Разпореждане № 105984 от 03.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105984 гр. София, 03.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно гражданско дело № 20221110157599 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по заявление, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез процесуалния представител адв. И., в което се съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. Ф. за следните парични суми:

6375,93 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане; 1392,16 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 28.07.2022 г.; 813,20 лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 10.10.2022 г.; 357,47 лева – такси по договора за периода 03.06.2021 г. до 08.08.2022 г.; 258,96 лева – застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.10.2021 г. и 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 31.08.2022 г. до 09.09.2022 г.

Софийският районен съд намира, че са налице предпоставки за отхвърляне на заявлението, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист, необходимо е да бъде представен документ сред посочените в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, който при проверка от външна страна да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Същевременно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК регламентира хипотезите, когато съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение и съгласно т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба, ако длъжникът няма постоянен адрес или обичайно местопребиваване на територията на Република България съдът е длъжен да постанови отказ. Това означава, че не е достатъчно представянето на документ сред посочените по чл. 417 от ГПК, но за уважаване на заявлението е необходимо да бъде констатирано, че липсва пречка по смисъла на чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповед за изпълнение.

В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C- 1

523/07). В същото време съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

От изложеното следва, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се вземе предвид и регистрирания настоящ адрес на длъжника, при липсата на други обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Последният извод се основава и на чл. 94 ЗГР според който настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал.

1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.

В случая по посочения от заявителя ЛНЧ на длъжника не е получена никаква информация от Национална база данни „Население“ за регистриран постоянен и/или настоящ адрес.

Софийският районен съд приема, че в конкретния случай заявлението е подадено срещу чуждестранен гражданин, а и от представените към заявлението писмени доказателства не може да бъде направен извод, че длъжникът има обичайно местопребиваване в страната, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист. В тази насока съдът взе предвид и отразеното в протокола от 17.08.2022 г. на ЧСИ Х., в който е отразено при посещение на посочения адрес, че лицето е бивш наемател и на този адрес вече живее друг чужденец.

Предвид изложеното съдът намира, че към подаване на заявлението, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на България, което означава, че съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Съдебната практика – Определение № 547/22.08.2013г., постановено по ч.търг.дело № 1355/2013 г. по описа на Върховния касационен съд възприема, че за да бъде издадена заповед за изпълнение е необходимо наличието на формална или фактическа връзка с територията на Република България, т.е. ако соченото като длъжник лице е чуждестранен гражданин трябва да може да бъде направен извод относно обичайното му местопребиваване в България, тъй като наличието на обичайно местопребиваване би означавало, че лицето реализира доходи или притежава имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

В настоящия случай липсва основание да се счита, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на България, поради което заявлението подлежи на отхвърляне.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез процесуалния представител адв. И., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. Ф. за следните парични суми: 6375,93 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане; 1392,16 лева – възнаградителна лихва за периода 2 от 28.06.2021 г. до 28.07.2022 г.; 813,20 лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 10.10.2022 г.; 357,47 лева – такси по договора за периода 03.06.2021 г. до 08.08.2022 г.;

258,96 лева – застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.10.2021 г. и 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 31.08.2022 г. до 09.09.2022 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3