Решение № 1565 от 06.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Пловдив, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117544 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът З. А. З., ЕГН: **********, от град П., ул. „**********“ № ****, чрез пълномощник ЕАД Е. И., е предявил против „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК:

206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4, ет. 6, представлявано от Р. Д. и А. Й., иск за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит № ******.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ********, по който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 39, 72 % и ГПР- 43, 18 %. Като обезпечение по чл. 12 ал. 1 от договора се предвиждало осигуряване на обезпечение, чрез поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия. В противен случай се дължала неустойка в размер на 138, 24 лева, платима разсрочено с погасителния план. За да заобиколят изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити неизпълними условия към кандидатстващите за кредит лица, свързани с осигуряване на обезпечения, като в тази връзка начислявали неустойки, с което си осигурявали допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва.

Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния 1 кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил почти половината на този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка.

Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който на първо място се прави искане за съединяване на настоящото дело с още две дела между същите страни с подобен предмет- прогласяване на нищожност на неустойка по договори за кредит. По същество- признава се, че клаузата за неустойка по договора за кредит била нищожна. Твърди, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото и разноските следвало да останат в тежест на ищеца. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е представено единствено копие от погасителен план към договора за паричен заем, сключен между страните. Видно от същия, договорът за кредит е с номер *******, сключен е за 12 седмици, с краен падеж- 08.09.2020 г., при вноски от по 87, 96 лева всяка или от по 111 лева всяка- при приложение на чл. 12 ал. 4 от договора.

Ответникът е бил задължен да представи копие от договора между страните, но предвид признанието на иска, не е изпълнил разпореждането на съда за това.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С отговора ответникът признава, че клаузата по договора, уреждаща неустойката при необезпечаване на кредита, е нищожна, като в тази връзка е поискано и решение при признание на иска. При това положение между страните няма спор по този въпрос и не е необходимо въобще да се излагат никакви други съображения по същество, доколкото се явява безпредметно да се аргументира въпрос, по който страните не спорят. Така с решението следва да се признае за установено, че клаузата за неустойка е нищожна, какъвто диспозитив ще бъде постановен.

Спорният въпрос в случая остава този с разноските по делото, предвид нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, която предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така.

2

Предявеният иск в случая е установителен за прогласяване на нищожност на клауза от договор за потребителски кредит, като по делото не се установи длъжникът да е погасил задължението си за неустойка по договора, за да има интерес от осъдителен иск. При това положение той ще има интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е нищожна и в този смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се разбира единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от ЕАД Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук, липсата на фактическа и правна сложност на делото, трайната съдебна практика по потребителските спорове и решение на СЕС по дело С-438/ 22, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС). Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4, ет. 6, представлявано от Р. Д. и А. Й., от една страна и З. А. З., ЕГН:

**********, от град П., ул. „**********“ № ****, от друга, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит № ******.

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6, представлявано от Р. Д. и А. Й., да заплати на З. А. З., ЕГН: **********, от град П., ул. „*********“ № ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК: 206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6, представлявано от Р. Д. и А. Й., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр.

П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца З. А. З., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4