Решение № 745 от 03.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000490 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260703/22.03.2021 г., подадена от „Лиел констракшън“ ЕООД, гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК:811189325 чрез адвокат К.П. от АК – Благоевград срещу решение № 260009/26.02.2021 г., постановеното по търг. дело № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати, както следва: 1) на „Трейс груп холд“ АД, гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12, с ЕИК:123682269 в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс“: - сумата от 4 879.75 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 55 810.87 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г., както и сумата от 1 069.79 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 4 801.01 лв., съставляващи направени по делото разноски; 2) на „Трейс БГ“ ЕАД, гр. София, ул.

„Метличина поляна“ № 15, с ЕИК:175254451 в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”: - сумата от 443.61 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 5 073.71 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са 1 издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г., както и сумата от 97.26 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 3) на „Мега инвест холд” ЕООД, гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 38, с ЕИК:109514979 в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”: - сумата от 3 548.91 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 40 589.72 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31 от 23.04.2014 г., както и сумата от 778.03 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 1 546.70 лв., съставляващи направени по делото разноски.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че съдът неправилно и необосновано приел, че: „в срок не е постъпил отговор на исковата молба; по несъмнен начин е установено, че ищцовите дружества, обединени в ДЗЗД „Люлин трейс", са извършили работите, за които са издадени фактурите, като работата е приета от ответника, от което и следва, че предявеният иск е основателен и доказан; касае се за възнаграждение по договор за изработка, вземането за което се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД; по делото не се установява, че между страните по спора е сключен договор за цесия, по силата на който изпълнителят да може да претендира пряко плащане от АПИ“. Тези фактически констатации и правни изводи били погрешни като формирани без обективен, всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че срокът за подаване на отговор на исковата молба не бил започнал да тече от 18.02.2019 г., респ. не бил пропуснат; че в атакуваното решение липсвало произнасяне по възражението на „Лиел констракшън“ ЕООД, че ищцовата страна не представила доказателства за възлагане, съответно реално извършена услуга, за която претендирала заплащане; че изрично в отговора на искова молба, депозиран по делото в срок, приложените сертификати, рекапитулации и фактури били оспорени, съответно същите не установявали извършване на дейността и че първоинстанционният съд неправилно приел, че вземането се погасявало с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Поради това, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което остави без уважение предявените искове като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Трейс груп холд“ АД чрез юр.к. Х. А. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.

В посочения срок насрещната страна „Мега инвест холд” ЕООД чрез адвокат М.З. от АК – Кюстендил също е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски по списък, който ще бъде представен в открито съдебно заседание.

Насрещната страна „Трейс БГ“ ЕАД не е представила отговор.

2

Жалбоподателят „Лиел констракшън“ ЕООД чрез адвокат К.П. е депозирал становище вх. № 11511/01.07.2021 г. – п. к. 30.06.2021 г., с което са направени искания въззивният съд да се произнесе по възраженията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения: неправилно и необосновано приел, че в срок не бил постъпил отговор на исковата молба и относно доклада по чл. 146 ГПК; като поправи тези грешки, давайки указания на страните в тази насока, по които искания настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение от 05.07.2021 г., с което същите са оставени без уважение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд „Лиел констракшън“ ЕООД поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна „Трейс груп холд“ АД поддържа отговора си и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и оспорва като прекомерно претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Останалите страни не са изпратили представител и съответно не са изразили становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове от съдружниците в ДЗЗД „Люлин трейс” – „Трейс груп холд“ АД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД срещу „Лиел констракшън“ ЕООД за заплащане на ищците спрямо процентното им участие в ДЗЗД „Люлин трейс”, както следва: сумата от 110 346.57 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г.; сумата от 34 652.81 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.01.2014 г. до 29.11.2018 г.; както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищците „Трейс груп холд“ АД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД твърдят, че на 09.11.2012 г. като съдружници в учреденото от тях ДЗЗД „Люлин трейс” и в качеството им на изпълнители сключили с ответника „Лиел констракшън“ ЕООД в качеството му на възложител договор за превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на 25.800 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление Перник, разположени на територията на РПС Перник. Към настоящия момент договорът прекратил своето действие, както и били изтекли договорените гаранционни срокове съгласно чл. 16 от същия.

Изпълнителят ДЗЗД „Люлин трейс”, съдружници в което са ищците, стриктно бил изпълнил своите задължения, които възложителят приел без забележки, за което свидетелствали и приетите и признати от страна на „Лиел констракшън“ ЕООД фактури – № 25/17.01.2014 г., № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г. Ответникът обаче в качеството му на възложител не изпълнил задължението по чл. 7 от договора за заплащане на изпълнените работи в общ размер на 110 346.57 лв. съгласно така издадените фактури. Въпреки изпратената до ответника покана за доброволно плащане, получена на 06.12.2018 г. до момента не последвало плащане на дължимите суми.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени 3 искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното:

Първоначално производство е било образувано пред Районен съд – Перник по искова молба вх. № 1609/17.01.2019 г. – п.к. 16.01.2019 г., подадена от ДЗЗД „Люлин трейс” чрез „Трейс груп холд“ АД срещу „Лиел констракшън“ ЕООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 8 872.27 лв. по договор от 09.11.2012 г. за превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на 25.800 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление Перник, която сума е част от общо дължимата сума в размер на 110 346.62 лв.; сумата от 4 383.62 лв., представляваща мораторна лихва; както и направените от ищеца разноски по делото. С исковата молба е направено и искане по реда на чл. 389 ГПК за допускане обезпечение на така предявените искове.

С определение на съда от 17.01.2019 г. е отхвърлена молбата за обезпечение, а исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нейни нередовности – да се заплати съответната държавна такса и да се удостовери кои са участниците в ДЗЗД „Люлин трейс” и представителната власт на „Трейс груп холд“ АД да води искове във връзка със събиране на процесното вземане. В предоставения от съда едноседмичен срок ДЗЗД „Люлин трейс” чрез „Трейс груп холд“ АД е подало молба от 01.02.2019 г., към която е приложило документ за внесена държавна такса, споразумение за създаване на обединение „Люлин трейс” и пълномощно, че „Трейс груп холд“ АД е овластен да води искове във връзка с процесното вземане.

С разпореждане на съда от 01.02.2019 г. на ищеца е указано да посочи като ищци всички съдружници в гражданското дружество, доколкото всеки един от тях се явява ищцова страна като в предоставения от съда едноседмичен срок „Трейс груп холд“ АД е посочило като ищци в производството „Трейс груп холд“ АД, „Трейс – пътно строителство“ АД и „Мега инвест холд” ЕООД.

С разпореждане на съда от 15.02.2019 г. е разпоредено да се изпратят на ответника преписи от исковата и уточнителните молби с приложенията им и са дадени указания на ответника по чл.

131, ал. 1 ГПК, като видно от приложените по делото съобщение и разписка, въпросните преписи с указанията на съда са изпратени до ответника „Лиел констракшън“ ЕООД на адреса му, вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството – гр. Перник, ул.