Решение № 656 от 26.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110105970 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Производството е образувано по предявени от „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК * срещу Д. Д. З., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 3 792.37 лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия до топлофицирания имот, находящ се в * както и такси за услуга по партида № *, за отчетния период от 01.02.2021 г. до 29.02.2024 г., за която обща сума са издавани фактури в периода от 26.02.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното погасяване на задължението;

- 616.03 лева, представляваща мораторна лихва, начислена в периода от падежа на всяка фактура до 29.03.2024 г.

По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Г. Д. поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

1

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: твърди, че ответницата е наследница на Г. Д. Л., починала на 27.03.2020 г. Между последната и ищеца била учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в * доколкото Г. Л. била собственик на имота, който пък бил ситуиран в сграда, която била присъединена към топлопреносната мрежа в гр. В. Ответницата на основание наследяване придобила собствеността върху топлоснабдения имот, поради което и се претендира от същата в качеството й на потребител процесната сума. Тъй като ответницата не е изпълнила своите парични задължения да заплати стойността на предоставената до имота й топлинна енергия, то се поддържа, че последната е изпаднала в забава, считано от деня, следващ деня на падежа на издадените фактури до датата на сезиране на съда. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, а ответницата е в неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове против нея.

В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът е представил следните писмени доказателства, а именно извлечение от сметка 411 по партиден номер *, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „В. Е. В.“ ЕАД, правоприемник на „Т. – В.“ ЕАД на потребители в град В., Справка № 455752/02.04.2024 г. за вписвания и заличавания в АВ, справка за собственици и носители на други вещни права за един имот от КРНИ за имот с идентификатор *, протокол № 1/22.01.2016 г. за проведено ОС на ЕС на жилищна сграда, находяща се в * с 93 бр. апартаменти, протокол от 28.12.1997 г. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с „Т. – В.“ ЕАД, списък на данните за потребителите, живеещи в блок *, вход *, договор за обновяване на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за питейно-битови нужди от 01.04.2016 г., сключен между „В. Е. В.“ ЕАД и ЕС, справка за месечни данни за абонатна станция за *, справка от НБД „Население“, удостоверение за наследници.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер възлиза на 1 090.69 лева, от които: 201.68 лева – държавна такса и 889.01 лева – хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Д. Д. З., ЕГН ********** да заплати в полза на „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК * следните суми:

- 3 792.37 лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия до топлофицирания имот, находящ се в * както и такси за услуга по партида № *, за отчетния период от 01.02.2021 г. до 29.02.2024 г., за която обща сума са издавани фактури в периода от 26.02.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното погасяване на задължението;

- 616.03 лева, представляваща мораторна лихва, начислена в периода от падежа на 2 всяка фактура до 29.03.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. Д. З., ЕГН ********** да заплати в полза на „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК * сумата в размер на 1 090.69 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от която: 201.68 лева – държавна такса и 889.01 лева – хонорар за един адвокат.

ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3