Решение № 351 от 24.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. гр. . бряг, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – . БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на .емнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20234440101432 по описа за 2023 година

Предявени са три обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правно .нование чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че М. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. . бряг, общ. . бряг, обл. П., ул. . № 1a не дължи на „Е. М." ЕООД с ЕИК ., гр. С., район В., ж.к. М. Д. ул. Р. П. - К. № 4-6 сумата от 429, 65 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и шестдесети петст./ 271,00 лева /двеста седемдесети един лева/дължими по договор за издаване на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 10.10.2008 г. с Об. б. б. АД БУЛСТАТ ., ведно с мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД от 158, 65 лв. /сто петдесет и .ем лева и шестдесет и пет стотинки/ с начална дата на забава 10.10.2009 г. до 13.03.2020 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 25,00 лева съдебно -деловодни разн.ки, инкорпорирани в процесния ИЛ № 17 от 11.01.2021 г. и заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1091/2020г. по описа на Районен съд – . бряг, п.лужил за образуване на изпълнително дело № 20229060400775 по описа на ЧСИ - В. С. в район на действие района на .-П., адрес: гр. П., ул. "Д. К." № 27, ет.5, офис 505. Прави се възражение за изтекла погасителна давн.т.

П.тъпил е отговор на исковата молба в изискуемия срок. Ответникът .порва иска.

Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Сочи, че ищецът не бил използвал кредитната карта, както и че предвидената в закона погасителна давн.т отн.но процесиите вземания е била изтекла към датата на образуване на ч. гр. д. № 1091/2020г. по описа на Районен съд - . бряг и че това обстоятелство, няма как да бъде "нови факти" по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. П.очва, че ищецът не се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Поради това, предявения иск с правно .нование 1 чл.439 от ГПК, п.очва че се явява недопустим, тъй като е .нован на факт, който е настъпил преди влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Също така твърди, че в развилото се заповедно производство длъжникът не е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и единствената възможн.т за .порване на вземането са .нованията по чл. 424 ГПК, както и че извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да .порва самото вземане, каквото се цели и в настоящия случай.

Твърди, че длъжникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и след влизането й в сила, PC . бряг е издал изпълнителен лист на 11.01.2021 г. - от този момент е започнала да тече нова давн.т, която е била прекъсната с образуване на изп.дело 775/2022г.- с наложените запори върху банковата сметка и трудово възнагаждение на длъжника- ищец.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и .порени от ищеца вземания съществуват, както и изискуем.т на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в исковата молба .нование за недължим.т на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи .нование за спиране или прекъсване на погасителната давн.т по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С оглед направеното възражение, давн.тен срок, в тежест на ответника е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия.

Предявен е иск с правно .нование: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК. Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз .нова на влязла в сила заповед за изпълнение, се .новава на твърдения на ищеца за тяхното погасяване по давн.т.

При влязла в сила заповед за изпълнение, об.новаващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл.

415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по чл. 414 ГПК не е подаденослед изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва със стабилитет, поради което при .порване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният период на давн.тта по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължим.т.

2

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давн.т за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давн.тта.

Отн.но релевираното възражение за изтекла погасителна давн.т съдът намира следното:

Съгласно п.тановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по .нование и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по .нование и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз .нова на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на едномесечен срок за подаване на възражение. Ето защо на .нование чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давн.т.

В тази връзка следва да се п.очи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако .порва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз .нова на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давн.т, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разн.ки в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил .ъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни п.ледици д.ежно течението на давн.тта.

Възприемането на противното би довело до различни правни п.ледици на съдебни актове,които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на .ГТК на ВКС погасителната давн.т се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело.

В конкретния случай видно от данните, п.очени в отговора на исковата молба изпълнителното дело е образувано по молба с възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след представяне на ИЛ № 17 от 11.01.2021г. издаден по ч.гр. д. № 1091/2020г. по описа на РС – .

3 бряг по реда на чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на п.ледиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давн.тните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което действието на давн.тният срок е възобновено на 21.05.2020 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че след като длъжникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д 1091/2020 по описа на PC . бряг, и същата е влязла в сила, при което PC . бряг е издал изпълнителен лист на 11.01.2021 г., като от този момент започва да тече нова давн.т, която е била прекъсната с образуване на изп.дело 775/2022г., предявените отрицателни установителни искове са не.нователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на разн.ки има ответника, но по делото липсват доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. . бряг, общ. . бряг, обл. П., ул. . № 1a отрицателно установителни искове, с които се иска признаване на установено, че М. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. . бряг, общ. . бряг, обл. П., ул. . № 1a не дължи на „Е.

М." ЕООД с ЕИК ., гр. С., район В., ж.к. М. Д. ул. Р. П. - К. № 4-6 сумата от 429, 65 лв. за главница 271, 00 лева -дължими по договор за издаване на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 10.10.2008 г. с Об. б. б. АД, БУЛСТАТ ., ведно с мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД от 158, 65 лв. с начална дата на забава 10.10.2009 г. до 13.03.2020 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.11.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 25,00 лева съдебно - деловодни разн.ки, инкорпорирани в издаден от 11.01.2021 г. изпълнителен лист № 17 и заповед за изпълнение № 509/11.11.2020г. по ч. гр. д. № 1091/2020г. по описа на Районен съд – . бряг, п.лужил за образуване на изпълнително дело № 20229060400775 по описа на ЧСИ - В. С. в район на действие района на .-П., като не.нователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – . Бряг: _______________________

5