Определение № 491 от 26.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. София, 25.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, подадена от „С. и синове“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Х. Л..

Твърди се в молбата, че в присъденото на другата страна, в чиято полза е разрешен спора, адвокатско възнаграждение е прекомерно, като позовавайки се на Решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024г. счита, че решаващият делото съд е следвало да откаже да приложи националната правна уредба по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки предвид обема и вида на действително извършените по делото процесуални действия от страна на упълномощения адвокат.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се измени решението в частта му за разноските и да се намалят същите до 500 лева.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК другата страна „МГ Консулт“ЕООД е изразила становище на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :

Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в предвидения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК процесуален преклузивен срок, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, поради следните съображения :

В акта си по същество, произнасяйки се по искането на страната, в чиято е полза е решен спора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, решаващият съд е 1 взел предвид всички обстоятелства настъпили в хода на производството и на това основание е преценил, че претендираната и доказана сума в размер на 5 400 лева с ДДС, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, освен че е обичайна и е в разумен размер на пазара, е и минимална и е пълно съответствие с Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е оплакваното, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с цитираното Решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024г. Съгласно приетото в практиката на касационната инстанция- така напр. Определение № 2995/13.06.2024г. по гр.дело № 777/2024г. на ВКС, ГО, което се споделя напълно и от настоящия състав на съда, националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.78, ал.5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба №1/09.07.2004г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Ето защо и зачитайки решението на СЕС всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.5 ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

А в настоящия случай, както се каза по-горе, за такова надценяване не може да става дума, тъй като упълномощеният от въззиваемата страна адвокат е депозирал отговор на въззивната жалба, в който подробно и изчерпателно е изложил доводи и становища във връзка с твърденията на противната страна за неправилност на решението, явявал се е в две поредни заседания по които е изразявал становища по искания на другата страна по хода на делото, поради което и намира, че не може в никакъв случай да се счита, че трудът на адвоката е съществено надценен с оглед спецификата и сложността на правния спор между страните. Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5400 лева с ДДС освен, че е обичайно за пазара, е и минимално съобразно Наредба №1/09.07.2004г.

Това от своя страна изключва извода за липса на фактическа и правна сложност на спора, което да представлява предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. с т.6 от Наредба №1/9.07.2004г.

Поради така изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горните съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, подадена от „С. и синове“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Х. Л., като неоснователна.

2

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3