Решение № 63 от 29.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, представляван от пълномощника си главен юрисконсулт И.Т. , срещу Решение от 01.06.2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 19/2021 г. срещу частен съдебен изпълнител М. П., peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител, за допуснати нарушения на чл. 429, ал.1 ГПК, на чл.436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и на чл.430 вр.с чл. 47, ал.6 ГПК по изп. дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № 851 при КЧСИ, с район на действие СГС. В жалбата се поддържа, че атакуваното решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба“ за всяко едно от извършените нарушения.

1

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт Р-А. поддържа жалбата и заявява искане за присъждане на деловодни разноски.

Частният съдебен изпълнител М. П. в писмен отговор на жалбата, също изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли, да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно това допуска ли правото на Съюза и дали е в съответствие с принципите на свобода на предоставяне на услуги, на основателно правно очакване и на равно третиране предвидено наказание за дисциплинарно нарушениелишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител завинаги съгласно чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ. Направено е и искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, да бъде спряно производството по делото и да бъде внесено искане в Конституционния съд за установяване на несъответствие между чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ и чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 4, чл. 6. ал. 2, чл.

48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България. Твърди се, че предвиденото в чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ наказание лишаване от правоспособност противоречи както на Правото на Съюза, така и на основния закон.

Камарата на ЧСИ в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Д. И. взема становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Д. поддържа отговора си и претендира присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 1 9/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П. за 2 следните нарушения: 1. на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, затова че е оставил без уважение молби от И.П. от 13.10.2020г. и 19.10.2020г. ведно с приложени доказателства /стр. 68-117 и стр. 130-141 от изпълнителното дело/ с искане за конституиране като взискател и суброгиране на П. в правата на кредитора спрямо длъжника С.С. Сочи се, че с молбата П. представила доказателства за заплащане на задължението по делото, произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит № 34 от 10.11.2011 г. с „Уникредит Булбанк“ АД. По договора С.С.и И.П. били солидарно отговорни. Като приложение към молбите П. представила: уведомление от „Либърти Инвестмънт“ ЕООД от 14.11.2016 г. на основание чл. 99 ЗЗД за сключен договор за цесия.; нотариална покана от „Либърти Инвестмънт“ ЕООД до П. от 2016 г.; платежно нареждане от 01.03.2017 г. в полза на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД от П. за цялостно погасяване на задължение по ипотечен кредит от 10.11.2011г. в размер на 96 317,44 лв.; извлечение за движение по банкова сметка и други доказателства представени по делото с молба от 13.10.2020г. /стр. 68-117/ и молба от 19.10.2020г. /стр. 130-141/; 2. на разпоредбата на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като не администрирал надлежно жалба на И.П. до Софийски градски съд, постъпила по изпълнителното дело на 18.11.2020 г. с вх № 81118, ведно с приложения удостоверяващи заплащане на изискуеми такси. Посочено е, че жалбата била изпратена за становище на страните едва на 04.01.2021 г. и изпратена в СГС едва на 15.01.2021 г. след почти два месеца, и след сезиране от страна СГС с искане за администриране на жалбата; 3. на разпоредбата на чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, като пристъпил към процедура по назначаване на особен представител на лицето И.П.. На 04.12.2020г. с писмо с изх. № 63977 до САК било изпратено разпореждане на ЧСИ за назначаване на особен представител на И.П., който да я представлява по делото.

С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ П.. Дисциплинарната комисия е приела, че същият не е допуснал първото заявено в искането на министъра на правосъдието нарушение - неспазване на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК . Изложени са съображения, че плащането от съдлъжника се установява с писменни доказателства. Жалбоподателката била представила платежни документи, видно от които платила по сметка на взискателя суми: на 22.12.2016 г.-4330,60 лв., на 12.01.2017 г.-2106,10 лв. и на 3

01.03.2017 г. - 96 317,44 лв. или общо 102 754,14 лв. Между страните не се спорело, че сумата била преведена, но съгласно даденото по изп. дело становище от взискателя вх. № 69966/12.10.2020г., с направените плащания не било погасено задължението по Изпълнителен лист, издаден на 28.08.2020 г. от PC София на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по гр.д. № 23517/2020 г. на СPC, въз основа на който било образувано изпълнителното дело. Посочените плащания не били постъпили по сметка на ЧСИ и не били разплатени от него към взискателя за погашение на дълга по делото. По възникналия материалноправен спор между взискателя и жалбоподателката, съдебният изпълнител нямал правомощие да се произнесе, каквото по същество би било удовлетворяването на молбите, при наличие на оспорване от страна на получателя на сумите. Алтернативата била ЧСИ да откаже конституиране на П. като взискател. Според дисциплинарния състав И. И. П. - С. не била солидарен длъжник, съгласно посочения изпълнителен лист, издаден единствено срещу С.С.

По заявеното нарушение, касаещо сроковете за администриране на постъпила по изпълнителното дело жалба, респективно нарушаване на разпоредбите на чл. 436, ал.2 и ал. 3 ГПК дисциплинарният състав е приел, че визирания в посочените разпоредби срок е инструктивен, доколкото същият не предвижда процесуални последици за страните в изпълнителното производство и/или за СИ при забавяне на администрирането на жалбата.

Прието е, че след като срока е инструктивен, то спазването на същия е възложено в прерогатив на съдебния изпълнител, който следва служебно да следи за спазването му. Посочено е, че макар действията ЧСИ да са укорими в светлината на срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, то вредоносен резултат не бил настъпил. Касаело се за неголямо забавяне в контекста на съблюдаване на сроковете в съдебната система като цяло, поради което е прието, че дисциплинарното санкциониране в този случай би било прекомерно.

По заявеното нарушение за нарушаване на разпоредбата на чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, е прието, че на 04.12.2020 г. с писмо с изх.

№ 63977 до САК било изпратено разпореждане на ЧСИ за назначаване на особен представител на И.П., който да я представлява по делото. Посочено е, че П. е солидарен длъжник по договора за кредит, въз основа на който е издаден изпълнителният лист срещу С.С., но е трето лице по изп. дело, т.е. не е сред кръга лица ползващи се с привилегията по чл. 430 ГПК във връзка е чл.

4

47, ал. 6 ГПК, според който съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника. Прието е, че липсва нарушение, тъй като ЧСИ макар и да е изпратил разпореждане до САК, няма данни, както и твърдения, колегията да е определила особен представител, нито пък ЧСИ да го е назначил. В този смисъл деянието останало недовършено, според находящите се по изпълнителното дело доказателства и от него не били настъпили противоправни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Относно всяко от процесните дисциплинарни нарушения, посочени в искането на министъра на правосъдието, като извършени от ЧСИ М. П. по изп. дело № 20208510401626, съдът намира следното:

Първото заявено нарушение е на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ П. не е уважил молба от 13.10.2020 г. на И.

И. П.- С. за конституирането й като взискател спрямо длъжника С.С.по изп. д.

№ 20208510401626 /следва да се посочи, че в молбата на П. от 19.10.2020 г. не се съдържа искане по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК, а произнасянето на ЧСИ от същата дата касае отказ за конституирането й като „страна /длъжник/“ по изп. дело/. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.

Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Съгласно посочената разпоредба, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят по изпълнителното дело пред съдебния изпълнител плащането на дълга с писмени доказателства, т.е. тези лица могат да се суброгират в правата на кредитора и да се легитимират, като взискатели по делото, по изплатения от тях дълг по издадения изпълнителен лист, след като докажат, че са платили.

В случая изп. дело № 20208510401626 е било образувано по молба с вх. № 60810/31.08.2020 г. на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 204224204, 5 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.08.2020 г., от Районен съд София на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.

№ 23517/2020 г., по силата на който длъжникът С.С.е осъден да заплати парично задължение в размер на 52 287,83 евро представляваща вземане по договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и анекси към него и 4445,32 лв. разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и договор за цесия от 07.10.2016 г. С молбата си за образуване на делото взискателят е поискал да се извършат изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането - да бъде вписана възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на С.С. който имот бил ипотекиран от длъжника в полза на взискателя „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, като при непогасяване на задължението в дадения срок за доброволно изпълнение - да бъде насрочена дата за опис и изнасяне на публична продан на 1/2 ид.ч. от ипотекирания имот /останалата 1/2 ид.ч. от е собственост на И. И. П.- С., която е уведомена за действията на ЧСИ и насрочения опис на имота на 08.10.2020г. /.

На 13.10.2020 г. И. И. П. - С. е подала искане с вх. № 69991/13.10.2020 г. за суброгиране в правата на кредитора с твърдения, че е изплатила целия дълг, и е представила доказателства за извършени плащания по сметка на взискателя, както следва: на 22.12.2016 г.- 4330,60 лв., на 12.01.2017 г.2106,10 лв. и на 01.03.2017 г. - 96 317,44 лв. или общо 102 754.14 лв.