Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.11.2019, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
8856/2018
Подписан
06.11.2019
В сила
03.12.2019

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1535

Гр. П, 06.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-П, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Божура Антонова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08856/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М.Ц.М. срещу „ЧЕЗ Електро

България“ АД установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4 881,15 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща лихва за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. – разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на сумите по давност, обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 619,82 лв. /след допуснато изменение на исковата претенция с протоколно определение от 20.06.2019 г. под формата на увеличаване размера на иска/, представляваща сума, получена от дружеството на отпаднало основание чрез преводи в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В. и законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът М.М. твърди, че по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П срещу него и в полза на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г. за сумата от 4 881,15 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 1.10.2003 г. до 31.07.2006 г., до имот, находящ се в гр. П, кв. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща лихва за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. – разноски по делото.

Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания първоначално – на 29.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., в хода на което не са събрани суми за удовлетворяване на взискателя. Същото е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК – поради неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посочва, че по молба на взискателя „ЧЕЗ Електро България“ АД от 01.06.2018 г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., по което е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение.

Същият отрича дължимостта на вземанията по изпълнителния лист с твърдението, че последните са погасени по давност още преди образуване на втория изпълнителен процес. Намира, че петгодишният давностен срок е изтекъл, както считано от датата на издаване на листа, така и от образуването на първото изпълнително дело, доколкото в хода на същото не е извършвано изпълнително действие, което да е довело до спиране или прекъсване на давността. Към момента на подаване на исковата молба претезанията са погасени по давност, на която ищецът се позовава, предявявайки настоящите претенции. Твърди се, че в хода на висящото изпълнително дело № ***г. във връзка с наложения запор от трудовото му възнаграждение е удържана и преведена на взискателя сума в общ размер от 619,82 лв., чието връщане М. претендира поради събирането ѝ след като вземанията вече са погасени по давност. С тези доводи обосновава интереса си от търсената защита и основателността на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ЧЕЗ Електро България“

АД оспорва исковите претенция с твърдението, че погасителната давност не погасява правото на кредитора, а единствено поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение. Същевременно давностният срок не е изтекъл, тъй като е прекъсван с конкретно предприети изпълнителни действия в хода на образуваните изпълнителни дела. Изяснява, че е налице частично плащане на суми по изпълнителния лист от страна на длъжника, позовавайки се на нормата на чл.

118 ЗЗД, като основание за получаване на сумите. Излага подробни съображения относно възникването на задълженията на ищеца да заплаща доставената електрическа енергия, както и за изпадането му в забава. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства и приложени писмени материали се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П в полза на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД и срещу настоящия ищец М.Ц.М. е издадена Заповед № 4398/13.10.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 4 881,15 лв., представляваща главница за ползване на електрическа енергия за периода от 1.10.2003 г. до 31.07.2006 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща лихва за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. – разноски по делото. Изяснява се, че по разпореждане на съда от 12.05.2009 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила, за сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД с вх. № 7761/29.12.2011 г. е образувано изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ А.В. *** действие Окръжен съд – П. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване на притежавани от длъжника имоти, МПС-та и за получавано трудово възнаграждение, както и за извършване на опис на вещите и налагане на запор върху възнаграждението, при установени такива.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника М.М. е изготвено и изпратено уведомление – покана за доброволно изпълнение от 11.03.2012 г. с отбелязване, че пратката е останала непотърсена от получателя.

С

Постановление от 11.02.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело № ***г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, констатирайки, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. В акта е отразено, че последното такова е от 29.12.2011 г.

С молба с вх. № 5791816.03.2017 г. „ЧЕЗ Електро България“ АД е поискало връщане на оригинала на изпълнителния лист, получен от негов представител на 13.04.2017 г.

От материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ А.В. следва, че същото е образувано по молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД с вх. № 12122 от 01.06.2018 г. за събиране на вземания срещу длъжника М.М. по процесния изпълнителен лист от 12.05.2009 г. Направено е искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „АЛС България“ ЕООД.

В хода но производството по това изпълнително дело е изпратено запорно съобщение от 15.06.2018 г. до третото за процеса лице „АЛС България“ ЕООД, в качеството му на работодател на длъжника М.М., за налагане на запор върху получаваното от него трудово възнаграждение. Съобщението е получено от дружеството на 29.06.2018 г.

До

М. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от лице от адреса на 02.07.2018 г., приело съобщението със задължение да го предаде на адресата.

Между страните не се спори, а и от съдържащите се в материалите по изпълнителното дело преводни нареждания и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист следва, че от длъжника последователно в периода от 27.08.2018 г. до 21.01.2019 г. е събрана, а впоследствие и преведена в полза на взискателя „ЧЕЗ Електро България“ АД сума в общ размер от 619,82 лв.

В подкрепа на този извод са и данните, вписани от ЧСИ А.В. в удостоверение с изх.

№ 12032/20.06.2019 г., прието като доказателство по делото, в което е отразено, че към датата на издаването му в полза на взискателя по изп. дело № *** – „ЧЕЗ Електро България“ АД е преведена сума в размер от 619,82 лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК:

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. За исковите суми в хода на производството по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П в полза на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД и срещу ищеца М.М. е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г. По делото не се установява сумите по него да са били изплатени изцяло от длъжника, с влязъл в сила съдебен акт да е била призната тяхната недължимост, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество обуславя интереса на задълженото лице – ищецът М. да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от него обстоятелство – погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, както и Определение № 775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – П/. Този извод се подкрепя и от проведеното от ответника оспорване на процесните исковите претенции.

В настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.