Решение № 185 от 14.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Добрич, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Маргарита Калинова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230200950 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район „Лозенец“, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт В.Ц., срещу наказателно постановление № В-0047218 от 28.07.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, ЕГН ********** и Александър Чавдаров Димитров, ЕГН **********, за нарушение по чл. 10а, ал. 2, предл. 2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от Закона за потребителския кредит е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Иска се и присъждане на сторените в 1 производството разноски в размер на 100 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. По делото е депозирано писмена молба, с която се изразява желание въпреки нередовното призоваване да бъде даден ход на делото, като се излагат доводи по съществото на делото. Иска се и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище, изготвено от Венета Генова Подбалканска - процесуален представител на въззиваемата страна се сочи, че жалбата е неоснователна, като се излагат подробни доводи по съществото на делото. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 2014 № К – № 0047218 от 16.06.2021 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и приложената по делото Заповед № 368 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите в присъствие на упълномощен представител на дружеството, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е 2 достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗПК и приложената по делото Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изразяващо се в изискана на 11.03.2021 г. и заплатена на каса такса в размер на 1,20 лева за действие, свързано с управление на кредита, а именно – погасяване на кредит № 7053062770 от кредитополучателя Живко Желев.

Изхождайки от обективните белези от състава на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно обстоятелствата има ли изискана и съответно заплатена такса в размер на 1,20 лева за действие, свързано с управление на кредита, а именно-погасяване на кредит № 7053062770 от кредитополучателя Ж.С.Ж..

В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 10а, ал. 2 от 3

ЗПК. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. И в АУАН, и в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено на 11.03.2021 г. в офис на Банката в град Добрич.

Не може да се приеме и като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление обстоятелството, че връченият на жалбоподателя екземпляр от акта бил нечетлив. Дори и връченият на жалбоподателя екземпляр от акта да е бил нечетлив, каквито доводи се навеждат в жалбата срещу наказателното постановление, следва да се има предвид, че при нечетлив акт, жалбоподателят е разполагал с възможността да изиска четлив препис от същия, което той не е сторил.

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗПК – чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 (Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), кредиторът не може да изисква заплащане на такси и 4 комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

За неизпълнение на тази императивна разпоредба на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лева - за физическите лица, а на едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция, в размер от 3000 до 8000 лв. /чл. 45, ал. 1 от ЗПК/.

На „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за това, че на 11.03.2021 г. в офис на Банката в гр.

Добрич, при погасяване на кредит № 7053062770, от кредитополучателя е изискана на каса и заплатена такса в размер на 1,20 лева за действие, свързано с управление на кредита – нарушение по чл. 10а, ал. 2, предл. 2 от Закона за защита на потребителите.

От събраните доказателства се установява следното:

На 16.04.2021 г. свидетелите М. С. К. и Н. П. К. извършили проверка в гр. Добрич, ул. „Отец Паисий” № 23, в обект – офис на „Ти Би Ай Банк“, при която констатирали, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД извършва търговско-банкова дейност в обекта, като към момента на проверката обектът работел, обслужвал клиенти и се предлагали потребителски кредити.

Проверката била извършена във връзка с постъпила жалба от потребител с вх. № В-03-492/06.04.2021 г., касаеща предсрочно погасяване на потребителски кредит № 7053062770/05.10.2020 г.

При проверката в обекта и от приложените документи се установило, че на 05.10.2020 г. между потребителя Живко Желев и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 7053062770 в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева за срок от 24 месеца. По същия били направени следните плащания: на 05.11.2020 г. - 278 лева, на 14.12.2020 г. 277,90 лева и на 29.01.2021 г. - 285 лева.

На 11.02.2021 г. потребителят пожелал да погаси предсрочно кредита, за което направил превод в размер на 4320 лева, като в основанието посочил пълно погасяване.

На 04.03.2021 г. Желев получил СМС от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за следваща дължима вноска в размер на 277,90 лева. След проведени преговори между двете страни, на 11.03.2021 г. потребителят внесъл на каса, в офис № 2 в гр. Добрич, находящ се на бул. „25-ти септември“ № 7, сумата от 136,81 лева, видно от вносна бележка BORD00705218, в която като основание е посочен номера на договора за потребителски кредит.

5

За последната вноска от потребителя била събрана такса в размер на 1,20 лева, обстоятелство отразено в самата вносна бележка, в която е отпечатано „комисиона 1,20“.

Чрез Констативен протокол № 2704850/16.04.2021 г. била изискана тарифа за такси и комисиони за физически лица на Банката. В представената тарифа за такси и комисиони за физически лица на Банката, в раздел ІІІ „Касови операции“ е отбелязано - вноска за погасяване на кредит - 1,20 лв. с ДДС.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на 11.03.2021 г. в офис на Банката в гр. Добрич, при погасяване на кредит № 7053062770, от кредитополучателя е изискана и заплатена на каса такса в размер на 1,20 лева за действие, свързано с управление на кредита – нарушение по чл. 10а, ал. 2, предл. 2 от Закона за защита на потребителите.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М.К. и Н.К., чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.