Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 429 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1468/2024
Вид
Определение № 429
Подписан
10.02.2025
В сила
10.02.2025
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. София, 10.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002901468 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д. – трето лице-помагач на „Автостъкла” ООД, гр. София срещу решение № 194 от 25.03.2024 г. по в. т. д.

№ 87/2024г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 1279 от 26.10.2023 г. по т. д. № 2743/2021 г. на Софийски градски съд, VI-22 състав, са уважени предявените от М. Ф. Й. от с. Подгумер, обл. София искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите на 7.12.2021 г. от общото събрание на съдружниците в „Автостъкла“ ООД решения за изключването й като съдружник, за изплащане равностойността на дяловете й и поемането им от оставащия съдружник В. Ц. Д., за продължаване на дружеството като ЕООД и за освобождаване на М. Ф. Й. като управител.

В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на съда за незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание поради допуснати нарушения в процедурата по чл. 138, ал. 2 и чл.

139, ал. 1 ТЗ за свикването му и по чл. 126, ал. 3 ТЗ за отправяне на предупреждение до ищцата-съдружник за изключването й. Според касаторката, решаващият състав неправилно е приел, че в качеството й на съдружник-управител тя е следвало да отправи искане до другия съуправител (ответницата Й.) за свикване на ОС в съответствие с чл. 138, ал. 2 ТЗ, като 1 поддържа, че в хипотеза като настоящата, когато ОС на дружеството се свиква от управител, който е и съдружник, и се иска заличаване на другия управител, който също е съдружник, както и изключването му като съдружник, посочената разпоредба е неприложима. Във връзка с преценката за нередовност на връчването на поканата, а съответно и на съдържащото се в нея предупреждение по чл. 126, ал. 1ТЗ, поддържа, че в нарушение на закона и на практиката на ВКС въззивният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК при извънсъдебното връчване по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез съдебен изпълнител, ако другото лице не е изпълнило задължението си да предаде поканата на адресата, независимо от причините за това. Като необоснован касаторката счита и извода, че поканата не е достигнала до адресата М. Й. също и по електронен път – чрез писмата, изпратени й на ползваните от нея електронни адреси, както и че липсва пълно съответствие между твърдените нарушения по чл. 126, ал. 3 ТЗ, описани в поканата, и тези, описани в протокола от ОС на 07.12.2021 г. Оспорва и становището на съда, че само по себе си учредяването на дружествата „Автостъкла Кобра“ ЕООД и „Автостъкла ОЕМ“ ООД и нарушението на правото на регистрираната от ответното дружество търговска марка „А Автостъкла Кобра“ не представлява нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ и че такова би представлявало само развиването на дейност, конкурентна на тази на „Автостъкла“ ООД, за каквато дейност липсват доказателства по делото. В касационната жалба е релевирано оплакване и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал свидетел след настъпване на преклузията за събиране на доказателства, както и в необсъждане на всички наведени факти и обстоятелства и приобщени по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1.

В хипотезата, когато дружеството с ограничена отговорност се представлява от двама управители, действащи заедно и общото събрание се свиква за изключването на единия от тези управители като съдружник в дружеството и освобождаването му като управител, следва ли само двамата управители съвместно да свикат общото събрание на съдружниците по чл. 138 ТЗ, или същото следва да се счита за надлежно свикано от другия съуправител и 2 съдружник еднолично; 2. За извънсъдебното връчване на покана чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ приложима ли е разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК и ако при извънсъдебното връчване другото лице не е изпълнило задължението си за предаване на поканата, независимо поради какви причини /обективни или субективни/, счита ли се връчването за редовно; 3. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплаквания на страната, изложени във въззивната жалба; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства;

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност”.

По отношение на първия въпрос се твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а за всички останали въпроси – че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с казуалната практика на ВКС, с позоваване съответно на: определение № 447 от 26.02.2024 г. по т. д. № 729/2023 г. на I т. о., определение № 668 от 05.11.2024 г. по ч. т. д. № 2178/2019 г. на ІІ т. о. и определение № 634 от 15.03.2024 г. по т. д. № 845/2023 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос); ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС 1/1985 г., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 2.35 от 13.07.2021 г. по т. д. № 1783/2020 г. на I г. о. и др. (за въпросите по т. 3 и т. 4).

Ответникът по касация – „Автостъкла” ООД, гр. София – счита, че касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане и да бъде уважена като основателна, съображения за което е изложил в писмен отговор от 10.06.2024 г.

Ответницата по касация – М. Ф. Й. от с. Подгумер, обл. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване .

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

3

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено, че:

Ищцата М. Ф. Й. и В. Ц. Д., конституирана като трето лице-помагач на ответника „Автостъкла” ООД, са съдружници при равни дялове и са съуправители на това дружество, като считано от 23.10.2020 г. те го представляват само заедно;

С покана от 29.11.2021 г., адресирана до М. Й., В. Д., в качеството й на съдружник и управител в ответното дружеството, е свиквала общо събрание на съдружниците на 7.12.2021г. от 9:00 ч., с конкретно посочен дневен ред, в т. ч. вземане на решение за изключването на съдружника М. Й. поради извършването на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността му, подробно описани в поканата, в която е отправено и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ; Поканата е връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на 29.11.2021 г. на М.Д. Д. (дъщеря на В. Д.), явяваща се друго лице по чл. 46 ГПК, като в нея ръкописно е удостоверено с подписите на получателката и на свидетеля А.С., че лицето, отворило вратата на дома на адресата М. Й., е отказало да подпише и получи поканата;

На същата дата 07.12.2021 г., но от 14:00 ч., с покана, адресирана до В.

Д., М. Й., в качеството й на съдружник в ответното дружеството, е свикала извънредно общо събрание на съдружниците с дневен ред, включващ вземане на решение за изключването на съдружника В. Д.; В поканата е отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за преустановяване на действията против интересите на дружеството, конкретно описани в нея; Поканата е връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ лично на В. Д. на 29.11.2021 г.;

В отговор от същата дата, за който липсват данни да е връчен на М. Й., В. Д. е оспорила твърденията в поканата, като е отправила и обратна покана – за свикване на общо събрание на 7.12.2021 г. от 9:00 ч. със същия дневен ред като по предходната й покана, алтернативно е предложила тези въпроси да бъдат включени в свиканото от М. Й. общо събрание и е отправила аналогично предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ със същите твърдения.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил направените в него изводи за незаконосъобразност на взетите от 4 процесното общо събрание на съдружниците в „Автостъкла” ООД решения.

На първо място, незаконосъобразността им е аргументирана с допуснати нарушения във връзка със свикването на събранието. Съдебният състав е счел, че е нарушено изискването на чл. 138, ал. 2 ТЗ, тъй като, в качеството й на съдружник, В. Д. не е отправила предходно искане до двамата управители за свикване на ОС. Освен това е приел, че в качеството й на съуправител, тя не е могла да свика еднолично ОС предвид вписания начин на управление на дружеството – съвместно от двамата управители.

Въззивният съд е направил извод за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ГПК поради това, че по делото не е установено поканата за събранието да е била предадена на ищцата от лицето, което я е получило. В тази връзка е изразил разбирането, че: При извънсъдебно връчване на друго лице то се приема за редовно само, ако лицето е изпълнило задължението си по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК да предаде съобщението на адресата, като при това връчване разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК е неприложима, тъй като е невъзможно прилагането на изр. 2 и 3 от същата – адресатът не може да поиска възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.

64 ГПК при липса на висящо съдебно производство, в което това право да се упражни; Ако другото лице не е изпълнило задължението си за предаване, независимо по какви причини (обективни или субективни), то връчване на адресата няма и той не може да се счита за уведомен. Съдът е приел, че отказът на лицето, което се е намирало в дома на М. Й. (свидетелката В.Д., работеща там като хигиенист), да получи поканата е правомерен и не поражда последиците по чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК за адресата на поканата, тъй като то нито е адресат на поканата, нито е задължено да я получи лице. Посочил е, че този отказ би бил приравнен на връчване, само ако е направен лично от самия адресат.

Отделно от това, съдебният състав е счел, че самата М. Д. не е била оправомощена да получава поканата, доколкото попада сред лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК – същата е дъщеря на отправилата поканата В. Д. и поради това се явява заинтересована в нейна полза от изхода на спора между двете съдружнички. Като недоказано е преценил твърдението в жалбата, че получилата поканата е племенница на адресата М. Й..

Въззивният съд е приел, че не се установява също поканата да е 5 достигнала по друг начин до адресата М. Й. и по-конкретно – да е била изпратена по електронен път чрез представените многобройни разпечатки от електронни писма, тъй като не е доказано, че посочените електронни адреси са ползвани от ищцата (т. е. че са нейни, че тя ги е посочила), а освен това не е доказано нито дали са реално постъпили на тези ел. адреси, нито дали са изтеглени от ищцата, с оглед на което не може да се установи момента на връчване по чл. 10 ЗЕДЕУУ.

Липсата на надлежно връчена на ищцата покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на процесното общо събрание, както и нарушението по чл. 138 ТЗ, са преценени като достатъчни, за да се приеме, че събранието е проведено незаконосъобразно, което води до незаконосъобразност и на приетите на него решения.

Наред с извода за процесуална незаконосъобразност, въззивният съд е счел, че решението за изключването на ищцата като съдружник е и материално незаконосъобразно поради нарушение на чл. 126 ТЗ. Приел е, че не е налице надлежно връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ (като част от съдържанието на поканата); че няма данни за връчването му като част и от съдържанието на отговора на В. Д. на поканата, отправена й от ищцата за свиканото от нея ОС на същата дата; че няма характер на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ спрямо процесното ОС предходната покана от 23.06.2021г. на В. Д. до ищцата, доколкото в нея не се съдържа предупреждение за изключване, а се съдържа друго предупреждение – че ще бъдат потърсени правата на съдружничката и на дружеството по съдебен ред за причинените вреди на основание чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ.