Определение № 982 от 10.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Благоевград, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Я. Л. Я., ЕГН **********, лично и в качеството й на родител и законен представител на М. А. Н., ЕГН ********** и Н. А. Н., ЕГН ***, срещу Определение № 1382 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 1620/2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателката счита, че указанията, които е дал съда, са незаконосъобразни, тъй като в исковата молба подробно и ясно са били изложени обстоятелства, които обосновават конкретен и явен риск от незаконно извеждане. Поддържа, че дори и да се приеме, че в исковата молба е имало неяснота, в съдебно заседание са били направени съответните пояснения. Счита, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е прекратил производството, след като са били изпълнени дадените от него указания. Изразява становище, че при прекратяването на делото съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е изразил становище дали е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане и че същевременно е лишил страната от възможността да докаже обстоятелствата, които са били изложени от нея в исковата молба. Претендира разноски.

1

Постъпил е отговор от А. Л. Н., ЕГН **********, подаден чрез адв. С. П., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е редовна и допустима. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд Благоевград е сезиран с искане по чл. 127б, ал. 1 СК, подадено от Я. Л. Я., лично и в качеството й на родител и законен представител на М. А. Н. и Н. А. Н., с което се иска съдът да наложи забрана за напускане на страната на двете й деца М. Н. и Н. Н., водени/придружавани от техния баща А. Л. Н. и/или друго определено от него лице.

Искането по чл. 127б, ал. 1 СК е обективирано в искова молба с вх. № 13946/14.06.2024 г., в която са изложени следните обстоятелства:

А. Н. и Я. Я. сключили брак на 06.05.2011 г., който бил прекратен с развод от РС Благоевград поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Н..

Съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни деца М. Н. и Н. Н. на тяхната майка и определил местоживеенето им да бъде на нейния адрес. Определен бил режим на лични отношения на бащата. Бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на двете деца. Съдът постановил след прекратяването на брака Я. Л.

Н. да възстанови предбрачното си фамилно име, а ползването на семейното жилище било предоставено на А. Н..

В искането се твърди, че А. Н. е служител на Гранична полиция и че е отправял предупреждения към Я. Я., вкл. и в периода от време допреди фактическата им раздяла, че ако реши може да изведе децата от страната и че Я. никога повече няма да ги види. Поддържа се, че според режима на личните отношения скоро изтича срока, в които срещите между Н. и децата са контролирани и се осъществяват в присъствието на служители от ДСП гр.

Благоевград.

Навеждат се твърдения, че в изпълнение на режима на личните отношения на 01.06.2024 г. Я. завела децата да се видят с А. Н., който дошъл с неговата майка и с неговия баща. Присъствали социални работници. Срещата между децата и бащата следвало да се проведе на място, предварително 2 определено от социалните служители - кафе „Б.“ в гр. Б. за времето от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствието на служители от ДСП гр. Благоевград и от 12:00 ч. до 14:00 ч. в тяхно отсъствие. Я. твърди, че след като двамата служители на ДСП гр. Благоевград си тръгнали, децата били закарани от баща им и неговите родители с автомобил в с. *, общ. *. Разстоянието между селото и Благоевград било около 75 км., с преминаване през Кресненското дефиле.

Децата били доведени пред домът на Я. в 14:00 часа от А. Н. и неговата майка.

Оплакали се, че са уморени, че не се чувствали добре, както и че са пътували до с. *, където престояли „много малко“ и тръгнали обратно. Я. депозирала сигнал до ДСП Благоевград за поведението на бащата, което според нея е застрашило живота и здравето на децата, понеже изминаването на тези километри до селото и обратно, изисква значително време, което налагало извода, че водача на автомобила го е управлявал със скорост, вероятно надвишаваща разрешената за съответните участъци от пътя. Отговора на ДСП, инкорпориран в писмо с изх. № СЛ/Д-Е/841-315/05.06.2024 г., бил приложен към искането по чл. 127б СК.

В искането се изразява становище, че е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане на децата от техния баща и че за Я. е налице правен интерес да предяви искане по чл. 127б СК с оглед неговото поведение, служебно положение, контактите му като служител на Дирекция „Гранична полиция“, заканите, че ще изведе децата от страната и че Я. „ще обикаля къщата му, като куче да си търси децата“, както и с оглед на това, че Н. има близки роднини в Г..

Посочва, че децата имат обичайно местопребиваване в Република България. Предвид твърдените обстоятелства, че бащата е служител на „Гранична полиция“, влошените им отношения, отправяните от него закани, Я. счита, че съществува конкретен и реален риск децата да бъдат изведени от страната в нарушение на чл.123, ал.2, изр.1 от СК. Поддържа, че съгласно Шенгенския граничен кодекс (Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите, граничните контролни органи следва да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Посочва, че според кодекса в случай на непълнолетни лица с придружител граничните служители проверяват дали лицата, придружаващи 3 непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях. В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничните служители обезпечават чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което има родителски права над него. Твърди се, че са налице случаи, в които проверка от граничните власти е възможна, но декларация не е задължителна – когато, при пътуване на непълнолетни лица с придружител, граничните служби продължават да имат правото да проверяват в условията на оперативна самостоятелност дали придружаващото детето лице има родителски права, особено при ситуации, когато има основания да се предполага, че детето може да бъде жертва на незаконно отвличане от другия родител по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г. Я. посочва, че основните й притеснения са свързани със служебното положение на Н., което според нея би могло да мотивира граничните власти да не извършат проверката с необходимото внимание.

С оглед на посоченото се отправя молба към съдът да наложи забрана за напускане на страната на двете деца, водени/придружавани от техния баща А.

Н. и/или друго определено от него лице. В искането си Я. се позовава на чл.127б, ал.4 СК и отправя молба съдът незабавно да уведоми органите за граничен контрол при МВР.

С разпореждане № 1825 от 14.06.2024 г. районният съд е насрочил делото и е постановил незабавно да се уведоми ГД „Гранична полиция“ при МВР за производството. В мотивите на това разпореждане съдът е посочил, че подадената молба е редовна. Призовка е била изпратена и до ДСП Благоевград. С протоколно определение от 19.06.2024 г. с оглед на нередовното призоваване на Н. делото е отложено и насрочено за 17.07.2024 г.

По делото е постъпило писмо с изх. № СЛ/Д-Е/841-323/16.07.2024 г. от ДСП Благоевград.

На съдебно заседание, проведено на 17.07.2024 г., е даден ход на делото и с протоколно определение на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК съдът е указал на молителя в хода на това съдебно заседание да посочи обстоятелства, от които 4 да се изведе конкретен и явен риск от незаконно извеждане на децата в чужбина, като е указал и че при непосочване на обстоятелства производството по делото ще бъде прекратено.

Адв. Г. Ю., в качеството си на процесуален представител на Я. Я., е заявила, че в исковата молба е посочено, че Н. е служител на „Гранична полиция“ и че има възможност той да изведе децата извън страната без да бъде осъществен съответния контрол от служителите на „Гранична полиция“, с оглед на изявления, които той е правил пред Я. – че ще изведе децата от страната, че тя няма да разбере къде се намират и че ще обикаля къщата му „като куче“. Процесуалният представител е посочил, че тези изявления са били правени и след развода при действието на режима на лични отношения.

Според този режим личният контакт трябвало да се осъществява на територията на гр. Благоевград, но се твърди, че режимът бил нарушен от Н., като на 01.06.2024 г. е извел децата извън града, без да уведоми Я. и социалните служители.

Адв. С. П., в качеството си на процесуален представител на А. Н., заявил, че не трябва да се налага забрана, понеже и без нея Н. няма разрешение да извежда децата в чужбина. Я. е изразила становище, че няма контрол на шенгенска граница и че са й известни случаи, в които други деца са били изведени по този начин. Адв. Ю. е посочила, че определят като конкретен риск длъжността, която Н. заема и изявленията, които е правил. Я. е заявила, че в делото за развода са посочени заплахите, които Н. бил правил.

Съдът е приел, че не са изпълнени дадените от него указания, тъй като не са посочени конкретни обстоятелства обуславящи явен и конкретен риск от незаконно извеждане, поради което съобразно чл. 101, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК е прекратил производството по делото с обжалваното определение.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Неизпълнението на неправилни указания не влече след себе си неблагоприятни последици, включително не може да е основание за прекратяване на делото (решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 869 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 776/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Това налага да се провери правилността на 5 указанията, които районният съд е дал и ако са били правилни – дали са били изпълнени в срок.

В съдебното заседание, проведено на 17.07.2024 г., с протоколно определение на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК съдът е указал в хода на това съдебно заседание да се посочат обстоятелства, от които да се изведе конкретен и явен риск от незаконно извеждане на децата в чужбина, като е указал и че при непосочване на обстоятелства производството по делото ще бъде прекратено.

В същото съдебно заседание съдът е приел, че указанията не са изпълнени и съобразно чл. 101, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК е прекратил производството по делото.

Oбщите правила за процесуалните действия на страните са систематизирани в Глава единадесета на ГПК, като за да бъдат валидни, те трябва да отговарят на редица изисквания на процесуалния закон (Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020. стр.229).

Съдът служебно следи за надлежното им извършване (решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Съобразно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката (решение № 185 от 10.05.2016 г. по т. д. № 2028/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). По реда на чл. 101, ал. 1 ГПК с оглед естеството на нередовността съдът определя подходящ срок, в който да се извърши поправянето (виж определение № 409 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4066/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и определение № 28 от 11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4783/2018 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му (решение № 38 от 13.03.2017 г. по т. д. № 3675/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Според чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено и съдът не може да го вземе предвид, тъй като то не поражда последиците, към които е насочено (определение № 180 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1378/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Чл. 101 ГПК се намира в Глава единадесета, която е поместена в Част първа „Общи правила“ на ГПК, които уреждат всички производства - общия исков процес, особените искови производства, обезпечителния процес, изпълнителния процес, охранителните 6 производства и производствата по спорна съдебна администрация (определение № 31 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 714/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Когато разпоредба от ГПК за конкретна хипотеза посочва начина на процедиране, не бива винаги да се цитира и общата норма на чл. 101, ал. 1 ГПК („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр.190).

Разпечатката съдържа 42 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/554c971f-349d-4df4-b5d8-38a3e0153735