Определение № 268 от 27.03.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.а

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500145 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №291/26.01.2024г.на А. Г.

К. от гр.К., чрез адв.Д. Б.-М., срещу определение №14/11.01.2024г по гр.д.

№346/2024г. на РС-Каварна, с което се оставя без уважение молбата и за изменение на решение №119/2.11.2023г.по същото дело в частта на разноските.

Счита за неправилен и немотивиран решаващия извод на съда за отхвърлве на молбата и, тъй като не се произнесъл по възражението и, че не дължи лазноски, защото не е станала причина за завеждане на делото.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбатапо жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по №346/2022г. е образувано по предявен с искова молба вх.№2438/22.08.2022г. от Б. Е. М. с ЕГН **********, с адрес гр. К., срещу А. Г. К. с ЕГН ********** от гр.К., иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 439 от ГПК, за установяване, че ищеца Б. Е. М. -длъжник по изп. дело №20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 на КЧСИ с район на действие ДОС, не дължи на ответницата А. Г. К. -взискател по същото 1 изп.дело, сумата по изп.лист №119/12.07.2016 г., издаден въз основа на решение №197/07.07.2016 г. по в.гр.д. № 428/2015 г. на ДОС от 4 475 лева, припадаща се част от увеличената стойност на делбен имот, ведно със законната лихва от датата 01.11.2010г. до окончателното плащане, за която е издаден изп.лист №189/18.10.2016 г. въз основа на решение №

241/10.10.2016гг. по в.гр.д. № 428 2015 г. на ДОС, поради погасяване по давност.

С решение №119/2.11.2023г.по гр.д.№346/2024г. на РС-Каварна установителния иск за недължимост на сумата от 4 475лева е уважен .

Съдът е разпределил отговорността за разноските като в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК е присъдил съдебни разноски в размер на общо 932 лева- 182 лева държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение.

С молба с вх.№3701/14.12.2023г., ответникът А. Г. К. е поискала изменение на решението в частта на разноски като бъде отменено осъждането и за разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на иска, за което в открито съдебно заседание на 21.03.2023г. е направила възражение. Счита, че не е дала повод за завеждане на иска защото преди предявяването му е уведомила процесуалния му представител за желанието на „К.“ да се извърши прихващане с насрещни вземания, на което той не се съгласил. Прихващането между страните било установено с влязло в сила на 30.11.2023г. решение по гр.д.№555/2022г.на ДОС.

Към молбата по чл.248 от ГПК А. Г. К. е представила и решение №290/30.10.2023г. по гр.д.№555/2022г.на ДОС.

С обжалваното определение КРС е отхвърлил молбата като неоснователна. Приел е, че са налице условията на чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ищеца и да е без значение какви други съдебни спорове са водени между страните, след като до приключване на съдебните прения не са представени доказателства, които да са от значение за решаване на настоящия спор.

Определението като краен резултат е правилно. В случаят не се оспорва размера на присъдените разноски, а начина на разпределяне на отговорността за тях като несъответен на правилата за това.

2

Касае се за иск по чл. 439 ГПК, предявен от длъжника, за установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение, съответно погасяване по давност на изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист №119/12.07.2016 г., издаден въз основа на решение №197/07.07.2016 г. по в.гр.д. № 428/2015 г. на ДОС за сумата от 4 475 лева и изпълнителен лист №189/18.10.2016 г. въз основа на решение № 241/10.10.2016гг. по същото дело за законната лихва върху главницата от от 4 475 лева, за събирането на което е образувано изп. дело №20208100400560 на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 на КЧСИ с район на действие ДОС.

В отговора на исковата молба ответникът по иска А. Г. К. е оспорила допустимостта и основателността на иска с доводи, свеждащите се до наличието между страните по делото –ищеца Б. Е. М. и ответника А. Г. К., както и между всеки от тях, самостоятелно или солидарно с други неучастващи по делото лица-майката на ищеца Г. М.а и съпруга на ответницата Г.К., на еднородни, ликвидни и изискуеми вземания за уравняване на дял и/или подобрения, произтичащи от влезлите в сила решения по гр.д.№ 28/2007 год. на КРС и в.гр.д.№ 428/2015 год. на ДОС.

Изложени са подробни твърдения кой на кого какво е осъден да плати, както и за извършени прихващания между конкретно описани вземания на К./лични и солидарни/ с конкретно описани вземания на М.и/лични и солидарни/, като изрично е заявено и, че след прихващането дължимо, т.е.непогасено е задължението на Б. М. към А. К. от 4475лева, ведно със законна лихва от 18.10.2016г., а задълженията на К./солидарни и лични/ към М.и са изцяло погасени. Изрично е заявено, че ищецът и майка му Г. М.а след прихващането дължат на ответницата А. К. общо 15 638.27лева, част от която сума е и процесното вземане от 4 475 лева, което ищеца Б. М. и дължи.

Както беше посочено по-горе длъжникът-ищец Б. Е. М. се е позовал на настъпила след породената сила на пресъдено нещо петгодишна погасителна давност за вземането на А. К. от 4 475 лева, за което се е снабдила с изпълнителен титул през 2016г. и което се събира принудително по образуваното изпълнително дело. Доводът на длъжника, че давността е изтекла съдът е приел за основателен и уважил иска, като разпределил отговорността за съдебни разноски по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се 3 основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска/чл.78, ал.2 от ГПК/. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. В настоящия случай в полза на ответницата е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело за събиране на вземането и по него. Липсват данни за активни действия, насочени към принудително удовлетворяване на паричното вземане по издадения в полза на ответницата изпълнителен лист, но съществува заплаха да бъдат предприети принудителни мерки, тъй като процесното вземане не е погасено, вкл. чрез прихващане, за каквото извънпроцесуално поведение излага твърдения ответницата. По данни от представеното от нея решение №290/30.10.2023г. по гр.д.

№555/2022г.на ДОС ищецът Б. Е. М. не е страна по него, респ.процесното вземане не е в предмета на същото производство. Ответницата е и оспорила предявения иск.

Правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая не е приложимо- не са налице кумулативните изисквания на същата разпоредба. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Смисълът на въведената в чл. 78, ал. 2 от ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде облекчен ответника от такива, които ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с демонстрирано от ответника извънсъдебно поведение, в случай, че правния резултат от иска е постижим и извънсъдебно, респ.разноските са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура. В случая издадения в полза на ответницата изпълнителен лист обективира изпълняемо право, а съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителната сила на изпълнителния лист и при висящо изпълнително производство длъжникът не разполага с друга възможността да предяви възраженията си, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите факти-изтекла погасителна давност, е престанало да съществува.

Ето защо настоящата инстанция приема, че следва на общо основание ответницата да понесе отговорността за направените от ищеца разноски.

Обжалваното определение следва да се потвърди .

4

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението, което в случая е по иск с цена под 5000лева.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №14/11.01.2024г по гр.д.№346/2024г. на РС-Каварна, с което се оставя без уважение молбата на А. Г. К. от гр.К. за изменение на решение №119/2.11.2023г.по същото дело в частта на разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5