Решение № 82 от 24.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Пламен Б. П. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110203718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. П. П. с ЕГН ********** от гр. Варна, чрез адв.Ю. Д., АК-Варна срещу НП № 22-0442001154/11.01.2023 год. на началник сектор ОД МВР-Варна, РУ 04 Варна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се смята, че същото е незаконосъобразно,тъй като при издаването му и съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се квалификацията "системно нарушение" по смисъла на чл.182 ал.5 от ЗДвП. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената глоба.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се представлява от адв. Д., ВАК, която поддържа жалбата незаконосъобразно. и моли

НП да бъде отменено като неправилно и

Въззиваемата страна – началник сектор ОД МВР-Варна, РУ 04 Варна, редовно призована не се представлява, депозирани са писмени бележки от юк Лукова, ОД МВР Варна.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Жалбоподателя бил собственик на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № В8451ТХ. На 09.10.2022 год. в 18:15 часа автомобилът се движел в гр. Варна, Аспарухов мост на ЮПВ, в посока бул.“ Христо Ботев“. Бил заснет от АТСС- ARH CAM S1 с № 120cc8e, разположена 1 на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 90 км. /ч., която след приспадане на от 3 % възможна грешка била изчислена на 87 км. /ч. Ограничението за скоростта на МПС било 50 км/ч., за населено място. Бил изготвен снимков материал. На място автомобилът не бил спрян. Св. С. П. - младши експерт в 04 РУП Варна призовал жалбоподателя като собственик на автомобила, който на 18.10.2022 г. попълнил декларация, в която вписал, че той е управлявал автомобила на 09.10.2022 г. в 18:15 ч. Поради това, св. П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0565200/09.11.2022 год. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приел, че нарушението е системно, тъй като спрямо жалбоподателят били издадени ЕФ серия К, № 5321730 и ЕФ серия К, № 5322518,влезли в сила на 10.12.2021 год..

Акта е връчен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не направил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл.182 ал.5 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Петков и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Номерът на заснетия автомобил се установява от изготвените снимки. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в който са посочени и измерените стойности.

От Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ е видно, че преносима мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване с валидност до 07.09.2027 г. Видно от и Протокол от проверка № 60-СГ-ИСИС/09.11.2021 год. на БИМ е,че процесната система е била преминала последваща проверка.

От протокола за използване на АТСС рег. № 441р-27715/11.10.2022 год. се установява, че ограничението за скоростта на движение е 50 км. /ч. – за населено място.

От декларацията, попълнена от жалбоподателя е видно, че той е управлявал автомобила в процесните ден и час.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От приложените снимки се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, 2 марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 90 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

В наказателното постановление е допусната грешка, като е посочена скорост след отчетена допустима грешка при измерването 88 км/час. От приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 90 км/ч, т.е., след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч от измерената скорост от 90 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление е следвало да бъде отразени, че действителната скорост на управление на автомобила е била 87 км/ч, което е с 37 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч. Това не се е отразило на квалификацията на нарушението по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з- 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед №8121з1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

3

Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение жалбоподателят П. е извършил административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е управлявал лек автомобил, индивидуализиран като „Фолксваген пасат4 с рег. № В8451ТХ неспазвайки ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази поведението си с ограничението, въведено за населено място. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 № 120cc8e, скорост на управлявания лек автомобил „Фолксваген пасат4 с рег. № В8451ТХ управляван от водачажалбоподател е била 90 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 87 км/ч с превишение от 37 км/ч.

Управлението на МПС в населено място с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 до 40 km/h законодателят е предвидел наказание глоба в размер на 400 лв.. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 37 км/ч.

Според състава на съда обаче в случая не е налице квалифициращия признак системност на административното нарушение. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Легалната дефиниция за системно нарушение е дадена в § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП – "нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение".

Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в постановлението какво обуславя системността на деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт.

Важно за преценката за системност е посочването на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, за да се прецени дали е същото по вид, като това в процесното НП.

Това е така с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, съгласно която когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Ето защо, необходимо е да се посочи за какво нарушение е бил наказан дееца с посочените актове, обуславящи системност, за да се прецени наличието на такава, а оттам и размерът на наказанията.

4

Непосочването на тези обстоятелства в описанието на нарушението, на практика представлява липса на съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от възможността да разбере защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи възражения в тази посока.

Действително, от справката за нарушител/водач става ясно, че П. е извършвал многократно нарушения на чл. 21 от ЗДвП, но, това не изключва задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава на нарушението, така че още с прочита на НП, с което му е наложено наказание да може да разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом в НП и АУАН не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да се защитава и съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание.

С оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН атакуваното НП следва да се измени, като се преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав за системност по чл. 182, ал. 5 ЗДвП в такова по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на В. П. П. се определи предвидената в посочената разпоредба санкция - "глоба" в размер на 400 лева, поради което и наложеното наказание "глоба" следва да се намали от 800 на 400 лева и същевременно се отмени изцяло наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В този смисъл искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.