Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1769 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 486/2026
Вид
Определение № 1769
Подписан
16.06.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900486 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД със седалище в гр. София - чрез адв. В. Т., против решение № 515 от 21.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 456/2025 г. на Апелативен съд - София.

С посоченото решение е потвърдено решение № 531 от 09.04.2025 г. по т. д. № 1724/2024 г. на Софийски градски съд, с което е осъдено „Паралел Консулт 2000“ ЕООД да заплати на „Ауто Бавария“ ООД по предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата 63 621.19 лв. (равностойност на 32 529 евро) неустойка за неизпълнение на сключени между „Ауто Бавария“ ООД като продавач и „Паралел Консулт - 2000“ ООД два договора за покупко - продажба на нов автомобил с № 8726/12.09.2022 г. и № 8727/12.09.2022 г., по силата на които са закупени 2 бр. автомобили - автомобил BMW X6 Drive 40d, W B AT C 6 1 0 0 0 9 K 3 6 2 0 9 и автомобил BMW

X6

Drive

40d,

WBATC610009N45330, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното плащане, и по предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 758.62 лв. (равностойност на 1 921.75 евро) - мораторна лихва за периода от 19.03.2024 г. до 20.08.2024 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на предявените срещу дружеството - касатор искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се 1 поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т.

3, „предложение второ“ ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, по които съставът на въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при неточно прилагане на закона : „1.

Представлява ли неоторизирана дилърска дейност, с оглед организираната система за селективна дистрибуция, придобиването, съответно продажбата, на два броя леки автомобили, предвид установената съдебна практика за необходимост от покупко - продажбата на голямо количество леки автомобили и/или извършването на други сделки с тях, а именно отдаването им под наем или сключването на договор за лизинг; 2. Представлява ли продажбата на придобитите два броя леки автомобили пълно неизпълнение на поети с договори за покупко - продажба ангажименти, в това число води ли до отговорност за неустойка; 3. За валидността и приложимостта на общи условия към договор за покупко - продажба необходимо ли е ясното обозначаване на датата на тяхното съставяне, датата на приемането им от органите на съставилото ги дружество, датата на влизането им в сила и найвече датата на тяхното т. нар. приемане от другата страна по договора; 4.

Загубва ли своите функции неустойка, посочена в общи условия към договор за покупко - продажба, когато същата не е свързана с основните задължения на страните по договор и надвишава действително претърпените загуби, съответно накърнява ли добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.202010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3228/2018 г. на ВКС, ІV г. о.“. За обосноваване на приложното поле на касационното обжалване са възпроизведени дословно оплакванията за неправилност на въззивното решение, развити в касационната жалба.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ауто Бавария“ ООД със седалище в гр. София - чрез адв. Миглена П., в който са изложени подробни съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да се произнесе по подадената от „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД въззивна жалба срещу постановеното от състав на Софийски градски съд решение по т. д. № 1724/2024 г., Апелативен съд - София, пети търговски състав, е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния извод на първоинстанционния съд за 2 основателност на предявените от „Ауто Бавария“ ООД срещу „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : На 28.09.2018 г. между „Ауто Бавария“ ООД (дилър) и BMW Vertriebs GmbH със седалище в гр. Залцбург, Австрия, е сключен договор за дилър на BMW с предмет поемане на задължение от BMW Vertriebs GmbH да прехвърли на дилъра неизключителното право и задължение да продава нови автомобили BMW в съответствие с предвиденото в договора. В договорната клауза на т.

1.4 е уговорено, че дилърът няма право да продава нови автомобили BMW на дистрибутори, които не са упълномощени за тяхната дистрибуция, като продажби на нови автомобили на крайни потребители чрез техни посредници са разрешени само при предварително упълномощаване на посредника да закупи автомобила, а в Приложение № 3 е предвидено, че дилърът няма право да продава нови автомобили БМВ на препродавачи или други посредници без надлежно упълномощаване съгласно т. 1.4 от договора. За неизпълнение на така поетото задължение е предвидена неустойка в размер на 15 % от фабричната цена на доставката, съгласно фактурата на BMW за съответния нов автомобил. В качеството му на доставчик „Ауто Бавария“ ООД е сключило с „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД два договора за продажба на нов автомобил, съответно договор № 8726/12.09.2022 г. за продажба на автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009K36209 и договор № 8727/12.09.2022 г. за продажба на автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009N45330. С договорите е прехвърлена възмездно собствеността върху автомобилите срещу заплащане на уговорена цена с включена отстъпка, а именно - 209 764.59 лв. с ДДС по първия договор и 214 376.67 лв. с ДДС по втория договор. В договорите е посочено, че се сключват при действието на Общи условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка BMW и Mini, съдържащи клауза - т. 9, раздел ІV, според която с изключение на случаите, когато купувачът е физическо лице, което купува МПС за лично ползване, купувачът се задължава да не преотстъпва правата си по договора и да не прехвърля правото си на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на първоначална регистрация и преди изминат пробег от 4 000 км.; Продавачът си запазва правото да проверява пробега и състоянието на автомобила с цел контрол за спазване на приложимите ограничения за препродажба; В случай на констатирано нарушение продавачът има право на неустойка в размер на 15 % от цената на договора. С приемо - предавателни протоколи от 30.09.2022 г. е удостоверено извършването на фактически действия по предаване и получаване на закупените автомобили, като протоколите са подписани от представители на доставчика и на купувача.

Първоначалната регистрация на автомобилите е извършена на 03.10.2022 г. на името на „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД и съгласно удостоверение от 06.12.2024 г., издадено от Отдел „Пътна полиция на МВР“, регистрацията е прекратена на същата дата по причина „напускане на страната“. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител 3 на „Паралел Консулт - 2000“ ООД е заявил, че автомобилите са прехвърлени на трети лица в деня на дерегистрацията, т. е. преди изтичане на уговорения в договорите с „Ауто Бавария“ ООД 6 - месечен срок. С уведомление № 028/03.11.2024 г. „Ауто Бавария“ ООД е отправило покана до „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД за заплащане на неустойка по т. 9, р. ІV ОУ към договорите за продажба заради неизпълнение на задълженията за въздържане от продажба на закупените автомобили в уговорения срок в размер съответно на 16 441.35 евро (по първия договор) и на 16 087.63 евро (по втория договор).

С писмо от 26.02.2024 г. „Ауто Бавария“ ООД е уведомено от BMW AG, че през м. март 2024 г. ще му бъде начислена неустойка в размер на 15 % - 27 095.79 евро, във връзка с продажбата на двата автомобила на неоторизиран дилър - „Паралел Консулт - 2000“ ЕООД и след издадени фактура и кредитно известие на 04.07.2024 г. дружеството - ищец е заплатило начислената неустойка на BMW AG.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съдебен състав се е произнесъл, че ответникът дължи на ищеца претендираната с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка поради доказано в хода на делото неизпълнение на задължението, произтичащо от клаузата на т. 9, р. ІV от Общите условия към сключените договори за продажба на нови автомобили с марката BMW. Възражението на ответника за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с чл. 17 от Конституцията на Република България е преценено като неоснователно по съображения, че ограничението на правото на собственост (в резултат на забраната за прехвърляне на придобитите автомобили в рамките на 6 месеца от регистрацията им) е за кратък период от време и не установява изваждане на вещта от гражданския оборот, а същевременно е свързано с отстъпка от цената, която компенсира създаденото за купувача неудобство. Посочено е също, че неустоечната клауза не попада сред забранените споразумения по чл.

101, ал. 1 ДФЕС, а е свързана с т. нар. селективна дистрибуция, осъществявана в селективна дистрибуторска система, дефинирана в Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022 г. за прилагане на чл. 101, параграф 3 ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, заменил Регламент (ЕС) № 330/2010, и е в съответствие с приложимия Регламент (ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 г. относно прилагането на чл. 101, параграф 3 ДФЕС към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства. С Регламент (ЕС) 2022/720 от неразрешените ограничения, когато доставчикът прилага селективна дистрибуторска система, е изключен изрично случаят, в който се ограничават активните или пасивните продажби от страна на членовете на селективната дистрибуторска система и техните клиенти за неоторизирани дистрибутори, разположени на територията, на която функционира селективната дистрибуторска система. Поради факта, че „Ауто Бавария“ ООД е част от селективната дистрибуторска система на BMW AG на територията на Република България, а ответникът е неоторизиран 4 дистрибутор, е прието, че уговорката, ограничаваща продажбата, не е нищожна. Доводът на ответника, че той не е неоторизиран дилър, тъй като не е сключил двете сделки за продажба по занятие, не е възприет от въззивния съдебен състав с аргумент, че от значение е не дали купувачът е дилър по занятие, а дали купува автомобилите за лично ползване или за препродажба, като в последния случай, предвид организираната система за селективна дистрибуция, препродажбата от ответника, без той да е част от тази система, е неразрешена от доставчика; Това ограничение е разрешено от правото на ЕС цитираните регламенти, което се ползва с предимство пред националното право.

Като неоснователни са преценени и възраженията на ответника срещу обвързващата сила на прилаганите от ищеца общи условия, част от които е клаузата за неустойка. Изхождайки от разпоредбите на чл. 298 ТЗ и съобразявайки доказателствата по делото, въззивният съдебен състав се е произнесъл, че общите условия са станали част от сключените между страните договори за продажба, тъй като ответникът се е съгласил с тях чрез подписването на договорите, съдържащи препращане към общите условия, и на самите общи условия, приложени към договорите, от неговия представител (Иван Антонов), чийто подпис не е оспорен с отговора на исковата молба.