Решение № 51 от 28.02.2017, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н И

Е

№ 42 28.02.2017 година град Стара Загора

В И

М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА

ТАБАКОВА

Ч

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретаря З.Д. и с участието на прокурор Маргарита

Димитрова като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА

МАТЕЕВА КАН дело № 410 по описа за 2016год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на юрк.М.Алексиев, в качеството му на процесуален представител на Областна дирекция на МВР — Стара Загора, по пълномощно от Директора Николай Кирков против Решение № 1279/ 14.10.2016г., постановено по АНД № 885/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 15 – 228-004179/ 23.12.2015 год, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати процесуални нарушения-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от Районния съд извод за недоказаност и необоснованост на повдигнатото спрямо Х.К. обвинение, основан на съображения, че е налице значителен промеждутък от време между посочения час на управление на МПС и момента, в който лицето е спряно от органите и тествано за употреба на алкохол и противоречиви доказателства. Според касационния жалбоподател, касае се за непродължителен период от време, през който няма данни, вкл.самопризнания Х.К. да е употребил алкохол, концентрация на какъвто пробата установила. Позовава се в тази насока на показанията на К. и на протокол за медицинско изследване, които доказателства счита, че били игнорирани от съда. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба — Х.Х.К. ***, в писмен вид заема становище, че оспореното решение по АНД № 885/ 2016г на СтРС е правилно и законосъобразно, основава се на правилно установени факти, като изтъква и липсата на възможност за нови установявания пред касационната инстанция. Поддържа тезата, че към момента, когато е тестван, не е шофирал, с оглед на които сочи правилен извода за необоснованост на повдигнатото му обвинение. Иска отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго такова като се потвърди оспореното НП.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред

Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.Х.К. срещу Наказателно постановление № 15 – 228-004179/ 23.12.2015 год, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, въз основа на АУАН №Г218590/07.12.2015г и на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание — глоба в размер на 800.00лв и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца. Административнонаказателното обвинение, от фактическа страна, се основава на това, че на 07.12.2015г, от 10:03ч, като водач, управлява лек автомобил м.”Тойота корола” по бул.България, гр.Стара Загора до бензиностанция „ЕКО, в посока изток, под въздействие на алкохол, като е изпробван с техническо средство

Алкотест № 7410, в 10:47ч, което отчело 1.05 промила. Издаден му е бил талон за медицинско изследване №0434483. Резултата от кръвната проба съгласно протокол за химическа експертиза №668/08.12.2015г сочи на 1.01 промила. С деянието се сочи нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за недоказаност на административно—наказателното обвинение. Приел е, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява в момента на задържане за проверка жалбоподателят да е имал качеството на водач на превозно средство по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. Момента на управление е счел за недоказан от свидетелските показания на свидетеля очевидец Цветков, съдържащи данни, че К. е бил водач в предходен на проверката момент, по съображения за неговата значителна отдалеченост /45 минути/, а и поради недостоверност на показанията, които намира изолирани и неподкрепени от други доказателства по преписката, вкл.докладна на ст.полицай Вълдобрев. Изтъква, че в основата на обвинението в случая е предположение, което е приел за недопустимо по аргумент от чл.11 ЗАНН, вр.с чл.303 ал.1 от НПК.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на К. е ангажирана на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, която в редакцията действала към датата на нарушението —07.12.2015г, предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000лв който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В случая, за да е налице релевантно за съставомерността на деянието поведение, обуславящо ангажиране административнонаказателната отговорност по чл.174 ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП при описаните в НП обстоятелства, време и място, обективно е било необходимо компетентните длъжностни лица да са установили: управление на МПС от Х.К. с концентарция на алкохол в кръвта (между 0.5 и 1.2 на хиляда).

Съдът обстойно е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че те не потвърждават описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Въз основа на събраните в производството пред РС доказателства, съдът е приел за установено, че в 10:47ч на въпросната дата К. е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело 1.05 промила. Въпросът за наличие на алкохол в кръвта към този час е потвърден и от резултата, получен от медицинско изследване на взетата кръвна проба. Този факт обаче, поради времевата си отдалеченост от момента на деянието /управлението е отнесено към 10:03часа на същата дата/— правилно е приет от СтРС като неотносим и неподкрепящ повдигнатото обвинение.

Към момента на управление /отнесен към

10:03ч/ не се доказва употреба на алкохол, а предположението, че не е бил изпит алкохол между 10:03ч и 10:47ч на въпросната дата, е недопустимо да стои в основата на обвинението по аргумент от забраната на чл.303 ал.1 от НПК, вр.с чл.11 от ЗАНН. Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на данни за самопризнание на К. — че пил предходната вечер алкохол, около 1л вино, на 06.12.2015г — защото тези данни нямат отношение към така повдигнатото обвинение —за деяние на 07.12.2015г, нито са годно доказателство, с оглед изискуемите от чл.174 ал.1 способи за установяване употреба или не на алкохол от водачите.

Съдът приема за доказано обвинението тогава, когато то е доказано по несъмнен начин. Тежестта да докаже извършването на нарушението е на административно- наказващия орган, с която тежест в случая не се е справил. От доказателствата не се установява, въз основа на какви конкретни данни наказващият орган е приел, че на посочените дата, място и час — органа за контрол и регулиране на движението е преценил, че лицето управлява лек автомобил и то под въздействие на алкохол в нарушение на забраната, съдържаща се в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1279/ 14.10.2016г., постановено по АНД № 885/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.