Решение № 260108 от 23.11.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260108 гр. Перник, 23.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 07.10.2020 г., в състав:

Съдия:

Кристиан Петров при секретаря Катя Станоева като разгледа гр.дело № 00041 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от

Е.Д. срещу Софийски районен съд,

Софийски градски съд и Върховен касационен съд за солидарно заплащане: 1) на осн. чл. 2б, ал.1 и 2 ЗОДОВ сумата 120 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийски районен съд в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, поради продължаване на производството по иск, предявен от Е.Д.Д. срещу бившия й съпруг Е.Н. за лишаване от родителски права, по отношение детето им ***, за срок по-дълъг от 11 години.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците

СРС, СГС и ВКС по подробни съображения твърдят недопустимост на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ, поради липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка за изчерпването на адм. процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета "а" ЗСВ. По същество считат, че исковете са неоснователни, тъй като делото пред съдилищата не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от

Конвенцията, респ. не е налице каузалитет между актовете на ответните съдилища и изброените от ищцата лични негативни преживявания.

Оспорват и размера на обезщетението за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД и икономическия стандарт в страната, както и обичайния размер на обезщетенията, присъждани в съдебната практика за подобни случаи, и действително претърпените от ищцата негативни преживявания.

Прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на иска. Липсва връзка между водения процес от ищцата и претендираните вреди.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

С Опр. № 12/06.01.2020г. по ч.гр.д.№ 2870/2019г. на САС е даден положителен отговор за допустимостта на исковата молба и на производството по наставящото дело, които указания на въззивния съд са задължителни за първоинстанционния съд, поради което настоящия състав на съда не обсъжда този въпрос и исковете следва да се разгледат по същество.

За ангажиране отговорността на ответниците за вреди по иск с пр. осн. чл. 2б, ал.1 и 2 ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже кумулативно - че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с поведението на ответниците, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 КЗПЧОС. Преценката за разумността на срока включва следните критерии: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и/или правна сложност; поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса; поведение на съответните компетентни държавни органи; значение на делото за лицето, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, включително като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.

От приложеното гр.д. № 1400/2003 г. на Софийски районен съд се установява, че е образувано по искова молба на ищцата в настоящото производство Е.Д., с която е предявила иск срещу Е.Н. за лишаването му от родителски права по отношение детето им ***. Производството пред СРС продължило през периода 10.10.2003г. – 28.10.2005г. и са проведени седем о.с.з., като в първото о.с.з. не бил даден ход на делото поради нередовности в исковата молба, включително и поради неизпълнение на указанията на съда делото е било на два пъти прекратено от СРС, впоследствие отменено от СГС. Във второто о.с.з. не бил даден ход на делото поради нередовно призоваване на СРП, а отлагането на другите се дължи на направени от страните доказателствени искания, изготвяне и изслушване на социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител, включително на становище на отдел „Закрила на детето“.

Делото е обявено за решаване в о.с.з. на

28.10.2005 г., като по -малко от месец след това съдът постановил решение №

202/03.11.2005 г.

Решението по гр. д. №1400/2003г. е обжалвано пред

СГС и е образувано в.гр.дело № 398/2006г. на СГС, по което били проведени три о.с.з., първите две отложени поради нередовно призоваване, като делото било обявено за решаване в о.с.з. на 08.10.2007 г., като по -малко от месец след това на 06.11.2007 г. съдът постановил решение № 273/06.11.2007 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане. В изпълнение на въззивното решение е образувано гр. д. № 4568/2007г. по описа на СРС. Делото е било прекратено от СРС с оглед администриране на пропусната процедура по обжалване на въззивното решение. След изчерпване на процедурата, пред СРС било образувано гр. д. № 3319/2008г. и разглеждането на делото започнало отначало като в периода 25.11.2008г. – 24.02.2009г. са проведени две заседания като по -малко от месец след като делото било обявено за решаване, съдът е постановил решение от 23.03.2009г.

Решението е обжалвано пред СГС и е образувано в.гр. д.№ 5056/2009г., по което съдът е прекратил делото, впоследствие отменено с определение № 374/03.08.2010 г. по ч. гр.д. № 285/2010 г. на ВКС. В изпълнение на указанията на ВКС, СГС продължил производството по гр. д. 5056/2009г. като за периода 12.12.2009г. – 14.02.2013г са проведени 10 заседания по делото, като същото било многократно отлагано поради нередовно призоваване на всички заинтересовани страни, направени от страните доказателствени искания, изготвяне и изслушване на социални доклади от Д “СП“ по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител, включително на становище на отдел „Закрила на детето“.

Делото било обявено за решаване в о.с.з. на 14.02.2013 г., като месец и седмица след това, на 22.03.2013 г. съдът постановил решение

№ 2445/22.03.2013 г., с което искът на Е.Д. за лишаване на Е. Н. от родителски права е отхвърлен. Решението по гр. д. 5056/2009г. е обжалвано пред ВКС, който с определение № 238/12.02.2014г. не е допуснал решение № 2445/2013г. на СГС по гр. д. 5056/2009г. до касационно обжалване.

При преценката за разумността на срока, настоящият състав на съда приема, че първото производство пред ответника Върховен касационен съд е по повод на частна жалба от Е.Д. срещу определение по гр.д. № 5056/2009 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивната й жалба срещу решение на СРС по гр.д. № 3319/2008 г. и е прекратено въззивното производство. Същото е регистрирано във ВКС на 14.05.2010 г., като ВКС е постановил определение № 374/03.08.2010 г. по ч. гр.д. № 285/2010 г. на ВКС по - малко от три месеца след постъпването на делото в съда. Второто производство пред ВКС е образувано по касационна жалба на ищцата по настоящото дело против решение № 2445/22.03.2013 г. по гр. д.

5056/2009г. на СГС. Жалбата е регистрирана на 13.11.2013 г, като е образувано гр.д. № 7072/2013 г. и ВКС е постановил определение № 238/12.02.2014 г. по чл.

288 ГПК, с което не е допуснал решение № 2445/2013г. на СГС по гр. д. 5056/2009г. до касационно обжалване и разглеждането на делото е приключило окончателно, или както и по първото производство - по - малко от три месеца след постъпването на делото в съда. Или касационното производство и в двата случая е проведено в кратки срокове, и самостоятелно за ВКС няма никакво основание за отговорност по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, като не е налице нарушение на разумния срок и при двете дела, които са били предмет на разглеждане от последната съдебна инстанция. Едномесечният срок по чл. 235, ал. 5 ГПК е инструктивен, като за разумен съгласно практиката на ВСС по планови проверки и дисциплинарни производства, се приема тримесечният срок. В практиката си ЕСПЧ не приема непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове, които са инструктивни, за абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие. Критерият на ЕСПЧ е винаги комплексен и държи сметка за сложността на случая, поведението на страните и поведението на компетентните административни и съдебни органи.

Според решението по делото Boddaert v Belgium А 235-D, чл. 6 от Конвенцията може да налага само такава бързина, която е в съответствие с правилното правораздаване. Допълнително следва да се посочи от практика на ЕСПЧ, съгласно която простото неспазване на процесуалните срокове не води до извода, че производството е продължило неразумно дълго по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ /Визингер с/у Австрия, № 11796/85, 30.10.1990 г., Горанова - Караенева с/у България, № 12739/05,

08.03.2011 г., § 73/.

По отношение на останалите двама ответници Софийски районен съд и Софийски градски съд, настоящият съдебен състав приема, че въпросното дело по иска за лишаване от родителски права, изначално се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност, което и предпоставя усложнена процедура – участие на прокурор, както и на представители на Д „СП“, задължително изслушване на доклад от институцията по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител, включително на становище на отдел „Закрила на детето“, лично явяване и изслушване и на двамата родители и в някои случаи – и на самото дете. Изискването за участие на тези лица по делото утежнява производството, доколкото на всеки от участниците трябва да се обезпечи равнопоставеност и да им се даде равна възможност за участие в процеса. Изслушването на докладите предполага и призоваване на експерти от съответните институции, което води до утежняване на производството, което се отразява и върху продължителността му в значителна степен. В производството пред СРС и СГС са проведени множество открити съдебни заседания, в които са участвали или е следвало да участват, освен страните, така и прокурор и представители на Д „СП“, поради което производството се отличава с висока степен на сложност, което е продиктувано от необходимостта да се открие обективната истина по тези дела, включително като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.

Обстоятелството, че при разглеждане на делото пред СРС и пред СГС са били проведени определен брой открити съдебни заседания, само по себе си не е достатъчно, за да бъде намерено нарушение на правото на разглеждане на едно дело в разумен срок. Големият брой заседания се дължи на задължението на съда с оглед предмета на делото за служебно събиране на доказателства, задължително изслушване на доклад от Д „СП“ по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител – изслушване на родителите и на самото дете, задължителното участие на прокурор, както и на представители на Д „СП“. Наред с това производствата пред СРС и СГС включват като времетраене две производства по обжалване на определенията на СРС пред СГС и връщане на делото обратно, съответно - едно производство по обжалване на определение на СГС пред ВКС и връщане на делото обратно. Правомощието на решаващия съд да следи служебно за редовността на исковата молба и допустимостта на производството освен задължение е и негово суверенно право, поради което отмяната на прекратяването не е достатъчно, за да се счита за надвишаваща разумния срок за разглеждане на делото. За СГС като въззивен съд по в.гр.дело № 398/2006г. на СГС възможността да направи преценка за допустимостта на решение по гр. д. №1400/2003г. на СРС, е възможна едва с решението по същество по чл. 235 от ГПК, както изисква чл.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555647c0-6e53-4a0e-9323-a6a2e83db332