Решение № 712 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103103 по описа за 2024 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Образувано е молба вх.№. 25076876 от 30.11.2022 г., подадена чрез първоинстанционния Софийски РС от С. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на молителя, че А. Г. Г., Б. Г. Г. (наследници на починалата в хода на делото С. С. Й.), Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 ид.части от имот пл.

№***в кв.*** по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№***, полигон ***в местност „Д. – 3 км.“, с площ от 597 кв., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..

В молбата за отмяна молителят С. Г. С. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като представя писмо с дата от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община до него, подписано от главният 1 архитект на Столична община към посочения момент, касаещо предметния обхват на заповед № 215/10.04.1961 г. Посочва, че това е ново доказателство, установяващо съществено обстоятелство за спора, което не е могло да му стане известно към момента на разглеждане на делото.

Според тезата на молителя, представеното писмо доказва, че имот 71 не е съществувал на местото, на което се приема, че се намира от сто години, респективно не следва да се реституира в очертанията на възстановения на наследодателя му имот.

Ответниците по молбата А. Г. Г. и С. Р. С. оспорват основателността на молбата, тъй като новото доказателство не установява новооткрито обстоятелство, молителят е могъл да се снабди с него в хода на разглеждане на спора пред редовните инстанции. Посочват, че в хода на производството е установена идентичността между имота, който е реституиран на ищците с част от този, който е възстановен на ответниците и липсата на идентичност между нанесения имот през 1983 г. и този, който е притежавал наследодателя на молителя. Позовават се на това, че при разглеждане на спора по същество пред ВКС спорно е било само дали имота е бил застроен и кога.

Т. Р. С. е починала на 22.09.2014 г. и е наследена от участващият в производството С. Р. С.. /виж приложеното гр.д.№ 1106/2018 г. на ВКС/ Л. Б. Н.-Г., ЕГН [ЕГН] и К. Б. Г., ЕГН [ЕГН], конституирани в производството на местото на починалия на 15.04.2021 г., Б. Г. Г., /виж приложеното гр.д.№ 2932/2020 г. на ВКС/, на които е връчена препис от молбата за отмяна, не вземат становище.

С определение № 4119 от 18.09.2024 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество, тъй като е подадена на 30.11.2022 г. - в тримесечен срок от образуване на преписката от 09.09.2022 г. на Столична община, по която е издадено приложеното писмо от 11.10.2022 г. подписано от главният архитект на Столична община, посочено като ново доказателство, устанвяващо ново обстоятелство от значение за изхода от спора.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

Решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС е постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК и е влязло в сила от момента на постановяването му. То е постановено по предявен положителен 2 установителен иск за собственост от С. С. Й., заместена в процеса от А. Г. Г. и Б. Г. Г., Р. С. С., заместен от Т. Р. С. и С. Р. С. срещу С. Г. С. за признаване за установено, че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от имот пл. № ***, кв.***, м.”С.”, стар пл.№***, м.”Д.”, [населено място].

За да уважи този иск, съдът е приел в мотивите, че ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали съгласно нотариален акт от 1936г. имот от 600 кв.м., съставляващ имот пл.№ ***в местност “Д.”. Този имот е отчужден през 1965г. по реда на ЗПИНМ за нуждите на Студентски град и 5/6 ид.ч. от него са реституирани през 1994 г. със съдебно решение по адм.д.

№607/1993г.на ВАС. Имот пл.№ ***е с площ 597кв.м. Не е поискано възстановяване на останалата 1/6 ид.ч.

Прието е, че наследодателят на ответникът С. Г. С. - С. Й. К. е притежавал съгласно нотариален акт от 1958г. празно неурегулирано място от 1700 кв.м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. То не е било заснето в кадастралния план, поради което с решение от 20.12.1982г. по гр.д. № 115645/1982г. на СРС, постановено по иск по чл. 32, т.2 ЗТСУ е признато по отношение на общината, че по плана на м. “Д.-Ч.” следва да се нанесе имота на Г. С. Й., М. П. К., М. С.

Й., М. С. Й. и С. Й. С., означен на скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението и със заповед на СНС - УАГ от 25.01.1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот ***по плана на м. “С.1ч.”, който да се образува от части от имоти пл.№ ***и ***в кв.***.

Непосредствено след това имотът е отчужден за нуждите на С. и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му.

Установено е, че двата реституирани имота се застъпват частично. Съдебният съставът на ВКС се е позовал на приетите от първата инстанция единична и тройни СТЕ и приложената скица, за да приеме, че имота по нот. акт от 1936 г. не е заснет като самостоятелен имот в плана от 1939 г., а попада в очертанията на имот 1955. Заснет е като самостоятелен имот с пл. № ***, полигон ***за първи път в одобрения план през 1961 г. на основание заповед № 332 от 09.08.1963 г. и след това е отчужден по ЗПИНМ по рег.пр. 161/1965г. В действащия план бившият имот пл. № ***е заснет като имот пл. № ***от к.л.

***. Позовавайки се на приетите от първата инстанция СТЕ, съдебният състав на ВКС приема, че имота по нот. акт от 1958 г. на наследодателяти на ответниците е идентичен по граници с имот пл. № ***, но не е идентичен с имот пл.№ ***/респ. имот пл.№ ***/, който е нанесен в плана на основание 3 съдебното решение по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ и попада частично върху имоти ***, ***и ***по плана от 1939г. Съдът се е позовал на заключенията на вещите лица по приетите експертизи, установяващи, че и от двата нот. акт – този от 1936 и този от 1958 г. е видно, че двата имота нямат общи съседи, т.е. и те не са съседни помежду си, че имот пл. №***не е идентичен на заснетия ***, а заснетия през 1983 г. имот е идентичен с имот ***и се намира встрани /североизточно/ от процесния. Затова е прието, че по отношение на ответника не е налице първата предпоставка за реституция – той не е собственик на процесния имот, защото нот. акт от 1958 г. се отнася за друг имот, а на основание съдебното решение по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./ в плана от 1983 г. е нанесен имот, който не е бил идентичен на притежавания от наследодателя.

Същевременно това решение е постановено против държавата, представлявана от общината, установява право на собственост към минал момент и не обвързва ищците, респективно праводателите им, защото те не са правоприемници на държавата.

Искът е уважен, като е прието, че са налице предпоставките за реституция за ищците – легитимират се като наследници на бивш собственик на имот, който е отчужден по ЗПИНМ и е идентичен на процесния, върху имота не е реализирано обществено мероприятие до влиза в сила на ЗВСНОНИ – 24.02.1992 г. и е възстановено полученото обезщетение.

По отношение на това решение са проведени и приключили две производства за отмяна на влязло в сила решение.

По гр.д.№ 1106/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. е разгледана молба за отмяна, подадена от молителя по настоящото дело С. Г. С., в която се е позовал на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и като ново доказателство са приложени нотариален акт № 17, дело № 3533/1968 г. и скица от 01.06.1995 г., издадена от СО Софгео, които установявали, че имот № ***граничи на изток с имот ***, сега ***, за който молителят поддържа, че е на праводателя му Г. С. Й. и между двата имота не е имало имот с планоснимачен № ***, такъв не е съществувал нито към датата на съставяне на нотариалните актове на Т. К. от 1962 г. и на К.

К. от 1968 г., нито към 1973 г., когато е изработен кадастралният план.

Молбата е оставена без уважение, защото доказателствата не са нови и не установяват новооткрито обстоятелство, няма данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с това доказателство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи пред инстанциите по същество.

4

Дори да не са му били известни по време на разглеждане на делото пред редовните инстанции, е могъл да включи въпроса в задачата на допуснатите СТЕ. Съдът е приел, че посочените доказателства не биха се отразили и на изхода от спора.

По гр.д.№ 2932/2020 г. на ВКС, І гр.о. е разгледана молба за отмяна, подадена от С. Г. С., молител и по настоящото дело, в която на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК е поискал отмяна на решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, като е приложил скица от план, одобрен със заповед №215 от 10.04.1961г.; заповед №215/10.04.1961г. на СГНС; копие от разписен лист, касаещ имот пл.№***– собственост на С. Й. С. и Т. Т. К.; скица-копие от неодобрен кадастрален план за имот пл.№***, изработен през 1960г., кад.лист ***; извадка от ПЗР за м.“Студентски град“, одобрен с решение №468/2010г. на СОС; протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС, решение №82. Тази молба за отмяна е оставена без уважение с мотиви, че въпроса за липсата на идентичност между реституираният имот на С. Г. С., като наследник на С. Й.

К. и процесния имот е разгледан и изяснен с приетите СТЕ още в първата инстанция, обсъден и от втората инстанция и не е бил спорен при постановяване на решението на ВКС по чл. 295, ал.2 ГПК. Съдът е посочил, че имот пл.№ *** е попълнен в кадастралната основа със заповед №332/09.08.1963 г., поради което не фигурира в представената по посоченото дело заповед №215/10.04.1961 г., издадена две години по-рано и в разписния лист към нея от 1960 г. Съдът е констатирал, че на л. 66 от делото на РС се намира скица за полигон ***с отбелязване, че е издадена въз основа на заповед №215/10.04.1961г., която е идентична с представената с молбата за отмяна и данните от тази скица са взети предвид от вещите лица С. К., Т. Д. и Д. Ч.. Съдът се е позовал и на това, че имот ***е отчужден с тази сигнатура през 1965 г. и с този номер е реституиран с Решение от 26.10.1994 г. по адм.д.

№ 607/1993 г. на СГС. Молбата за отмяна на решението на решението на СГС, подадената от С. Г. С. е оставена без уважение с решение № 1297/10.02.2005 г., постановено по адм.д.№7927/2003 г. на ВАС, IV о. Затова е прието, че заповед №215/10.04.1961г. и скицата към нея, както и другите представени с молбата нови доказателства не обосновават отмяна на решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС.

С настоящата молба, молителят С. Г. С. се позовава отново на основанието по 5 чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като представя писмо от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община до него, подписано от главният архитект на Столична община, приложено на л. 270 от делото на РС. В него е посочено, че текстовата и графичната част на заповед №215/10.04.1961г. на председателя на ИК на СГНС не се отнася за кв.***, че с нея е одобрено изменение на улична регулация на кв.***, отреден за П.И.И. за Дървеница и мебелна промишленост при [населено място], както и проекто регулационен план за кв.*** до [населено място], с който се отреждат парцел ***-за нуждите на Министерство на народната просвета и култура; парцел ***-за обществени нужди; парцел ***-за озеленяване; парцел ***-за трамвайно ухо и озеленяване и проектостроителни линии за кв.2 и охранителна ивица по електропроводите за високо напрежение. При извършена проверка е установено, че не се съхраняват административни актове за полигон ***в отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ към НАГ СО.