Решение № 445 от 26.01.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 445

Хасково, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА

БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело №

20237260701376 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.А.И. - гражданка на И., действаща със съгласието на майка си М.Д.М. , с посочен по делото адрес: ***, срещу Решение № УПХ-29/15.12.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които била обект в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество. Аргументацията на интервюиращия орган не съответствала на изложената от жалбоподателката фактическа обстановка и на изложените опасения от преследване в страната й на произход. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона и че не посочва причини за основателни опасения от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката не била обект на репресии и нямало риск за нейния живот и сигурност в И., доколкото заявените от нея проблеми били ирелевантни за предоставянето на закрила. Жалбоподателката твърди, че видно от протокола от проведенот ос нея интервю, не е посочвала икономически съображения за напускане на страната си на произход. Сочи, че била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ.

Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И..

Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата ѝ да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при

Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105400-8245/21.11.2023г. /под името М. И. чрез М.Д.М. – нейна майка/ и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №7892/29.11.2023г., заведени в ДАБ под рег. №УП 32510/29.11.2023г. , М.А.И. от И. е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А.И., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. Н., неомъжена.

Чужденката е регистрирана чрез попълване на

Регистрационен лист рег. № УП 32510/29.11.2023г. като М.А.И., гражданство И., етническа принадлежност - а., родена на ***г. в И., гр. Н., със същия постоянен адрес, ученичка, с основно образование, религия – м., с., неомъжена, без документи за самоличност.

Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България (в които изрично е вписано, че по време на производството има право на правна помощ, която може да ѝ бъде предоставена от организациите, посочени в списъка, приложен към указанията, както и е посочено, че допълнителна информация може да получи от служител в териториалното поделение, в което се води производството ѝ. Отразено е също, че децата на чужденците, подали молба за закрила, имат право на безплатна правна помощ съгласно Закона за закрила на детето), както и със списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка и майка й, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП 32510/29.11.2023г.

С Писмо рег. № УП 32510/06.12.2023г. на ДАБ,

Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С писмо изх. № Х-16-929/01.12.2023г. на Директора на

РПЦ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“-Харманли е уведомена за регистрирането на непълнолетната чужденка М.А.И., по повод молба за международна закрила, подадена с вх. №7892/29.11.2023г. С писмото е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. В писмото се съдържа и уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-746/05.12.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждане на интервю с детето М.А.И..

На 12.12.2023г. с М.А.И. е проведено интервю, в присъствието на социален работник, преводач и М.Д.М. - майка, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 32510/12.12.2023г. Видно от отразеното в протокола, преди започване на интервюто чужденката е уведомена, че има право на безплатна правна помощ, както по време на същото, така време на цялото производство. Потвърдила е казаното от нея при попълване на регистрационния лист освен, това че е с., както пишело в регистрационния лист, тъй като била шиит. Заявила, че не може да представи документи за самоличност, изгубила международния си паспорт в Турция. Имала актуално състояние на гражданин в И.. Не е посочила роднини, които да се намират в държава-членка на ЕС. В България била с баща си, майка си, брат си и сестра си. В И. били баба й и дядо й, лели и чичовци. Заявила е, че не е омъжена, че е ученичка с основно образование. Напуснала И. легално с документи около 29.09.2023г. , за Иран, гр.Т..

След един дин заминали легално със самолет за Истанбул. Там останали около месец и половина. На 13.11.2023г. влезли в Република България нелегално през зелена граница с група от 15 човека. Три дни прекарали в гората. На 16.11.2023г. с кола били закарани до София, а на 17.11.2023г. тръгнали за Сърбия, но по пътя ги арестували. Крайната им цел била Германия. Нямала издавани визи за държави-членки на ЕС. За първи път подавала молба за международна закрила в Република България. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Разказала, че напуснала И., защото нямало училища и нямало условия да посещава училище. В училищата масово се продавали наркотици и родителите й много се притеснявали, искали да ги спасят и решили да напуснат И.. Нямало заплаха, отправена към нея. Заявила, че е арабка и не е имала проблеми заради принадлежността към тази етническа група.

Посочила, че е м.-шиит и не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия. Никога не участвала в религиозна организация. Не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че в бъдеще може би би се завърнала в И.. Подала молба за закрила в Република България, защото след тръгването и за Германия били задържани и не искала повече да рискува.

С Решение № УПХ-29/15.12.2023г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.А.И. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.