Определение № 1096 от 13.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Бургас, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело № 20232100200663 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 437 ал. 2 и сл. НПК.

Образувано е по постъпила молба от лишения от свобода Д. С. Г. с ЕГН **********, от гр. ***, ***, понастоящем в Затвора Бургас, ЗО „Строител“ чрез упълномощения защитник адвокат Емил Йошев от АК- София за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения от останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се сочат съображения за основателността искането.

Към молбата са приложени задължителните становище на Началник Затвора- Бургас, становище на главен инспектор „СДВР“ при затвора; становище на началник сектор „ЗО Строител“;доклад за пробационен надзор, както и досие на осъдения № 345- 2020. В срока на администриране по делото, Началникът на Затвора изпраща и актуална справка за действително изтърпяното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание осъденият Г. моли молбата му да бъде уважена. Чрез неговия защитник – адв. Йошев от АК – София сочи нови доказателства – протокол от заседание на Специализиран наказателен съд –София от 15.07.2019 г., както и удостоверение от Затвора – Стара Загора. На тези доказателства се противопоставя представителя на Затвора – Бургас, като изрично посочва, че те касаят извършване на деяние по други наказателни дела, а не наложеното на осъдения общо наказание на Сливенски окръжен съд.

Представителят на Началник Затвора Бургас намира молбата за неоснователна.

Излага мотиви за това становище.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас изразява становище, че молбата е неоснователна поради липса на първата задължителна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема молбата за ДОПУСТИМА и подлежаща на разглеждане, тъй като отговаря на условията на чл. 437 ал. 2 НПК и съдържа всички необходими и достатъчни доказателства по ал. 3 на същия състав.

По същество:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 70 ал. 1 НК постановяването на условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието изисква на първо място той фактически да е изтърпял не по- малко от половината от наложеното наказание. Видно от последната справка на Началник Затвора Бургас /постъпило в Съда на 09. 10. 2023г.- без изходящ номер и без съгласуване с инспектор РД/ е, 1 че към 13. 10. 2023г. Г. фактически е изтърпял една година два месеца и двадесет и четири дни с остатък за изтърпяване три години един месец и шест дни, включително и след приспадане на срока на предварително задържане и дните, в които е работил. Същият е в Затвора от 12. 08. 2020г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и 4 месеца. Този факт очевидно не се включва в императивния срок по чл. 70 ал. 1 НК за изтърпяване на не по- малко от половината от наложеното наказание. В този смисъл са и всички становища на Началника на Затвора и другите ръководни служители.

Този факт обаче беше оспорен от защитниците на осъдения , като съдът с нарочно протоколно определение задължи няколко инстанции по изпълнения на наказанията да представят допълнителни доказателства. При това надлежно бяха събрани и новопостъпили писмени доказателства.

Съгласно последното писмо- справка- становище на Началник Затвора Бургас, осъденият Г. търпи наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода, наложено му по н. ч. д. № 67- 22г. на Окръжен съд- Сливен за извършени две деяния/ второто- по време на прекъсване на наказанието по първата присъда/. Началото на наказанието е 12. 08.2020г. и към настоящия момент той е изтърпял всичко една година два месеца и двадесет и четири дни. Остатъкът от наказанието е три години два месеца и двадесет и четири дни. Следва да се отбележи, че с това определение на Сливенски окръжен съд е определено едно общо наказание по НОХД № 1700/20г. , като му е приспаднато времето през което Г. е бил задържан под стража от 19. 08. 21г. до 27. 08.2021г. Зачетено е и задържане под стража по другото обвинение / делото е завършило в последствие с влязло в сила споразумение/, а именно от 19. 08. 21г. до 24. 08. 2021г. Следващият зачетен период е от 19. 10. До 18. 11. 21г.; от 01. 12. 21г. до 16. 12. 21г.; от 16. 12. 21г.до 15. 01. 22г. и 11. 02.

22г. Така фактически зачетеният арест според Началника на Затвора е три месеца и девет дни, а периодът с мярка за неотклонение домашен арест е един месец двадесет и един дни.

В Съда постъпиха и бяха надлежно приети като писмени доказателства и писмо от Завеждащ служба „Документално обслужване“ при НСС относно всички задържания на Г.; писмо от ГД „Изпълнения на наказанията при МП със справка относно прекъсванията на наказанията, както и зачетеното задържане. В крайна сметка и както вече беше посочено, от писмото на началника на затвора е видно, че на Г. е зачетен арест от три месеца и девет дни, както и домашния арест от един месец и двадесет и един дни. В това писмо обаче не е посочено цитираното писмо № 7914 от 07. 07. 23г.на Началник сектор „Режимна дейност“ при ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП, от което е видно, че за целия период на изтърпяване на наказанието осъденият Г. е бил с временно прекъсване на наказанието общо за две години един месец и двадесет и девет дни за периода от 08. 02. 2021г. и до 22. 06.

2023г. Впрочем Г. и в настоящия момент е с прекъснато изпълнението с надлежно приложено по делото постановление на прокурора поради неотложност на лечение на тежко онкологично заболяване /вж. и писмо 3121/23г. на началника на затвора/- същото, което е налагало и предишните отлагания на изпълнението на наказанието. При това положение и дори да се приеме за достоверна последната справка, подписана от Началника на Затвора Бургас от така посочения остатък на изтърпяване на наказанието три години един месец и шест дни, би следвало да се приеме, че при временното прекъсване / срок от две години един месец и двадесет и девет дни, той продължава да търпи наказанието си /вж. и по-долу/ и след присъединяване на това с посоченото от справката на Затвора, следва да се приеме, че към настоящия момент - 13.10.2023г. - Г. следва да търпи още единадесет месеца и седем дни. Очевидно е, че в случая администрацията на Затвора- Бургас е счела, че след като изпълнението на наказанието на осъдения е било многократно прекъсвано /поради тежко заболяване/, то не би следвало да се третира като изтърпяване на наказание. Това обаче е в пълно противоречие дори с формалната логика пък и принципите за справедливост осъденият не може да бъде винен за това, че се е налагало толкова често прекъсване на изпълнението по медицински причини и то със санкция на прокурора.

Ето защо и на базата на всички събрани по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че меродавно е писмото - отговор на Началника на Затвора от 2

30.03.2023г. до защитника на осъдения, приложено на л. 5 от делото, от което е видно, че дори и към онзи по- ранен момент Г. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

На следващо място следва да се посочи, че цитираното писмо на Началник Затвора категорично противоречи на негово предходно писмо № 787/30.03.2023г.- л. 5 от делото, от което е видно, че към 22.03.2023г. Г. е изтърпял две години шест месеца и дванадесет дни лишаване от свобода по настоящите осъждания, като остатъкът от изтърпяването е една година девет месеца и шест дни, т. е. още към онзи момент той е бил изтърпял повече от половината от наказанието. По такъв начин последното писмо на началника е в пълно противоречие с предходното, поради което съдът дава вяра на първото писмо- справка, дори и с оглед на общия критерий на НПК за необходимостта на наличие на безспорни доказателства и в крайна сметка задължението за по- благоприятен режим на осъдения.

И накрая дотук - с оглед императивната забрана в чл. 70 ал. 3 НК и беглото споменаване в становището на Началника на л. 11 от делото на обстоятелството, че през 2014 година Г. вече е бил условно предсрочно освободен /очевидно за престъпление по чл.

354б ал. 2 НК/ не може да се приеме друго, освен, че към момента на извършване на деянията, по които понастоящем е осъден, е бил реабилитиран по право- по аргумент от чл.

86 ал. 1, т. 2 НК.

По второто императивно изискване на чл. 70 ал. 1 НК във вр. с чл. 439а НПК:

Безспорно е от становището на началника, приложените доклади и самото досие, че осъденият е дал, доколкото е имал физическа възможност, доказателства за своето поправяне и превъзпитание с примерно поведение и честно отношение към труда. В становището на Началника на Затвора това е подробно описано:

Осъденият е за четвърти път в затвора. Криминално минало - осъждан по чл. 194, чл.

195, чл. 197, т. 3, чл. 215, чл. 290, чл. 354а, чл. 343а, ал. 1 от НК. За последно е изтърпял наказание в Затвор - Стара Загора и Затвор - Бургас през 2017 - 2018 г. Освободен условно предсрочно през 2014 г., с остатък 4 /четири/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни.

След престоя в приемно отделение на Затвор Бургас, л. св. Г. е разпределен в ЗО „Строител“ на 01.09.2020 год.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средни стойности – 65 точки.

В настоящия момент не може да бъде изготвена нова оценка на риск от рецидив, защото изискванията са интервюиране на лишения от свобода. От м. февруари 2021 година до настоящия момент л. св. Г. е в прекъсване на наказанието лишаване от свобода.

Анализ на риск от вреди:

- риск от вреди за обществото в условията на живот на свобода налични опА.ия във връзка с извършване на ново престъпление, свързано със съхранение и разпространение на наркотични вещества, предвид повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 от НК, при предходно прекъсване на наказанието лишаване от свобода, за което е образувано ДП № 1303/21 г. на РУ на МВР - Сливен и с Определение от 20.08.2021 г. по ЧНД № 319/2021 г. на Окръжен съд - Сливен, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № 116/27.08.2021 г. по ВЧНД № 175/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, мярката за неотклонение на л. св. Д. С. Г. е променена на „Домашен арест“. По тази причина, с постановление на Окръжна прокуратура - Бургас от 24.08.2021 г., прекъсването на наказанието е отменено, но поради тежкото му състояние е получил разрешение за прекъсване на наказанието, за периода 19.10.2021 г. - 19.11.21 г., като се е завърнал в срок. За престъплението, извършено по време на прекъсване на наказанието през м. август 2021 год., с определение от 11.02.22 год. по НОХД № 56/22 г. на Окръжен съд - Сливен, л. св. Г. е осъден на 1 год. 10 м. лишаване от свобода при първоначално постановен СТРОГ РЕЖИМ.

- риск от вреди за обществото в условията на затвора - нисък.

- опасения от справянето в затвора/друга охраняема среда - след наблюдение върху 3 поведението на л. св. Г. се установи, че няма проблем.

- опасения във връзка с въпроси на контрола - награждаван с награда със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“ /заповед № 60/27.10.20 г./ и „Домашен отпуск“ на 16.12.2020 г. съгл. заповед № 938/16.12.2020 г. в размер на 2 /две/ денонощия, като е спазил стриктно указанията по инструктажа.

- опасения във връзка с нарушение на задълженията - работил на външни работни обекти „Съдебна палата“, „РЗИ“, „БРП“ и стриктно е изпълнявал задълженията си; не е наказван.

- опасения във връзка с бягство/отклонение - липсват индикации по отношение на риск от бягство, укриване.

Като личност осъденият Г. е комуникативен, с адекватна самооценка, относително зрял за възрастта си. В стандартни ситуации е овладян, социално желателен, изпълнителен.

Добронамерен и толерантен към околните. Демонстрира положително отношение към съществуващите режимни и дисциплинарни изисквания. По време на престоя му в ЗО „Строител“ не са отчетени проблеми и трудности от поведенчески характер. Към служителите от затворническата администрация и НОС се отнася с уважение и респект.