Решение № 342 от 08.09.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. К., 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И.ов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И.ов Гражданско дело № 20265320100716 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от С. Т. З., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., бул. ****, съдебен адрес: гр. С., ул. ****, чрез мл. адвокат А. Д. против „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ ЕАД, ЕИК: 129007111, със седалище и адрес: гр. С., ул. **** представлявано от И. Г. – Изпълнителен директор.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което С. Т. З. заемала длъжността „****“. В хода на това правоотношение, поради влошено здравословно състояние, ищцата била освидетелствана от ТЕЛК, като с експертни решения № 93163/28.07.2025 г. и № 93426/02.09.2025 г. й била определена 58 % трайно намалена работоспособност. В цитираните решения изрично били посочени противопоказни условия на труд – тежък физически труд и психофизическо натоварване, които съвпадали с характера на заеманата длъжност.

Още преди постановяване на описаните решения на ТЕЛК, с медицински протокол от 15.05.2025 г. и становища на службата по трудова 1 медицина било установено, че заеманата длъжност „****“ била неподходяща за здравословното състояние на ищцата и било необходимо нейното трудоустрояване. Въпреки наличието на тези медицински предписания, работодателят не изпълнил своевременно задължението си да осигури подходяща работа, съобразена със здравословното състояние на работника.

Това бездействие на работодателя било предмет на проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П. по сигнал с вх. № 25150293/30.10.2025 г., при която било установено, че в предвидения в закона срок ищцата не била преместена на подходяща работа, въпреки наличието на медицинско предписание за трудоустрояване.

Впоследствие ищцата била преназначена на длъжност „****, производствени помещения“, като между страните било оформено допълнително споразумение към трудов договор № 4107/15.06.2022 г., съдържащо клауза за срок за изпитване в полза на работодателя.

След преназначаването ищцата предявила иск срещу работодателя за вреди, причинени от неизпълнение на задължението за трудоустрояване.

В рамките на уговорения срок за изпитване, със Заповед № УЧР-26889/23.03.2026 г., връчена на 23.03.2026 г., работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. В резултат на това прекратяване ищцата останала без работа. Прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно, тъй като противоречало на закона, заобикаляло закрилата на трудоустроените работници и представлявало злоупотреба с право.

Безспорно било по делото, че трудовото правоотношение между страните било прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в рамките на уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Спорът се концентрирал върху въпроса дали изобщо бил налице валидно уговорен срок за изпитване, който да обоснове приложението на чл. 71 КТ. Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ срок за изпитване можел да бъде уговорен единствено с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа. Тази правна възможност била приложима при възникване на ново трудово правоотношение или при реална необходимост от проверка на пригодността за нова трудова функция. В настоящия случай обаче промяната на длъжността на ищцата от „****“ на „****, производствени помещения“ не представлявала 2 възникване на ново трудово правоотношение, а изменение на съществуващо, извършено в изпълнение на задължението за трудоустрояване, което било императивно задължение на работодателя по смисъла на чл. 314 и сл. КТ. От представеното допълнително споразумение № 12241/12.12.2025 г. към трудов договор № 4107/15.06.2022 г. било видно, че страните не сключили нов трудов договор, а изменили съществуващия, поради което уговорката за срок за изпитване била лишена от правно основание. Трудоустрояването представлявало правен институт със защитна функция, насочен към запазване на трудовото правоотношение при влошено здравословно състояние на работника, като същевременно се осигурявала подходяща работа, съобразена с медицинските предписания. В този смисъл то не водело до възникване на ново трудово правоотношение, а до изменение на съществуващото по силата на закона. Именно поради тази причина в съдебната практика на Върховния касационен съд последователно се приемало, че при трудоустрояване не може валидно да се уговаря срок за изпитване, тъй като това би обезсмисляло предоставената от закона закрила и би поставило работника в понеблагоприятно положение. В този смисъл били Решение № 716/27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 253/2010 г., III г.о., ГК, както и Решение № 60210/04.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 873/2021 г., III г.о., ГК, в които изрично се приемало, че клаузата за изпитване, уговорена при трудоустрояване, била недействителна, а прекратяването на основание чл. 71 КТ, основано на такава клауза, било незаконосъобразно. Подобно договаряне противоречало на принципа на добросъвестност и равнопоставеност в трудовите отношения, закрепен в чл. 8, ал. 1 КТ, и представлявало недопустимо заобикаляне на закона. Недействителността на клаузата за срок за изпитване следвало да бъде квалифицирана като нищожна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона – арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото чрез нея се дерогирала императивната уредба на трудоустрояването и се създавала възможност работодателят да прекрати правоотношението, без да спази закрилата, предвидена за работници с намалена работоспособност. При липсата на валидно уговорен срок за изпитване работодателят не разполагал с потестативното право по чл. 71, ал. 1 КТ, поради което издадената заповед за прекратяване се явявала лишена от правно основание. Следователно извършеното прекратяване, макар формално основано на чл. 71 КТ, представлявало незаконно уволнение по смисъла на чл. 344 КТ и подлежало 3 на отмяна.

С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:

- да признае уволнението й със Заповед № УЧР-26-889/23.03.2026 г. на И. Г. – изпълнителен директор, за незаконно и на основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;

- на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „****, производствени помещения“;

- да осъди работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да й заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

Претендира разноските по делото.

Ответното дружество, чрез изпълнителния директор И. Г., счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Безспорен бил фактът, че С. Т. З. била в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на Трудов договор № 4107/15.06.2022 г., с който била назначена на длъжност „****“ в Механичен завод – ****.

С допълнително споразумение № 12241/12.12.2025 г. С. З. била преназначена от длъжността „****“ на длъжността „****, производствени помещения“, за неопределено време, със срок на изпитване в полза на работодателя – шест месеца, считано от 15.12.2025 г.

Със Заповед № УЧР-26-889/23.03.2026 г. трудовото правоотношение на С. Т. З. било прекратено в срока на изпитване в полза на работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Издадената Заповед № УЧР-26-889/23.03.2026 г. била законосъобразна, тъй като били спазени изискванията на закона при издаването й.

Във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД по пощата с вх. № 1328 от 08.08.2025 г. пристигнало експертно решение № 93163-140 от 28.07.2025 г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – гр. С. З., като същото впоследствие било отменено поради техническа грешка. В него било посочено, че противопоказни условия на труд били тежък физически труд и психофизическо напрежение, както и че лицето можело да изпълнява заеманата длъжност „****“ при условие, че се спазват препоръките за 4 противопоказните условия на труд. В издаденото от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.

Киркович“ АД – гр. С. З. експертно решение № 93426-166 от 02.09.2025 г., пристигнало във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД по пощата с вх.

№ 1497 от 15.09.2025 г., било посочено, че лицето можело да изпълнява заеманата длъжност „****“ при условие, че се спазват препоръките за противопоказните условия на труд – тежък физически труд и психофизическо напрежение.

Видно от двете експертни решения било, че в тях се приемало, че работата като **** била подходяща за ищцата при условие, че се спазват препоръките за противопоказни условия на труд. В тази насока се сочи, че детайлите, които се обработвали от ****ите, били два вида – единият вид с тегло на единичния детайл 100 грама, а другият с тегло на единичния детайл 500 грама. Повдигането на детайлите за поставянето им във ваните за галванизиране ставало посредством телфер, поради което ****ът не се натоварвал нито физически, нито психически. Следователно били спазени препоръките ищцата З. да не полага тежък физически труд с психофизическо напрежение, поради което на „ВМЗ“ ЕАД не следвало да бъде вменено противоправно неизпълнение на задължение за трудоустрояването й.

В потвърждение на изложеното били Решение № 72 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 2831/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о., и Решение № 65 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 1666/2018 г. на Върховния касационен съд, III г. о., в които било застъпено становището, че понятието

„намалена работоспособност“ се определяло от чл. 314 КТ и представлявало загубване на част от работоспособността, което създавало невъзможност за работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест или трудова злополука, но без опасност за здравето си той можел да изпълнява друга подходяща работа, като в тези случаи по предписание на здравните органи се трудоустроявал на друга работа или на същата при подходящи условия.

С Решение № 174 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 4316/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., било прието, че трудоустрояването на работника се изразявала в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респективно в преместването му на подходяща работа, поради което, ако изпълняваната работа била подходяща за здравословното състояние, трудоустрояването се считало за фактически изпълнено.

5

От изложеното следвал извод, че С. З. можела да остане на длъжността „****“ при спазване на посочените условия, които от страна на работодателя били спазени.

Твърди се, че преназначаването на ищцата с допълнително споразумение № 12241/12.12.2025 г. от длъжността „****“ на „****, производствени помещения“, за неопределено време със срок на изпитване в полза на работодателя – шест месеца, считано от 15.12.2025 г., не заобикаляло закона и не противоречало на принципите на добросъвестност и равнопоставеност в трудовите отношения съобразно чл. 8, ал. 1 КТ. В трайната съдебна практика било прието, че в чл. 70 КТ законодателят изрично допуснал възможността да се уговаря клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено била променена трудовата функция на работника или служителя – арг. чл. 70, ал. 5 КТ. Новата длъжност, на която ищцата била преназначена, нямала нищо общо и нямала дори минимално сходство със С.та й длъжност – различен бил предметът на работа, имало нови задължения и отговорности, различна била организацията на труда, поради което не можело да се приеме, че работодателят предварително знаел дали тя ще може да изпълнява новата длъжност. Именно това обосновавало сключването на допълнителното споразумение със срок за изпитване.

С оглед изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноските по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: