Присъда № 19 от 26.09.2025, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №19/26.09.2025 г. по НЧХД №541/2023 г. по описа на РС-Разлог.

С/у подсъдимия М.А.Я., роден на *, в с.М., с адрес: с.Ф., о.Б., ЕГН*, е подадена тъжба от М.И.Я., с ЕГН*, действащ лично и със съгласието на своя законен представител Ш.М.М., ЕГН*, двамата с местожителство: о.Б., о.Б., с.Ф., за извършено престъпление по чл.130,ал.1 от НК, за това че на 27.04.2023 г. около 20:00 часа, на центъра на с.Ф., е нанесъл удари с ръце и крака в областта на горната част на тялото и главата на М.И.Я., род. на *, и му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. По повод на престъплението е проведено съд. следствие, по което са разпитани свидетели, представени са множество писмени док-ства и са събрани сведения за съдебното минало на подсъдимия.

В СЗ тъжителят М.И.Я. не се явява, за него се явява мл.адв.Т., която заявява, че поддържа повдигнатото обвинение с/у подсъдимия Я.. Изтъква, че от събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин се установява мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като са налице всички елементи от обективна и субективна страна на визираното престъпление. Подробни съображения са изложени в пледоарията на адв. Т. в ОСЗ.

Подсъдимият М.А.Я. се явява лично в СЗ и със защитника си адв. М.. Изразяват становище, че в рамките на настоящото нак. Производство, обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, както изисква закона. Подробни съображения са изложени в пледоарията на адв. М. в ОСЗ.

Подсъдимият М.А.Я. поддържа изложеното от защитника му.

От обясненията на подсъдимия Я., от показанията на разпитаните по делото свидетели Ф.Ю.М., Ф.А.З., Е.И.Я., М.М.М., Б.Б.М. и В.К., изготвената и приета на основание чл.282 от НПК, СМЕ, изготвена от ВЛ д.Ц.Н.Г., предявения ч/з възпроизвеждането му ВДС от обаждане на № за спешни обаждания 112, прочетените и приети на основание чл.283 от НПК, писмени док-ства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.04.2023 г. частният тъжител М.И.Я. стоял с приятели в центъра на с.Ф., като през деня бил получил оплакване от по-малката си сестра Ф.Я., че техен братовчед М.Я. /син на подсъдимия/, й показвал непристойни жестове и й говорел глупости в училище. Частният тъжител е забелязал М.Я. на центъра и го извикал, за да разговаря с него. Излага в частната тъжба, че на няколко метра от него в този момент се намирал подсъдимия М.А.Я., който като чул, че синът му крещи, дошъл до тъжителя Я. и без да задава никакви въпроси започнал да го удря с юмруци в тялото и в главата, както и да му блъска главата в автомобила, около който се намирал. След като приключил с побоя, подсъдимият се заканил на Я., че това няма да бъде последен път и че ще си уреди друг път сметките с него. След инцидента, Я. посочва, че се е прибрал вкъщи като целият бил в кръв и рани, същата вечер не е могъл да спи, защото всичко го боляло, но не е посетил веднага лекар, отишъл на следващия ден. При прегледа, било установено, че Я. има контузия на главата, в лява гръдна и лява поясна област или временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 29.04.2023 г., тъжителят Я. и майка му подали жалба до РУ-Б., като с Постановление от 09.05.2023 г. на РП-Б., ТО-Р. били уведомени, че наблюдаващият прокурор отказва да образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ хар-р.

На 28.04.2023 г. частният тъжител се снабдил с мед. свидетелство, издадено от д.Х.Г., съгласно заключението на което, тъжителят Я. е имал контузия на главата, лява гръдна и лява поясна област, както и охлузване на кожата в лява гръдна половина. Мед. лице издало свидетелството, е заключило че е налице временно разстройство за здравето без опасност за живота.

1

От показанията на свидетеля Ф.Ю.М., баба на частния тъжител, се установява че по време на инцидента е била със сина й да доят животните, като твърди, че внука й /Я./ дошъл при тях с думите „М. ме би“ и плачел. Излага, че внукът й бил с цицина на главата и по очите синьо, с кръв на цицината, като й разказал, че подсъдимият е отишъл при него, ударил приятеля с когото е бил, след което се насочил към него, ударил го е във вратата на колата, изкарал го е и е започнал да го рита. Сочи, че внукът й/частният тъжител/ се е обадил на полицията, но полицейски патрул не е дошъл, а тя му е дала „в.“, за да се успокои. Закарали го на следващия ден в болницата в Р., където им предписали а. и М.Я. продължил да си ходи на училище.

От показанията на свидетеля Ф.А.З. - сестра на подсъдимия, се установява че на датата на твърдяното деяние - 27.04.2023 г., е била в дома на родителите й, където живее и брат й/подсъдимия/. Сочи, че брат й се е прибрал ядосан като е споделил, че детето му е бито от частния тъжител, при което той е отишъл да говори с него, но последният е бил под влиянието на алкохол и употреба на наркотици. Излага, че частният тъжител е конфликтна личност, злоупотребяващ със забранени вещества. За процесния ден твърди, че брат й казал, че след като е чул негативни неща за Я. е преценил, че е по-добре да се обърне към дядо му, отколкото да се занимава с него, а нещата които е чул, били че той може да си изкара мед. и да изкара много пари от него, поради което прекратил разговора с М..

От показанията на свидетеля Е.И.Я. - съпруга на подсъдимия, се установява че със семейството на частния тъжител преди процесния инцидент, са били в добри отношения.

Твърди, че на 27.04.2023 г. към 8 часа, синът й се прибрал вкъщи, плачел, бил зачервен в лицето и се оплакал, че М. го е псувал, ритнал го е един път и му е ударил шамари. Излага, че съпругът й /подсъдимия/ е отишъл да се срещне с М.Я. с намерението да говори с него, като изрично заявява че не му е посягал, а М. е псувал и се е държал агресивно, бил с бира в ръка. Съпругът й споделил, че още в началото когато отишъл да говори с М., последният му заявил „Ще видиш какво ще правим, ще заведа дело“, но не е уточнил за какво. Твърди, че частният тъжител продава и употребява наркотици.

Свидетелят М.М.М. - дядо на частния тъжител, твърди че е бил очевидец над побоя, нанесен на внука му. Твърди, че е бил на високо място над селото, „от горе като гледаш разстоянието е близо. По земята е някъде е 450-500 м.“ където е пашувал животните и от там е наблюдавал побоя. Излага, че подсъдимият първо е ударил друго момче, след което разказва за побоя над внука му „М. идваше от долу. Движеше се по пътя, но колко време пристигна на място след внука ми, не знам. Когато за пръв път видях внука ми, М. идваше от центъра към тях. М. беше сам. М. хваща внучето ми и му нанася ударите в колата. Той не го удря, удря му главата в колата. Удари го доста пъти, но не знам колко пъти, не съм броил. Видях че го удряше, но не съм видял колко пъти го удари. Ако съм близо до тях, но аз съм на доста разстояние. Удари го няколко пъти. Той като го е хванал, разхвърля го, удря му главата в колата и това е. Всеки удар беше в колата, но не съм броил колко удара“.

Вечерта е видял внука си, като твърди, че е имал следи от бой - от главата му течало кръв и е казал, че има някъде и синьо.

Съдът е допуснал очна ставка м/у свидетелите Е.Я. и М.М. относно мястото на което последния твърди че се е намирал, предвид констатирано противоречие в показанията им, а именно свидетелката Я. сочи, че знае мястото, където свид. М. извежда животните си, което се е намирало на около 3 км от мястото на инцидента и откъдето нямало видимост към случилото се. Свид. М. посочва, че местността е „А.н.“ и разстоянието до мястото на инцидента е около 550 м. и има видимост. Въпреки проведената очна ставка, не се изяснява напълно какво е разстоянието, на което се е намирал свид. М. и има ли видимост от същото към мястото на деянието.

От разпита на свидетеля Б.М. се подкрепя фактическата обстановка, досежно получен сигнал на национален тел. „112“, като свидетелят посочва, че не е работил по случая, отзовал се е на сигнала, разговарял е с частния тъжител и дядо му, които са изложили пред 2 него, че подсъдимият е нанесъл побой на частния тъжител, но последният се чувствал добре и не е имал нужда от преглед от мед. екип.

По делото е разпитан и свидетеля В.К., който в показанията си излага, че познава страните и си спомня за случилото се през м.04.2023 г., същият е от с.Ф.. Твърди, че на процесния ден е видял М.Я., който му разказал, че се е скарал със сина на подсъдимия, бил с бира в ръка и му е споделил, че знае, че подсъдимият се е върнал от Г. като казал „аз сега ще го оправя, ще го наглася, той сега се е върнал от Г. и ще ми плати най-малко 1`000.00 €“. Свидетелят К. попитал Я. какво е станало и той му казал, че е бил у тях, говорил е с баба му и дядо му и ще вземе най-малко 1`000.00 € от М., за това че е станала тази разправия, разказал му че е излъгал баба му и дядо му, че М. го ударил „и ще вземе тези пари, и ще ядем и пием цяла седмица“. Свидетелят твърди, че познава много добре частния тъжител и семейството му, потвърждава че М. употребява алкохол и наркотици и че баба му и дядо му са водели много такива дела с/у други хора за пари, като посочва че при срещата си в процесната вечер, частният тъжител не е имал видими следи от наранявания по себе си, нито белези, нито рани. Сочи, че нивата на свид. М.М. /дядото на частния тъжител/ се намира на повече от километър и половина от мястото на инцидента, което се намира пред ловното и това място не може да се види нито от моста, нито от нивата, където твърди че се е намирал свид.М., защото има орех, има къщи, има плевни, има заведения в центъра, които са много високи.

Видно от заключението на ВЛ д.Ц.Г. по назначената СМЕ, на М.И.Я. въз основа на приложената по делото мед. документация е, че е установен болезнен оток в лява теменна тилна област на главата, 3 линейни охлузвания на кожата в областта на лява гръдна половина с дължини на 10,3 и 5 см и данни за контузия - болка при пипане, в лява гръднопоясна област на тялото. ВЛ в своето заключение сочи още, че съобразно обективно отразеното в описанието на травмите и като се отчете обстоятелството, че за тях няма данни да е провеждана обработка и/или лечение, както и да е препоръчано проследяване, не може да се приеме, че тези травми са довели до разстройство на здравето под някаква форма.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така както се съобщава в данните по делото. За охлузванията в областта на гърдите в ляво, ВЛ посочва че може да се хар-ризира като линейно повърхностно охлузване, което може да е причинено и от полутвърд предмет, например гънки на дреха, при дърпане, теглене, каквито условия могат да се реализират при съобщения инцидент. ВЛ заключава, че за причиняване на регистрираните травми не се изисква въздействие със значителна травмираща сила, като това при отчитане на данните от описание за вид, хар-р и разположение на уврежданията, не изключва и възможност за причиняване при самонараняване.

Възстановителният период за такъв вид травматични увреждания е около 7-10 дни след нанасяне на травмите.

Изслушано в СЗ, ВЛ заявява че в случая не е имало рана, която да налага СМП и при него няма данни мед. помощ да е оказана, по скоро описано е състоянието на травматични увреждания и няма данни да е прилагана някаква терапия, която да налага спешност.

Пояснява че разстройство на здравето не е налице, защото няма данни за увреждане, които са налагали мед. намеса и обработка и няма данни за функционални нарушения, предизвикани от тези увреждания.

От събраните по делото док-ства не се установява изложената в тъжбата фактическа обстановка. От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ф. и М.М., Е.Я., Ф.З. и К., се установяват влошени отношения м/у страните, които не са и спорни. Същите не се доказва да се дължат на поведението на подсъдимия.

По никакъв начин по делото не се установи нито с преки, нито с необходимия обем косвени док-ства, че подсъдимият на процесната дата е нанесъл побой на частния тъжител, с което му е причинил телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. За това данни се съдържат само в тъжбата. За участие на подсъдимия в причиняване на уврежданията на Я., съобщават 3 свидетелите Ф. и М.М.. Съдът не ползва показанията им при постановяване на присъдата.