Определение № 1320 от 03.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Стара Загора, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500675 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „П.и.б." АД, със седалище и адрес на управление град С., ***, представлявана от Ч.Г.З. и С.А.П., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт В. Г. Д. против разпореждане №1757/22.03.2023г., постановено по ч. гр. дело №1145/2023г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 85,29 лева, представляваща дължима, но непогасена от длъжника премия по застраховка „Спокойствие".

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Сочи, че кредитополучателят е сключил застраховка с дружеството „Ф.Х.З." АД за негова сметка и в полза на банката. Този факт е описан в т.20 от процесния договор за кредит. В същата точка, параграф три, била описана премията, която кредитополучателят дължи, като премията е разсрочена на дванадесет месечни вноски, а тези вноски са описани в погасителния план. Параграф пети от същата точка казвала, че след като кредитополучателят плати премията, банката превежда тази премия на Застрахователя. В конкретният случай длъжникът бил просрочил пет броя плащания на застрахователните премии от 12.10.2022г. до 12.02.2023г.. Тези дължими плащания са описани в погасителния план към договора за кредит. Те са дължими както по договора 1 за кредит, така и по договора за застраховка. След като бъдат платени от кредитополучателя доброволно или бъдат събрани по принудителен ред, банката ги превежда на Застрахователя. Ето защо считат, че искането на банката, длъжникът да бъде осъден да заплати дължими от него, но непогасени премии по договора за кредит и по договор за застраховка, няма как да бъде квалифицирано като санкция и то необоснована санкция. На всички било ясно, че при договор за застраховка, застрахования дължи премии, срещу които при сбъдване на застрахователно събитие, застрахования получава обезщетение.Още по- малко можело да се говори за неоснователно обогатяване на банката. Заплатените от кредитополучателя премии по неговата разплащателна сметка, на основание т.20 от договора за кредит, се превеждали от банката на застрахователя. Премиите били в полза на Застрахователя, не в полза на банката, а последната бил само посредник при плащането на тези премии от застрахования към Застрахователя. С оглед на това молят съда да отмени разпореждане №1757/22.03.2023г., постановено по ч. гр. дело №1145/2023г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора в частта му, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 85,29 лева, представляваща дължима от длъжника премия по застраховка „Спокойствие", като неправилно. Молят да бъде задължен първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за сумата от 85,29 лева, представляваща дължима от длъжника премия по застраховка „Спокойствие", както и да осъди длъжника да заплати на банката пропорционално държавна такса, съобразно уважените суми.

Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по настоящето производство в размер на 100 лева- юрисконсултско възнаграждение и 15 лева- платена държавна такса за настоящата частна жалба.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл417 от ГПК.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на 2

„П.и.б.“ АД гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в частта, в която се претендира 85,29 лева дължима премия по застраховка „Спокойствие с FIHEALTH”, дължима на основание т.20 от Договора за кредит.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че Уговорката за дължима премия по застраховка „Спокойствие с FIHEALTH”, дължима на основание т.20 от Договора за кредит се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Поради което заявлението в тази част, в която се претендира премия по застраховка „Спокойствие с FIHEALTH”, дължима на основание т.20 от Договора за кредит, съдът е приел, че следва да бъде отхвърлено Разпореждането в тази му част е неправилно.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Видно е от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, че то е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото сумата е начислена по неговата партида. Вярно е, че вземането съставлява задължение за плащане на застрахователна премия, но това е ирелевантно в това производство. Съгласно чл.8.5 от Общите условия на банката, представляващи неразделна част от договора за кредит, това задължение е за кредитополучателя, като той е длъжен да осигурява достатъчно средства по обслужващата кредита сметка. В случай, че която и да е изискуема застрахователна премия или част от премия не е заплатена на падежа, поради недостиг на средства по сметката, банката я заплаща със собствени средства за сметка на кредитополучателя и солидарните длъжници - чл.11.1.7.2 от Общите условия. С други думи задължението за заплащане на застрахователните премии по договора за застраховка е пряко свързано с изпълнението на задълженията по договора за кредит и щом банката е изпълнила вместо длъжника, има право да осчетоводи това плащане като задължение на длъжника към нея. Заповедният съд не е задължен да проверява дали действително плащането на застрахователната премия е 3 направено от банката, така както не е длъжен и да проверява твърдението на заявителя за неизпълнение на задължението за плащане на главницата и договорните и обезщетителни лихви, тъй като излиза извън правомощията му в заповедното производство.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 85,29 лв. следва да бъде отменено.

Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №1757/22,03.2023г., постановено по ч. гр. дело №1145/2023г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 85,29 лева, представляваща дължима, но непогасена от длъжника премия по застраховка „Спокойствие", като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „П.и.б." АД срещу Н. Д. М. за сумата от 85,29 лв. представляваща дължима, но непогасена от длъжника премия по застраховка „Спокойствие".

ВРЪЩА делото на РС – Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение в отменената част на разпореждането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4