Определение № 34 от 15.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Ловеч, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500829 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано за разрешаване на препирня за местна подсъдност между РС – Ловеч и РС - Силистра, повдигната с определение № 1240/19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2311/2024 г. по описа на РС - Ловеч.

РС – Силистра е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Е*** Ф**** К*** Б**" ЕООД, ЕИК 207473982, против Д. Г. В., ЕГН **********, и "Е***солидарност" ЕООД, ЕИК ****. В обстоятелствената част на заявлението са изложени твърдения, че претенциите на заявителя към Д. В. произтичат от договори за електронни съобщителни услуги и предоставяне на интернет услуги, вземанията по които са му цедирани от „Иновативни ф****и“ ООД, а длъжникът е уведомен за цесията. Твърди се, че на 07.08.2023 г. заявителят е сключил договор за встъпване в дълг с "Е***солидарност" ЕООД, като последното се е задължило в качеството си на съдлъжник да заплати на заявителя всички вземания, дължими от Д. В., цедирани на заявителя.

С определение №1001/19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 1951/2024 г. по описа на РС – Силистра, е прието, че се касае за договор, сключен с потребител, поради което компетентен да разгледа заявлението по чл. 410 ГПК е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянен 1 адрес. Предвид това, доколкото съобразно извършената справка в НБД Д. В. има настоящ адрес в гр. Угърчин, РС – Силистра е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Ловеч.

С определение № 1240/19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2311/2024 г. РС – Ловеч е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като макар длъжникът – физическо лице да има настоящ адрес в гр. Угърчин, претенциите на заявителя са насочени и към друцжество със седалище и адрес на управление в гр. Силистра. С оглед на това, съдът е счел, че приложение следва да намери чл. 116 ГПК, според който иск срещу ответници от различни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Прието е, че разпоредбата намира приложение и в заповедното производство, като заявителят е направил своя избор – делото е заведено пред СРС.

В чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК (в редакцията, към настоящия момент) законодателят е уредил местната подсъдност в заповедното производството, като по отношение на заявленията, подавани срещу потребител, е предвидено, че компетентен да се произнесе е съдът, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Разпоредбата на чл. 113 ГПК също предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Приложното поле на чл. 113 ГПК е предмет на обсъждане вмотивите към Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, в които е разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори, според което 2 потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В настоящия случай предмет на делото е издаване на заповед за изпълнение въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, като се сочи, че сумата се дължи въз основа на договор за предоставяне на услуги, сключен между търговец и физическо лице, за което няма данни да е действали в кръга на своята търговска или професионална дейност или услугите, които му се предоставят да са предназначени за такива. Предвид това, съдът намира, че в случая длъжникът физическо лице има качеството потребител по см. на пар.

13, т.1 ДР ЗЗП.

С оглед на това местната подсъдност следва да се определи съобразно правилото на чл. 411, ал. 1, изр.2 ГПК. Така уредената специална подсъдност е съобразена с по-високата защита, която се дължи, при разглеждане на правоотношения по потребителски договори с оглед идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика.

В Решение от 9 юли 2020 г. (Raiffeisen Bank и BRD Groupe Societй Gйnйrale -C-698/18 и C-699/18) е посочено, че когато липсва уредба в правото на Съюза, вътрешният правопорядък на всяка държава членка трябва да предвиди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата на гражданите на Съюза. Според Решение от 7 август 2018 г. (Banco Santander - C-96/16 и C-94/17), член 3, параграф 1 от Директива 93/13, както и от общата логика следва, че тази директива е насочена не толкова към гарантирането на цялостен договорен баланс между правата и задълженията на страните по договора, колкото към това, да се избегне възникването на неравновесие между тези права и тези задължения във вреда на потребителите.

В случая доколкото един от длъжниците е потребител, по отношение на който е приложим по-високият стандарт на защита, а другият е търговец, съдът намира, че с оглед изясненото по-горе специалната местна подсъдност, уредена в чл. 411, ал.1, изр.2 ГПК, не може да бъде дерогирана от нормата на чл. 116 ГПК. Ето защо, съдът намира, че компетентен да разгледа процесното заявление е РС - Ловеч.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Е*** Ф**** К*** Б**" ЕООД, ЕИК 207473982, против Д. Г. В., ЕГН **********, и "Е***солидарност" ЕООД, ЕИК ****, е РС – Ловеч.

ИЗПРАЩА делото на РС съдопроизводствените действия.

-

Ловеч за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4