Решение № 516 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Женя Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000370 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, в съответствие с указанията в решение №44/20.04.2022г. по т.д.№ 378/2020г.,ВКС,ТК, I т.о., с което е отменено решение № 2453/08.11.2019г. по т.д.№ 3960/2018г. на Софийски апелативен съд, с което въззивния съд е отменил отхвърлителното решение по т.д.№ 1501/2017г. на Софийски градски съд и е уважил предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н./ срещу „Риск инженеринг-Д“ЕООД иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, като вместо това е постановил:отхвърлил е предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н./ срещу „Риск инженеринг-Д“ЕООД иск по чл.59,ал.5 ЗБН за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелностт на банката, на прихващания, извършени с изявления: № 9710 от 23.10.2014г. за сумата 661 122,53лв.; № 9707 от 23.10.2014г. за сумите 2 497,17лв. и 6 250 евро; № 9713 от 23.10.2014г. за сумите 2 000,85 лв. и 6 250 евро;

№ 9709 от 23.10.2014г. за сумите 51 410,75лв. и 1 544 евро; № 9712 от 23.10.2014г. за сумата 586 643,75лв.; № 9963 от 28.10.2014г. за сумата 229 000 евро; № 9962 от 28.10.2014г. за сумата 220 000 евро; № 9788 от 24.10.2014г. за сумата 24 000 лв.; № 9789 от 24.10.2014г. за сумата 141 000 щатски долара; № 9779 от 24.10.2014г. за сумите 82 000 евро и 248 000лв.; № 9873 от 27.10.2014г. за сумата 51 000 евро и № 9960 от 28.10.2014г. за сумите 400 000 евро, 2 131 000 евро и 13 000 евро. и е върнал делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта относно обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Следователно предмет на разглеждане е въззивната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, с които се обжалва решение № 803 от 19.04.2018 г. по т.д.№ 1501/2017г. на СГС, в частта относно предявените обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

1

След отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) с посоченото решение на ВКС е настъпило условието за разглеждане на исковете с правно основание чл.

59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Риск инженеринг-Д“ ЕООД.

Недоволни от така постановеното решение са останали синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, които в законоустановения срок са депозирали въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност. За основателен, противно на изводите на първоинстанционния съд, въззивникът счита евентуално предявения от него иск по чл.59 ал.3 ЗБН. Изискването на посочената разпоредба за знание у кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката въззивникът счита за доказано с факта на обявяването на решението на УС на БНБ №73/20.06.2014г., с което тя е била поставена под особен надзор в резултат спирането на плащанията на задълженията й към нейните вложители, още повече, че такъв е било и ответното дружество. Това знание, според въззивника, се потвърждавало и от публично оповестения в интернет пространството на 22.10.2014г. /преди извършването на прихващанията/ доклад на БНБ за анализа и оценката на активите на банката, в който се сочи, че същата е с отрицателен капитал и неизбежната последица от това състояние е отнемане на лиценза й и подаване от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност /което е сторено в кратък период от време след това/. Като неправилни се възприемат от въззивника и изводите на съда по отношение на втория евентуален иск - по чл.59 ал.2 ЗБН - че посочената норма е приложима само след откриване на производството по несъстоятелност. Според него изискването за форма се прилага и по времето докато банката се намира под особен надзор, доколкото правният ефект от прихващането и в двата случая е един и същ и състоянието на неплатежоспособност е съществувало още към 20.06.2014г. По тези съображения въззивникът е поискал решението на СГС да бъде отменено и предявените от синдика искове - уважени. Претендира разноски за производството по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът за първи път навежда доводи за нищожност на прихващането, с твърдения, че договорът за цесия, по силата на който същото е извършено е сключен в нарушение на закона, по - специално на решение на УС на Българска народна банка № 73/20.06.2014 г. за поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор. Излага, че поставянето на банката под специален надзор включва и забрана за извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните инструменти. Поддържа, че за да бъде осъществено прихващането на практика , паричните средства следва да бъдат прехвърлени чрез вътрешнобанков превод от сметката на цедента по сметката на цесионера, което е по естеството си платежна операция по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните инструменти. С оглед на горното навежда доводи за нищожност на прихващането, като осъществено в нарушение на забраната за извършване на платежни услуги от страна на банката. Навежда още, че нарушаването на посочената забрана води до липса на валидна платежна операция т.е до липса на прехвърляне на суми в банковите сметки на ответника, поради което същият не е имал с какво да прихване вземането си от „.Корпоративна търговска банка“АД/н./. Позовава се на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.Моли съда с решението си да обяви нищожността на така извършените прихващания.

Ответникът по въззивната жалба – „Риск инженеринг-Д“ ЕООД е оспорил наведените в същата оплаквания и направени искания. Поддържа становище за правилност на обжалвано съдебно решение, поради които прави искане за потвърждаването му.

Депозирана е и частна жалба с вх.№ 88975/27.06.2018г., подадена от „Риск инженеринг-Д“ЕООД срещу определение № 2923/29.05.2018г. по т.д.№ 1501/2017г. на СГС,скоето е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на 2 първоинстанционното решение в частта за разноските.В жалбата се твърди, че направените разноски са доказани по основание и размер,както и , че същите са направени преди постаняване на крайния съдебен акт.Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който същата се оспорва.

Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на решението и определението и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими.

Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл. 269 от ГПК и като взе предвид данните по делото , констатира следното:

Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ са предявили срещу „Риск инженеринг“ЕООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, чл.59 ал.3 от ЗБН и чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД вр. чл.59 ал.2 от ЗБН.

В исковата молба, подадена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) („КТБ“ АД), се твърди, че ответникът е имал задължения към банката по силата на договор за отпуснат банков кредит и анекс към него възлизащи към 15.10.2014г. на 11 121 794,99 евро. Твърдят, че по силата на общо 12 уведомления за прехвърляния на вземания от трети лица към банката, ответникът е заявил, че е придобил тези вземания, възлизащи общо на 1 615 488,28лв., 141 000 щатски долара и 3 162 328,82 евро и е направил общо 12 изявления за прихващане на тези вземания с неговите задължения по договора за кредит на дати 23, 24, 27 и 28 октомври 2014г. Ищците твърдят, че посочените прихващания са недействителни, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ, а при условията на евентуалност – че макар и вземанията на ответника да са придоби преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на придобиване на вземанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. При условията на евентуалност поддържат, че прихващанията са нищожни, защото не са направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. По тези съображения ищците искат да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл.59, ал.5 или евентуално, на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, или при условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни прихващанията, извършени от ответника с изявления със следните входящи номера: 9710 от 23.10.2014г., 9707 от 23.10.2014г., 9713 от 23.10.2014г., 9709 от 23.10.2014г., 9712 от 23.10.2014г., 9963 от 28.10.2014г., 9962 от 28.10.2014г., 9788 от 24.10.2014г., 9789 от 24.10.2014г., 9779 от 24.10.2014г., 9873 от 27.10.2014г. и 9960 от 28.10.2014г. Претендират и разноски по делото Ответникът „Риск инженеринг “ ЕООД е оспорил исковете изцяло. Признал е, че е имал сключен договор за банков кредит и анекс към него с банката и че е придобил чрез цесия посочените от ищеца вземания, но оспорва твърдения от ищците размер на задълженията му към банката. Твърди обаче, че към момента на изявленията за прихващане в сила е била старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБНТ преди изменението, влязло в сила на 28.11.2014г., поради което основанията, посочени от ищеца за недействителност на прихващанията са неприложими в конкретния случай, а по силата на старата редакция на текста от закона също не може да се твърди недействителност на прихващанията, защото към момента на прихващанията банката не е била в неплатежоспособност. Относно евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържа, че не е доказано знание от негова страна за настъпила неплатежоспособност. Спрямо евентуалния иск за признаване на прихващанията за нищожни поради неспазване на изискуемата форма ответникът възразява, че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само след като производството по несъстоятелност спрямо банката вече е открито и синдикът и назначен. Доколкото прихващанията са извършени преди този момент, ответникът твърди, че не е съществувало задължение за 3 спазване на някаква форма на изявленията за прихващане към периода, в който банката е била поставена под особен надзор.

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство са единствено предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, съобразно дадените указания с решение № 60114 от 09.12.2021г. по т.д.

1512/2020г., ВКС, TK, I т.о.

За да отхвърли първия евентуално предявен иск по чл.59 ал.3 от ЗБН съставът на Софийски градски съд е приел, че изискуемото от закона знание за настъпила неплатежоспособност на банката у приобретателя на вземанията срещу банката към момента на придобиването им не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 от ЗБН, доколкото и двете цесии са извършени преди решението на БНБ за отнемане лицензията на банката, поради което ищецът дължи да докаже със съответните доказателствени средства наличието на знание у лицето, осъществяващо контрол върху дейността на дружеството - цесионер за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД.

Решаващият състав е констатирал в тази връзка липса на ангажирани от синдика каквито и да било доказателства лицето, формиращо волята на „Риск инженеринг“ ЕООД да е имало непосредствен достъп до информация, обективно позволяваща извод за узнаване на указаните от закона факти, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. Отказал е да сподели тезата на ищеца, че извод за настъпването на този юридически факт може да бъде направен от наличието на публично огласена информация с конкретно съдържание, излагайки съображения, че решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор от 20.06.2014г. не съдържа конкретни констатирани обстоятелства, сочещи на наличие на неплатежоспособност, а дори отнемането на лиценза й /с решението от 06.11.2014г./ е станало не поради извод за невъзможност банката да покрие изискуемите си задължения поради липса на ликвидни средства, а при алтернативно очертания от законодателя белег на неплатежоспособността - отрицателна величина на собствения й капитал. От друга страна, според съда, фактът, че с последващото съдебно решение е прието, че неплатежоспособността е настъпила от 20.06.2014г., не обосновава извод, че ответникът е бил в състояние да узнае това към датата на придобиване на вземанията. Тези съображения са мотивирали съда да приеме и първият предявен евентуален иск за неоснователен. За такъв е счетен с допълнителното решение и другият евентуален иск за нищожност поради липса на изискуема от закона форма с мотива, че нормата на чл.59 ал.2 от ЗБН въвежда такова изискване единствено за прихващанията, извършени в хипотеза на вече открито производство по несъстоятелност.