Решение № 1801 от 21.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330204537 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003003, издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с което на А. Н. К. е наложена:

- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП;

- глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

По-конкретно се сочи, че релевантната по делото фактическа обстановка е неправилно установена, като:

-пътят, по който се движел лекия автомобил БМВ, не бил сигнализиран като път с предимство, а процесното кръстовище било регулирано от правилото за предимство на дясно стоящия водач, тоест на жалбоподателя;

-не жалбоподателят ударил движещия се по пътя с предимство лек автомобил БМВ, а точно обратното- лекият автомобил БМВ при неправомерно престрояване в съседна лента ударил жалбоподателя.

1

Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП се възразява, че не е изследвана причината за неносене на контролния талон към СУМПС.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 11.07.2022г., а жалбата е входирана на 15.07.2022г.) от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 05.04.2022г., в 08:46 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил Нисан Алмера с рег.№ *******, собственост на И. К.а по ул.

„Барикадите“, в посока кръстовището с бул. „България“.

Кръстовището било регулирано от вертикална и хоризонтална маркировка, като за водачите движещи се по ул. „Барикадите“ важал пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

За МПС, движещи се по бул. „България“ важал пътен знак Б3 „Път с предимство“.

Достигайки кръстовището с бул. „България“ жалбоподателят не съобразил поведението си с правилата за предимство, като:

1 / не пропуснал движещия се по пътя с предимство, по бул.

„България“ , в посока колелото на панаира, лек автомобил БМВ с рег.№ ******* и го блъснал, а той от удара отскочил и блъснал движещия се в лява лента лек автомобил Дачия с рег. № *******. Настъпва ПТП с материални щети по 3 броя МПС- Нисан Алмера с рег.№ *******, БМВ с рег.

№ ******* и Дачия с рег. № *******, подробно описани в съставените 2 броя 2 протоколи за ПТП- № 1822957 и № 1822958.

2/Не носи и не представя на полицейските органи контролния талон към СУМПС.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:

- показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които при разпита си в съдебно заседание изрично потвърдиха изложеното в АУАН;

-показания на свидетеля очевидец- К. П.;

-писмени доказателства, приложени по преписката, сред които констативни протоколи за ПТП № 1822957 и № 1822958 и постъпила от ОП „ОКТ“ схема за вертикална и хоризонтална организация на движението.

Посочените доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи и подкрепящи се, поради което изцяло се кредитират от съда.

От особено значение в тази насока са:

-показанията на двамата полицейски служители, които потвърдиха, че механизма на ПТП е установен като са взети становищата на всички участващи водачи, включително и на жалбоподателя, който на място не е възразил срещу констатациите на органите на реда и не е предложил друга версия за случилото се;

-приложените по делото протоколи за ПТП и АУАН, които са подписани без възражения от жалбоподателя;

-показанията за механизма на ПТП на свидетеля очевидец- П., които се базират не само на собствените му възприятия, но и на разказаното от други свидетели очевидци (пешеходци на спирката, които не са установени по делото), поради което притежават висока степен на доказателствена достоверност.

Освен това от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване на презумптивната доказателствена сила на 3

АУАН досежно механизма на извършване на нарушението.

Изцяло неоснователно е възражението, че процесното кръстовище било нерегулирано, доколкото то се опровергава от изисканата по служебна инициатива на съда и приложена по делото схема за организация на движението от ОП „ОКТ“.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 50, АЛ.1 ЗДВП.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, доколкото с действията си:

- по навлизане по главния път, при положение, че за него е важал пътен знак Б2, който съгласно чл. 45, ал.2 ППЗДВП има значението „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!“

-непропускане на движещия се по пътя с предимство л.а БМВ, в резултат от което между двете МПС настъпил удар жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 50, ал.1 ЗДвП.

В този смисъл, следва да се съобрази, че според практиката на ВКС при непропускане на автомобил, движещ се по пътя с предимство -деянието е съставомерно, независимо дали се дължи на незабелязването му или на необоснована преценка, че може да се мине безопасно преди него, като под „пропускане“ се има предвид осигуряване на безпрепятствена възможност за преминаване за автомобила движещ се по пътя с предимство, без да бъде принуждаван да променя посоката или скоростта си на движение. Ако до ПТП не се достигне в резултат от своевременната спасителна маневра, предприета от водача на автомобила, движещ се по пътя с предимство, нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП отново е налично, доколкото не може да се приеме, че той е бил „пропуснат“.

Така Решение № 55 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 725/2009 г., III н. о., НК.

Нарушение на чл. 50 ЗДвП се върши дори деецът да е спрял на знака Б2- стоп, ако след това не е взел необходимите мерки да се пропуснат движещите се по пътя с предимство автомобили.

Така Решение №73/24.06.2020 по дело №237/2020 на ВКС.

4

Неоснователно е възражението, че до ПТП се достигнало в резултат от неправомерните действия на водача на л.а БМВ, доколкото тези твърдения се опровергават от несъмнено установения по-горе механизъм за реализиране на ПТП.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бе основателно възражението (а то не е), че л.а БМВ се е движел неправомерно (като именно той е ударил жалбоподателя при предприемане на маневра престрояване в съседна лента) то отново деянието би се явило съставомерно, доколкото лек автомобил БМВ отново би се движел, макар и неправомерно, по пътя с предимство и в този смисъл, би се запазило задължението на жалбоподателя да го пропусне.

Това е така, тъй като правилата на чл. 50, ал.1 ЗДвП и на чл. 45, ал.2 ППЗДвП са императивни и безусловни , като задължават водачите, идващи от път без предимство, да пропуснат тези, които се движат по пътя с предимство, независимо дали движението им е правомерно или не.

В този смисъл е трайната практика ВКС, която прима, че обстоятелството, че даден участник в движението се движи неправомерно по пътя с предимство, не го лишава от предимството, което има и не оневинява другия водач при ПТП. В този изричен смисъл са и задължителните указания на ТР № 2/2016 на ОСНК на ВКС.

Ако се установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на правилата на ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на вредоносния резултат, в който случай и двамата водачи следва да понесат своята отговорност в отделни процеси, но вината на единия водач в никакъв случай не може да отпадне поради допуснато нарушение и от другия водач.

Така Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС, Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II н. о., НК.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 ЗДвП, доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова, че в резултат от неправомерното поведение на жалбоподателя, изразило се отнемане на предимството на движещия се по пътя с предимство лек 5 автомобил л.а. БМВ се е реализирало ПТП с него и с л.а. Дачия по смисъла на дадената в т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция и поконкретно: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“ В процесния случай от доказателствата по делото (констативни протоколи) се установяват налични материални щети по всички МПС, участващи в ПТП, тоест условията за приложение на нормата на чл. 179, ал.2 ЗДвП са налице.

Наложената санкция отговаря на фиксирания в закона размер, поради което по-нататъшни съображения досежно нея не се дължат.