Решение № 50 от 14.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000654 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260015/30.03.2023г., постановено по търг.д. №1275/2020г. по описа на окръжен съд С.З., Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на С. Ж. А., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 180 000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.05.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2020г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, като е отхвърлен искът над сумата от 180 000лв. до претендирания размер от 260 000лв.

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на С. Ж. А., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 3 541,85лв. за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.05.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2020г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане.

1

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 164,57лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата съразмерно с уважената част от исковете.

С. Ж. А., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** направените по делото разноски в размер на 305,07лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати държавна такса в размер на 7 341,67лв. и сумата от 1 153,86лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

К. К. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** сумата от 26 000лв., предявен като част от 150 000лв. за неимуществени вреди и сумата от 3 541,85лв. за имуществени вреди по предявения евентуален обратен иск ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението от Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД на С. Ж. А. по основния иск и разноски в общ размер на 3 781,27лв., при условие, че Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД заплати на С. Ж. А. обезщетение в размер на 180 000лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.05.2019г. ведно със законната лихва от 07.04.2020г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане и присъденото обезщетение в размер на 3 541,85лв. за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.05.2019г., ведно със законната лихва от 07.04.2020г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, както и заплати разноските за осъществена безплатна адвокатска помощ на С. Ж. А. на адв. П. К. в размер на 6 164,57лв. и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7 341,67лв. и сумата от 1 153, 86лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.

2

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач К. К.

К., ЕГН ********** с адрес: гр. С.З., ул. „Х.А.“ №**, ет.*, ап.* на страната на ответника.

С определение №260217/22.06.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. П. К., като пълномощник на С.

Ж. А., за изменение на Решение №260015/30.03.2023г., постановено по т. д.

№1275/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З. в частта за разноските като неоснователна.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – С. Ж. А.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 180 000лв. до 250 000лв. Въззивната страна се позовава на допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд:

Напълно необосновано съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като друга част, касаещи получените от пострадалата увреждания са напълно игнорирани, не са взети предвид в цялост медицинските документи по делото, както и свидетелските показания; Не е извършена обективна преценка на гласните доказателства, и по-конкретно тези, съдържащи данни, че в резултат на ПТП ищцата е изпаднала в безсъзнание; Твърди се, че са останали неизяснени въпроси относно получените от ищцата увреждания. Въведени са подробни съображения и доводи, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД, като съдът не е съобразил конкретните и обективно съществуващи факти, не е отчетено в достатъчна степен отражението на инцидента върху психиката на ищцата, както и фактът, че пострадалата не е напълно възстановена. Коментирани са приетите при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства – заключения от съдебномедицински експертизи и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 250 000лв., като се присъдят допълнително 70 000лв., ведно със законната лихва от 07.04.2020г.

Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания – за допускане на съдебномедицинска експертиза. Като ново писмено доказателство е 3 представено Експертно решение №**/27.02.2023г. на УМБАЛ „Проф. д-р С.К.. Като ново писмено доказателство е представен медицински документ за извършен на ищцата ЯМР №593/13.07.2023г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по подадената от С. Ж. А. въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж.З.“ АД. Не е изразено и становище по тази въззивна жалба. /С постъпило писмено становище вх.№628/24.01.20204г. се поддържа само подадената от ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД въззивна жалба/.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.:Ж.З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 80 000лв. до 180 000лв., а искът за имуществени вреди е уважен над сумата от 1 771лв. до 3 541,85лв. /Посочено е, че сумите от 80 000лв. и 1 771лв., ведно с дължимите лихви, са преведени на ищцата на 27.04.2023г., като е представен и платежен документ./ Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Като нарушение на материалния закон се сочи нормата на чл.52 от ЗЗД, като се твърди, че съдът не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост, изведени от съдебната практика. Твърди се и че първоинстанционният съд е надценил търпените от ищцата болки и страдания, като е подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес е протекъл бързо. Твърди се, че по делото е останало недоказано, че ищцата е провела адекватно лечение. Изразено е и несъгласие с изводите на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата.

Изложени са съображения относно механизма на ПТП и се твърди поведение на пострадалата за настъпването му. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 80 000лв. до 180 000лв., а искът за имуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 1 771лв. до 3 541,85лв.

Претендират се сторените по делото разноски. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата 4 с т р а н а С. Ж. А., с който отговор въззивната жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.:Ж.З.“ АД, се оспорва изцяло. С отговора на въззивната жалба се поддържа доказателственото искане за допускане на съдебномедицинска експертиза, като се конкретизира – същата да бъде комплексна. Представени са 4 броя амбулаторни листа, датиращи от м.юни 2023г.

Третото лице – помагач – К. К. К., не е изразил становище по подадените въззивни жалби.

Във въззивното производство са приети представените от жалбоподателя – ищец писмени доказателства, като нови такива по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК /възникнали след датата на последното съдебно заседание в първоинстанционното производство/. Оставено е без уважение доказателственото искане по чл.195 от ГПК – за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза, тъй като това доказателствено искане не съответства на основанията по чл.266 от ГПК /не може да се приеме и че с това доказателствено искане се твърдят и се иска установяване на нововъзникнали обстоятелства, в каквато насока са поясненията на процесуалния представител на жалбоподателя – ищец/.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №260217/22.06.2023г. е подадена в срок частна жалба от процесуалния представител на ищцата – адв. П. К.. Въведено е оплакване, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с изменението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ДВ бр.88/2022г. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което искането по чл.248 от ГПК да бъде уважено.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 5 решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – С. Ж. А., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: При ПТП, настъпило на 07.05.2019г., ищцата е получила множество телесни увреждания: contusio capitis et corporis.S06.60, травматичен субарахноиден кръвоизлив, contusio cerebri, разкъсно-контузна рана в дясна темпоропариетална област, увреждане на медиалния менискус и предна и задна кръстна връзка, изкълчване, навяхване и разтягане на /предна//задна/ кръстовидна ставна връзка на коляното, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждания на брахиалния плексус, вторична хипертония и други. ПТП-то е предизвикано от л.а. „О.А.“ с peг.

№***********, управляван от водача К. К. К., който, на посочената дата, около 11ч., се е движел в гр. С.З. по път **-**, като в района на км. 58+700 нарушава правилата за движение по пътищата, като губи контрол над управляваното от него МПС, излиза извън пътното платно и блъска пешеходката С. Ж. А.. Исковата молба съдържа подробно изложение на констатираните увреждания, посещения при съответни специалисти и проведеното лечение. Твърди се, че получените травми се отразили изключително негативно и на психиката на ищцата. В тази връзка, на 13.04.2020 г., същата посетила психологична консултация, при което е установено персистираща тревожно-хиподепресивна симптоматика в рамките на разстройство в адаптацията. Това състояние затруднявало социалното и личностовото функциониране на ищцата и възможността за ефективна социална адаптация. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С. Ж. А. търпяла силни болки и много страдания, които, заедно с неудобствата и стресът, са продължавали и през целия период на лечение, и в процеса на възстановяване. След инцидента, ищцата следвало да спазва леглови режим за дълъг период от време, в който тя не е могла да задоволява елементарните си нужди от ежедневието, поради което е разчитала на помощта на близките си. Отделно, получената травма в коляното й създавала огромен дискомфорт, в резултат на който ищцата използвала щадяща походка. Преди катастрофата А. била работоспособна жена в добро 6 здравословно състояние, с динамичен начин на живот и напълно самостоятелна. След инцидента обаче, животът й напълно се променил, не била в състояние да живее, както преди и изпитвала трудности с редица дейности от ежедневието. С. А. била в болничен за повече от половин година.