Решение № 994 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501053 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника в първоинстанционното производство, КПКОНПИ гр. София, чрез представител по пълномощие юрисконсулт И. С. срещу Решение № 221/13.01.2023г. по гр.д.№ 12218/21 по описа на СГС, I-6 състав, в частта, в която е уважен предявения иск от А. Т. Т. за сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на заявено искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по гр.д.

№185/2009г. по описа на ОС-Перник и по гр.д. № С-8/2009г. по описа на СГС.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че от събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за уважаване на предявения иск, като липсвали неимуществени вреди за ищеца, както и пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и вредите. Твърди, че действията му са законосъобразни и подчинени на законовите му задължения. Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно 1 завишено по размер. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлен иска или евентуално да бъде намалено обезщетението, както и съразмерно присъдените разноски за първата инстанция. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Контролиращата страна САП, изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата неправилност.

Въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 249/12.11.2008г. на КУИППД е образувано производство срещу ищеца А. Т. Т. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Решението е взето въз основа на уведомление, че срещу лицето е образувано досъдебно производство за извършено от него престъпление по чл.203 НК, както и поради установено от Комисията несъответствие между разходваните и придобитите средства за периода на проверката. С Решение № 93/11.03.2009г. Комисията е взела решение за внасяне на мотивирано искане до компетентните съдилища за запориране на притежаваните от проверяваното лице и неговата съпруга парични средства по банковите им сметки в три банки, притежаваните от А. Т. дружествени дялове и акции и два недвижими имоти.

На 11.03.2009г. Комисията е сезирала Окръжен съд – Перник с искане за налагане на възбрана на имот на ищеца в с.Студена, община Перник (дворно място и сграда), на запор на сметките му в „УниКредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и на дружествените му дялове в „Интернешънъл Метал Форуърдинг“ ЕООД с ЕИК 175195978 и акции в „Булинвест Груп-АД“ АД с ЕИК 831247768.

Искането е било уважено, като с Определение № 133/13.03.2009г. на Окръжен съд – Перник по гр.д.№ 185/2009г. е било допуснато исканото обезпечение.

2

Видно от направеното върху акта отбелязване в полза на молителя за били издадени шест броя обезпечителни заповеди. Установява се от приложеното изпълнително дело № 3005/2009г. на държавен съдебен изпълнител при СИС на ОС – Перник, че на 16.03.2009г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на три броя обезпечителни заповеди, с които е наложена мярка запор на вземанията на А. Т. Т. по сметките му в „УниКредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Видно е, че по така образуваното изпълнително производство запори са били наложени, но няма налагана възбрана по отношение на имота в с.Студена, за което е налице изрично разпореждане на съдебния изпълнител от 18.10.2022г.

Запорирани са били дружествените дялове на ищеца от капитала на „Интернешънъл Метал Форуърдинг“ ЕООД.

Не са представени доказателства за наложен запор върху акциите в „Булинвест Груп-АД“ АД.

На 11.03.2009г. Комисията е сезирала Софийския градски съд с искане за налагане на обезпечителна мярка възбрана на ап.22, находящ се в гр.***, ул.

„***“ № * и гараж № 28, собствени на А. и Е. Т.. С определение от 20.03.2009г. по гр.д.№ С-8/2009г. на СГС искането е било уважено. Няма данни имотът да е бил възбранен въз основа на така постановеното определение.

С Решение от 28.07.2016г. по к.н.д.№ 97/2016г. на ВКС е било оставено в сила Решението на САС, постановено по в.н.о.х.д. № 562/2015г., с което А. Т. е бил оправдан по обвиненията срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 НК.

С Решение № 394/24.08.2016г. на КПКОНПИ, е прекратено производството срещу А. Т. Т., поради влизане в сила на оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения.

С молба от 29.08.2016г. ответникът е поискал отмяна на наложените от ОС - Перник обезпечителни мерки. С Определение № 706/01.09.2016г. по гр.д.№ 185/2009г. искането е било уважено, а издадените шест броя обезпечителни заповеди - обезсилени. Определението е влязло в сила на 15.10.2016г.

С молба от 29.08.2016г. до СГС Комисията е поискала отмяна на 3 наложената обезпечителна мярка възбрана на жилището в гр.София. С определение от 17.11.2016г. по гр.д.№ С-8/2009г. на СГС искането е било уважено. Определението е влязло в сила на 27.01.2017г.

С Решение № 7081/14.11.2018г. по гр.д.№ 14959/17 на СГС, потвърдено с Решение № 10556/17.11.2021г. по въззивно гр. д. № 120/19 на САС на ответника е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000лв., което да бъде заплатено от Прокуратурата на Република България на основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, за което е оправдан.

От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетели посочени от ищеца, относими към твърдените от него неимуществени вреди се установява, че свидетелите знаят за наложените по отношение на него обезпечителни мерки и образуваното производство по ЗОНПИ. Запорирането на сумите по сметките се отразило негативно на ищеца. Същият страдал, че не можел да се ползва от средствата си, тъй като се налагало да заплаща ежедневни разходи и такива за ползваните от него по повод образуваните дела адвокатски услуги, а запорите го препятствали да тегли пари, това го поставяло в затруднение. Това, от своя страна, довело до напрежение и несигурност. Настъпило оттегляне на бизнес партньорите му в резултат както на започналото производство от Комисията, както и в резултат конкретно на наложените запори, което било изтълкувано от колегите му негативно.

Свидетелства, че политическата дейност на ищеца също била пострадала, както и реномето му на преподавател.

Негативно отношение на обществото към него сериозно се проявило след оповестяване от Комисията на наложените обезпечителни мерки. Ищецът често бил нервен, емоционално нестабилен, избухвал, а после съжалявал за това, което рязко се различавало с предишното му поведение на позитивен и усмихнат човек. Свидетелства, че ищецът бил потиснат и това проличавало в поведението му, тъй като дори заплатата му била запорирана.

Приета е като неоспорена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че към 19.03.2009г., когато са били запорирани банковите сметки на А. Т. в същите е имало наличности, както следва: в „УниКредит Булбанк“ АД – 259.04 лева и 24 919.55 евро (48 738.40 лева), в „Райфайзенбанк“ ЕАД (сега „КБС Банк“ АД) – 27.42 щ.д. (39.23 лева) и в 4

„Интернешънъл Асет Банк“ АД – 615.99 евро (1204.77 лева), като до вдигане на запорите са постъпвали суми по депозит „Авангард“ в „УниКредит Булбанк“ АД в размер на 18 004.20 щ.д., които са били прехвърлени по друга сметка, по разплащателна сметка в същата банка са били преведени и съответно под запор 111.63 евро, в „КБС Банк“ АД (преди „Райфайзенбанк“) не е имало постъпления, но сметката е намаляла с отчислените от банката разходи за поддържане, в „Асет Инренешънъл Банк“ АД са постъпили 29.85 евро.

Представени са публикации в различни медии, съдържащи информация относно вида на наложените обезпечителни мерки, лицето, чието имущество е било запорирано по този ред, причината за налагането им, включително публикация на интервю с председателя на Комисията, поместено във вестник „Капитал“ на 04.10.2013г., в което е заявено, че банковите сметки на А. Т., дружествените му дялове и акции са били запорирани.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ. Цитираната разпоредба предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Макар и твърдените вреди да се сочи, че са търпени преди приемането на разпоредбата, същата е приложима, тъй като в настоящия момент това специалния ред за търсене на обезщетение.

Искът е доказан по своето основание. Действията на ответника, за които се твърди, че са незаконосъобразни се изразяват в образуването на производство по отнемане на незаконно придобито имущество и по налагане на обезпечителни мерки върху имущества на ищеца. Предприетите действия по обезпечаване на бъдещите искове, които Комисията евентуално би предявила за реализиране на т.нар. гражданска конфискация, е дейност, осъществена при и по повод изпълнение на правомощията на Комисията, предоставени й със специалния закон. Ответната страна твърди, че е действала в условията на обвързана компетентност, доколкото след като е получила уведомление от Прокуратурата за образувано наказателно производство срещу ищеца за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД е следвало да образува производство и 5 да поиска от съда налагането на обезпечителни мерки. Твърди, че след като е отпаднала предпоставката – ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение е прекратила производството и поискала отмяна на мерките.

Възражението е неоснователно. Въпреки че в съответствие с нормите на ЗОПДИППД (отм.), КУИППД е била длъжна, след като е получила съответно уведомление, да образува преписка, да извърши проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен доклад и при наличието на предвидените в закона предпоставки да внесе мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, при положение, че има краен акт, от който се установява, че предприетите действия са били неоснователни, е без значение за търсената обективна отговорност дали на определен етап от производството действията на ответника са били съобразени със закона.

Обстоятелството, че Комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД (отм.); , не може да я освободи от отговорност като субституент на държавата за действия и актове, които в крайна сметка са се оказали незаконосъобразни. Ето защо и доводите на ответника, с които отрича основанието на предявения иск, поддържайки, че липсва незаконен акт, са неоснователни.

Ищецът е доказал и другата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно – наличието на неимуществени вреди за него, в пряка причинноследствена връзка с действията на ответната Комисия. Макар и по принцип от налагане на обезпечителни мерки върху имущества да произтичат основно имуществени вреди, в конкретния случай са доказани и неимуществени такива. Те произтичат от характера на мерките – върху цялото имущество на лицето, което води до основателно притеснение относно осигуряването на средства за съществуването му. Произтичат и от факта, че при образуването на производството за гражданска конфискация се изгражда отрицателен имидж на лицето, от което се иска отнемане на имущество, тъй като се предполага, че то е придобито от престъпна дейност. На последно място, вредите произтичат и от широката гласност и разпространяване на тази информация, чрез средствата за масово осведомяване, което мултиплицира вредите.