Решение № 36 от 16.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Лом, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101564 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Л. П. Л. с ЕГН ********** от *********, ул. *********, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представители *********, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от 22.11.2012г., издаден по ч.гр.д. № 1226/2012г. по описа на РС Лом, за събирането на които суми е образувано изп. д. № 525/2025г. по описа на ЧСИ ********* с peг. № ***** в КЧСИ, а именно: 7036.54 евро главница, 595.04 евро договорна лихва, 210.04 евро наказателна лихва, 30 евро такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски - 307.93 лв. за държавна такса и 557.93 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност (5-годишна).

В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 22.11.2012г. по гр.д. № 1226/2012г. по описа на РС Лом ищецът е осъден да заплати солидарно с ********* следните суми на ********* ЕАД: 7036.54 евро, 595.04 евро договорна лихва, 210.04 евро наказателна лихва, 30 евро такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски - 307.93 лв. държавна такса и 557.93 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Договор за цесия от 19.03.2020г. вземането на банката по изпълнителен лист от 22.11.2012г. по ч.гр.д. № 1226/2012г. по описа на Районен съд Лом, било прехвърлено на „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********. За събирането на сумите по изпълнителен лист от 22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 1226/2012г. по описа на Районен съд Лом, сочи ищецът, първоначално било образувано изп. д. № 521/2017г. по описа на ЧСИ 1

********* с peг. № ***** в КЧСИ, с адрес : *********, като съобразно отметките върху гърба на изпълнителния лист - изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.10.2020г., а последното изпълнително действие е извършено на 14.12.2017г. Ищецът твърди още, че с нарочна молба от 2025г. и приложен изпълнителен лист от 22.11.2012г. по ч.гр.д. № 1226/2012г. по описа на Районен съд Лом било образувано изп. д. № 525/2025г. по описа на ЧСИ *********. Релевира се още, че съгласно отразеното на гърба на изпълнителния лист давността (5-годишна по чл. 110 от ЗЗД) на вземането по изпълнителен лист от 22.11.2012г. по ч.гр.д.

№ 1226/2012г. по описа на Районен съд Лом, е изтекла към 2025г. Ищцовата страна се позовава на разпоредбата на чл. 110 и на чл. 120 от ЗЗД, като е наведено възражение за изтекла давност на вземането на ответника по изпълнителния лист, по който е образувано изп. д. № 525/2025г. по описа на ЧСИ *********. Наведено е твърдение, че ответникът и ********* ЕАД са бездействали и не са прекъснали по никакъв начин давностния срок след 14.12.2017г. (датата, на която е извършено последното изпълнително действие по изп. д. № 521/2017г. по описа на ЧСИ ********* ), поради което е неморално да се черпят права от собствената им незаинтересованост, а съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главните вземания се погасяват и акцесорните вземания за лихви, вкл. и мораторни, като е наведено възражение за изтичането на давността и по отношение на тези акцесорни вземания.

Ищецът се е позовал на законови разпоредби и на съдебна практика.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК. В същия е наведено възражение за местна неподсъдност на делото пред РС Лом предвид разпоредбата на чл. 108 ГПК, по което съдът се е произнесъл с Определение от 03.10.2025г., като е оставил без уважение искането за изпращане на делото на СРС. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че искова молба е допустима, но неоносвателна и недоказана, като изложеното в нея е в противоречие с установената съдебна практика. Твърди се, че на 22.08.2008г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между Л. П. Л.

/кредитополучател/ и ********* /поръчител/, от една страна, и „*********“ ЕАД /кредитор/, от друга страна. Поради неизпълнение на задължението от страна на длъжниците от банката било инициирано заповедно производство, образувано било ч. гр. д. № 1226/2012г. по описа на PC Лом, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По силата на договор за покупко-продажба на вземания между „*********“ ЕАД /цедент/ и „*********“ ЕАД /цесионер/, понастоящем влял се в „*********“ АД/, горепосоченото вземане било цедирано. От страна на цесионера било образувано по процесния изпълнителен лист ИД № 521/2017г. по описа на ЧСИ *********. В ОИМ се твърди, че отвеникът е придобил процесното вземане въз основа на сключен договор за цесия с цедента „*********“ ЕАД от 19.03.2020г. и считано от тази дата кредитор по задължението е именно 2 това дружествоо. Предвид настъпилото частно правопримество на 24.08.2020г. ответникът по делото е депозирал молба за конституиране като взискател по изпълнително дело № 521/2017г. по описа на ЧСИ *********.

Производството по изпълнително дело № 521/2017г. по описа на ЧСИ ********* било прекратено, като на 06.02.2025г. било образувано ново изпълнително дело № 525/2025г. - отново по описа на ЧСИ *********, което е висящо към датата на депозиране на исковата молба. Ответникът релевира, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ответникът се е позовал на Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК. Твърди се, че на ищеца е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното първоначално изпълнително дело № 521/2017г. по описа на ЧСИ *********. Заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок. Така според ответника с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение за цялото вземане следва да се прилага 5годишната погасителна давност. Ответникът се е позовал на съдебна практика. Посочил е, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на погасителната давност. За нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Ответникът сочи, че самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. Твърди се в ОИМ, че в случая след 14.12.2017г. погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за конституиране по изпълнително дело № 521/2017г. по описа на ЧСИ *********, входирана на 24.08.2020г. Със същата давността е прекъсната, тъй като съдържа искане за извършване на изпълнителни действия - чрез извършването на опис на движими вещи в дома на длъжниците. Твърди се, че действието не е извършено по причини, за които кредиторът не следва да носи отговорност - налице е редовно сезиране с молба, която съдържа всички необходими реквизити. Релевира се, че липсват допълнителни указания от 3 страна на съдебния изпълнител, които да не са изпълнени т.е. действието не е извършено поради бездействие на съдебния изпълнител. Започната да тече погасителна давност от 19.08.2020г., сочи ответника, е прекъсната на 06.02.2025г. с входирането на молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист. Със същата давността е надлежно прекъсната, тъй като е обективиран изпълнителен способ - налагане на запор на установените банкови сметки на длъжниците. В хода на новообразуваното изпълнително дело № 525/2025г. по описа на ЧСИ ********* погасителната давност е прекъсната за последно спрямо Л. Л. на 04.04.2025г. с налагането на запор на банкова сметка на длъжника, сочи се в ОИМ.

Предвид горното според ответника не е изминал период, по-дълъг от 5 години, което да обективира последиците на изтекла погасителна давност в полза на длъжника за вземанията по процесния изпълнителен лист.

Извършено е позоваване и на удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 13.03.2020г.

Предвид горното се иска отхвърляне в цялост на предявените искове срещу ответника като неоснователни, тъй като към датата на завеждането им, не е преклудирана възможността за принудително изпълнение за вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2012г. по ч. гр. д.

№ 1226/2012г. по описа на PC Лом. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск, се иска съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им - съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Р.Б. от АК Монтана, който поддържа предявените претенции и моли да бъдат уважени.

Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирана е молба за даване ход на делото в негово отсъствие, в която се сочи, че се поддържа отговора на исковата молба.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда следния фактически състав - след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в случая заповедното производство/ да са настъпили факти - нововъзникнали, с оглед въведените в исковата молба твърдения. Защитата на длъжника по този ред е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право. Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението – чл. 433, 4 ал.1, т. 7 от ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване.

Съдът с доклада по делото е указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. На ищеца е указано, че е в негова тежест да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Указано е на ответника, че е в негова тежест да докаже, че разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност.