Решение № 449 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100508571 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 8190/05.05.2024 г. по гр.д. № 45732/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171-ти състав, е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че Т. И. Я., не дължи на „ЕОС М.” ЕООД, сумите, за които е издаден изпълнителен лист от от 08.03.2016 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 1483/2016 г. по описа на Районен съд – град Плевен в полза на „Юробанк България“ АД, както следва: 15 571,86 лв. – главница; 1 748,10 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 273,62 лв. – наказателна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 37,50 лв. – такси за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 61.,20 лв. – нотариални такси за периода от 01.01.2016 г. до 17.02.2016 г.; 353,85 лв. – деловодни разноски; 926,77 лв. – адвокатско възнаграждение, и законна лихва от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, поради изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от „ЕОС М.“ ЕООД, чрез юрк. П.Е., с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че депозираната на 03.11.2021г. от „ЕОС М.“ ЕООД, молба за конституиране като взискател по образуваното изпълнително дело и с която е поискано налагането на запор на 1 банковата сметка на длъжника в „Юробанк“ АД не прекъсва давността.

Поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата 03.11.2021г. и е оставил молбата за налагане на запор без уважение. Счита, че процесната молба е прекъснала давността, като след това същата е прекъсната и с депозираната на 22.03.2023г. молба за образуване на ново изпълнително производство.

Предвид гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по жалбата – Т. И. Я., с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Т.

И. Я. срещу „ЕОС М.“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че 2 ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. в полза на „Юробанк България“ АД по ч. гр. д. № 1483/2016 г. по описа на Районен съд- Плевен, както следва: 15 571,86 лв. – главница; 1 748,10 лв. договорна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 273,62 лв. – наказателна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 37,50 лв. – такси за периода от 11.10.2014 г. до 17.02.2016 г.; 61.,20 лв. – нотариални такси за периода от 01.01.2016 г. до 17.02.2016 г.; 353,85 лв. – деловодни разноски;

926,77 лв. – адвокатско възнаграждение, и законна лихва от 07.03.2016 г. до. окончателното изплащане на вземането

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 08.03.2016 г. е бил издаден изпълнителен лист, обективиращ осъждането на ищеца да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумите за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „ЕОС М.“ ЕООД, като за извършената цесия ищецът е надлежно уведомен. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 30034/2016 г. по описа на ДСИ Т.П. при Районен съд – Плевен.

С молба от 22.03.2023г. на „ЕОС М.“ ЕООД до ЧСИ Ц.Н., е поискано да бъде образувано ново изпълнително дело, във връзка с която е образувано изпълнително дело № 20237560400422 по негов опис. В молбата са посочени изпълнителни способи.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Приложимата давност при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а” ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

3

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба от 30.06.2016 г. на взискателя е било образувано изпълнително дело № 30034/2016 г. по описа на ДСИ Т.П. при Районен съд – Плевен. Доколкото изпълнителното производство е образувано след дата 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, погасителна давност е текла след образуването му (съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключени на делата за издръжка.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по своя преценка.

В актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията.

От изпълнителното дело се установява, че след образуването му от взискателя са постъпили молби с посочени изпълнителни способи, както следва:

На 07.08.2016 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, като дължимите такси са внесени от взискателя. На 09.09.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. На 01.12.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е отложен по 4 молба на взискателя от 01.12.2016 г. На 06.10.2017 г. е депозирана молба /л.

49/ от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „Банка Пиреос“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. С постановление от същата дата са наложени, като запорните съобщения са връчени на 18.10.2017 г. /л. 52/, 10.10.2017 г. /л. 54/ и на 23.10.2017 г. /л. 55/. На 16.10.2017 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на нова дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, намиращи са в дома на длъжника. На 17.10.2017 г. и на 14.11.2017 г. /л. 58/ е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Длъжникът е уведомен лично, но видно от съставения Протокол от 14.11.2017 г. /л. 59/ описът не е осъществен, тъй като длъжникът не е открит на адреса и не е осигурен достъп до имота. На 19.09.2019 г. /л. 84/ е депозирана молба от взискателя за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 19.09.2019 г. /л. 85/ ДСИ е насрочил описа на движими вещи в дома на длъжника на 29.10.2019 г. от 10:30 часа и е дал указания на взискателя да внесе държавна такса в размер на 60 лв. Съобщението е връчено на взискателя на 11.10.2019 г. л.87/, но дължимите такси не са внесени. Видно от протокол от 29.10.2019 г. описа не е извършен, тъй като не е осигурен представител на взискателя и дължимата държавна такса не е внесена /л. 88/. На 29.10.2019 г. взискателят е депозирал нова молба за извършване на описа на движими вещи на длъжника /л. 89/. С разпореждане от 01.11.2019 г. ДСИ е насрочил такъв за 27.11.2019 г. от 10:30 часа, като е указал взискателя да внесе такса в размер на 60 лв. /л. 90/ и да осигури представител за датата на описа. Съобщението с указанията му е връчено на 18.11.2019 г. /л. 91-гръб/, но същите не са изпълнени. Видно от протокол от 27.11.2019 г. насроченият описа на движими вещи не е извършен поради неявяване на представител на взискателя и невнасяне на дължимата такса. На 28.11.2019 г. взискателят е депозирал нова молба за извършване на описа на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 29.11.2019 г. ДСИ е насрочил описа за 11.02.2020 г. и е дал повторно указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 60 лв. с ДДС и осигуряване на представител за датата на описа. Съобщение с указанията е връчено на взискателя на 16.12.2019 г., но с молба от 11.02.2020 г. същият е направил искане описа да бъде отложен. Видно от изготвен протокол от ДСИ от 11.02.2016 г. описът не е извършен, тъй като не се е явил представител на взискателя и не е внесена дължимата държавна такса /л.100/. С постановление от 03.11.2021 г. изпълнителното производство е прекратено от ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На същата дата е депозирана молба от „ЕОС М.“ ЕООД, в която е направено искане да бъде конституиран като взискател, в качеството на кредитор във връзка с извършено прехвърляне на вземания по процесния изпълнителен лист, като в нея е поискано да се наложи запор на банковите сметки на длъжника в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – т. 3 от молбата на л. 102 от ИД 30034/2016г. Молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител, поради изготвено постановление за прекраяване на делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На 07.01.2022 г. изпълнителният лист е получен от взискателя и въз основа на него е депозирана молба на 22.03.2023 г. до ЧСИ Ц.Н., във връзка с която е образувано изпълнително дело 5