Определение № 7355 от 15.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7355 гр. София, 15.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20231100100392 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. И. М. срещу Софийския районен съд, с която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от взетата мярка за неотклонение задържане под стража по н.о.х.д. № 12132/2022г. по описа на СРС, 11-ти състав, която впоследствие е била отменена.

Ищецът излага твърдения, че е бил призован кто подсъдим по н.о.х.д. № 12132/2022г. на СРС за съдебно заседание на 21.10.2022г., на което явяването му било задължително, но не могъл да се яви, тъй като аварирал с автомобила си на път от гр.Габрово, където живеел, до гр.София, където следвало да се проведе заседанието.

Пояснява, че уведомил за пречката упълномощените си защитници, които известили от своя страна съда, но въпреки наличието на обективна и непреодолима пречка да се яви в съда, съдебният състав счел, че поведението му е недобросъвестно и с протоколно определение от 21.10.2022г. изменил мярката му за неотклонение, като му наложил най-тежката, предвидена по закон – задържане под стража. Заявява, че щом узнал това на 01.11.2022г. сам отишъл в РУ – Габрово, където бил задържан, след което преведен в ареста в гр.В.Търново, после в Г.Оряховица, а оттам – в ареста в гр.Плевен, откъдето бил преведен едва на 04.11.2022г. в СЦЗ в изпълнение на определението на съда. Уточнява, че още на 03.11.2022г. мярката му била отменена от въззивния съд, като незаконосоъбразно наложена, но въпреки това бил освободен от затвора едва на 07.11.2022г. Поддържа, че от така наложена мярка търпял душевни страдания, изразяващи се в тревожност, притеснения и съмнения относно бъдещото развитие на процеса и справедливият му изход, като същевременно негативните му преживявания се задълбочили от факта, че не могъл да осъществи контакт нито с роднините си, за да ги уведоми къде се намира, нито със защитниците си. Допълнително посочва, че чувството му за справедливост било накърнено, тъй като считал, че с поведението си не е дал повод да бъде задържан. Предвид изложеното, предявява осъдителен иск срещу Софийския районен съд за заплащане на обезщетение за причинените 1 неимуществени вреди от постановения от ответника незаконосъобразен акт, които оценява на 30000 лева. Претендира разноски.

Ответникът счита искът за допустим, но неоснователен.

Съдът счита така предявения иск за недопустим.

От направеното изложение и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато мярката е отменена поради липса на законно основание за налагането й. Постоянната съдебна практика приема, че процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът обаче не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание (пак там). Легититимирана да представлява държавата в тези случаи е Прокуратурата на Република България, т.е. органът, инициирал наказателното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че съдът, като процесуален субституент, не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото, като образувано срещу Софийския районен съд, следва да бъде прекратено, като недопустимо. В този смисъл са и Определение № 89/01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I г. о., и Определение № 465/25.04.2017 г. по гр. д. № 4265/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 392/2023г. по описа на СГС, I-6 състав, като образувано по недопустим иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2