Решение № 33 от 30.06.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Г., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100194 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. Н. срещу В. П. Г., с която се предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 СК. Ищцата твърди, че ответника е баща на малолетното дете – В.В.Г. и с решение № 60/27.09.2023 г. по гр.д. № 77/2023 г. по описа на РС Г. същият е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв.

/153,39 евро/, считано от 01.03.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Твърди, че от тогава до сега били изминали повече от две години, поради което и нуждите и потребностите на детето В., която била ученичка в трети клас са се увеличили. Твърди, че определената издръжка била под нормативно определения минимум, а било известно че разходите са се увеличили рязко, цените драстично са се повишили.

Твърди, че детето боледувало често и лечението били свързано с прием на скъпи лекарства.

Сочи, че работи, но получавала минимално възнаграждение и нямала други допълнителни доходи. Твърди, че има друго малолетно дете – Т.Н.Т., което издържа и за което се грижи.

Счита, че за нормално отглеждане на дете на тази възраст била необходима сума в размер на 600 евро месечно, като било редно бащата да заплаща сума в размер на 250 евро. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 250 евро лв., считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника В. П. Г..

Съдът, след като прецени становищата и възраженията на страните, и съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане № 7718160048, издадено въз основа на акт за раждане 48/18.03.2016 г. от Община Харманли, ответника В. П. Г. е баща на детето В.В.Г.. С решение № 60/27.09.2023 г. по гр. дело № 77/2023 г. по описа на РС Г. ответникът е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето В.В.Г. в размер на 300 лв. /153,38 евро/. От приетият по делото социален доклад се установява, че детето В. е на 10 год. и 2 месеца, ученичка е в трети клас в ОУ „Х.Б.“ гр. Г.. Детето В. се отглежда от майка й и нейния съжител. Майката има М. Н. има и друго дете. Ответникът живее и работи в Нидерландия и получава възнаграждение в размер на 1800 евро.

При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие 1 дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл.290 ГПК).

Ищцата следва да установи наличие на трайна съществена промяна в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката. Трайното съществено изменение на нуждите на издържания трябва да касаят новонастъпили обстоятелства след определяне на предходната издръжка, които обстоятелства следва да касаят значително увеличение на възрастта и свързаните с това нужди на детето при бързото израстване в ранните години, наличието на нужди от специални здравни грижи или други нужди, свързани с неговото физическо и психично здраве, както и всякакви обстоятелства, които може да настъпят и касаят пряко увеличена нужда от средства за детето.

В случая са минали почти 3 години от предходното изменение на издръжка, а детето В. е на 10 години. Понастоящем минималната работна заплата за страната е в размер на 620,20 евро. Това обосновава и увеличение на минималната издръжка за дете на 155,05 евро., което е обвързано от повишаване на минималната работна заплата за страната /чл.142, ал.2 от СК/. Досегашният определен размер на издръжката от 300 лв. /153,38 евро/ на детето, води на безспорен извод за наличие на трайно и съществено променени обстоятелства досежно нуждите на детето, тъй като минималната издръжка е по-висока от определената вече издръжка на детето.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че се установява по делото ищецът да има трайно и съществено нараснали нужди от допълнителна издръжка в периода от предходно определената издръжка до настоящия момент, което обстоятелство налага преразглеждане на размера на издръжката.

Принципно основните нужди за едно дете са свързани със задоволяване на потребностите от дом, храна, подходящи дрехи, образование, емоционална сигурност, родителски грижи и здравеопазване. От приетата по делото служебна бележка изх. № 257/23.02.2026 г. от Второ основно училище „Х.Б.“ гр. Г. е видно, че детето е ученичка в трети клас. От приложения по делото социален доклад на ДСП Г. се установява, че майката и детето В. живеят заедно в гр. Г., в жилище на майката и нейния съжител. Основни грижи за детето полага майката М. Н., но детето не е прекъснало контактите си с бащата, на когото гостува през лятото. Нуждите и потребностите на детето В. са задоволени, като се осигурява всичко необходимо за нормалното му развитие.

Съдът намира, че за нормалното протичане на израстването на детето са нужни обикновено закупуваните за дете на тази му възраст дрехи и други пособия за бита. С израстването на детето се увеличават разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни и образователни потребности, които също обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за нормалното развитие на детето издръжка.

Предвид изложеното съдът намира, че за конкретните нужди на детето В. Г.а е необходима издръжка от 350 евро месечно, предвид нейната възраст и нужди, при което следва да се съобразят възможностите на ответника да плаща издръжка и съответно каква част от издръжката следва да поеме. От социалния доклад се установи, че ответникът полага труд извън територията на Република България – в Нидерландия и получава месечно възнаграждение в размер на 1800 евро, като съдът приема, че същия следва да заплаща издръжка в размер на 200 евро, тъй като не участва в отглеждането и възпитанието на детето. На майката се пада по-ниския размер от 150 евро на издръжка, тъй като същата изцяло се грижи за детето. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за защита на 2 детето, законодателството на ЕС и българския СК. Съдът намира, че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от друга страна пък майката не е поставена в положение на финансова невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето, а целта на определянето на издръжката е да се намери баланс между нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи.

Поради изложените съображения, искът за изменение на присъдената издръжка в останалата му част над присъдените до претендираните 250 евро ежемесечно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.

По разноските и държавната такса:

Ищецът претендират разноски за производството, които са доказани в размер на 250 евро за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска ще следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 200 евро.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, която държавна такса е в размер на 67 евро /4% от тригодишните платежи върху разликата до увеличения размер на издръжката/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката присъдена по гр.дело № 77/2023 г. по описа на РС Г., както следва:

ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете В.В.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на сумата от 200 евро, считано от 25.02.2026 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 200 евро месечно до претендираните 250 евро месечно.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. Г., ЕГН **********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Г. , ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител сумата от 200 евро, представляваща направените по делото деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. Г., ЕГН **********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Г. сумата от 67 евро, представляваща дължимата държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и както и сумата 2,56 евро – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Г.: _______________________

4