Определение № 459 от 11.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 11.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000189 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с по чл.248 ГПК. Постъпило е искане от адв.Н. Д., в качеството му на пълномощник на ищцата Х. А. Мустафова за изменение на постановеното въззивно решение рег.№168/12.06.2025г. в частта за разноските чрез увеличаване на дължимото на ищцата възнаграждение за двете инстанции, съответно с 565.52 лева за въззивното производство и 2 483.42 лева – за първоинстанционното производство както и намаляване на дължимите на насрещната страна разноски поради уважаване на жалбата до по-висок размер обезщетения.

Съгасно молба вх.№4858/26.06.2025г., пълномощникът адв.Д. прави искане за изменение на решението, постановено по ВТД №189/2025г. по описа на АС-Варна по отношение на определените и присъдени в полза на ищеца, чрез пълномощника му, разноски за адв.възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ като му бъдат присъдени още 565.52 лева за въззивна инстанция с ДДС, допълнително сумата от 2 483.42 лева с ДДС адв.възнаграждение за оказаната правна помощ пред ОС- Разград както и да бъдат намалени разноските за първоинстанционното производство на насрещната страна до размера от 4 610.75 лева.

Твърди, че съдът е извършил неправилна калкулация на дължимото на адв.Д. възнаграждение съгласно чл.38 от ЗАдв. като е присъдил сумата от 1 000 лева с ДДС. Съдът не бил отчел, че пълномощникът е осъществил правна помощ по предявени два иска – за неимуществени и имуществени вреди, а възнаграждението се определя съобразно броя и вида на предявените искове. Позовава се на частично уважена въззивна жалба на ищеца, въз основа на която въззивният съд е завишил размера на присъдените обезщетения.

Аналогични съображения се излагат и по отношение възнаграждението, присъдено на адв.Д. за първа инстанция. Съответно, по отношение присъдените на ответната страна съдебноделоводни разноски/вкл.адв.възнаграждение/ за първа инстанция се излага, че същите, съобразно уважените размери на исковете, следва да бъдат намалени до размера от 4 610.75 лева. Доколкото в молбата се съдържа аргументация, която почива на определените в Наредбата за размера на адв.възнаграждения минимални размери, се излагат и съображения за приложимостта й.

В срока за отговор на молбата с правно основание чл.248 ГПК е постъпило становище 1 на насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД, представлявано от адв.М.Г., за неоснователност на молбата. Моли съдът да отхвърли искането за коригиране размерите на адв.възнаграждения като потвърди изцяло въззивния акт досежно разноските. Счита, че обосноваването на молбата почива изцяло на актуалната практика на ВКС по приложение на Наредбата за адв.възнаграждения в контекста на решението на СЕС по дело С-438/2022г., по отношение служебно определяните от съда размери на адв.хонорари при оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв.

Съдът преценява молбата по чл.248 ГПК за редовна и допустима – същата е подадена от страна в производството, чрез процесуалния й представител по делото, в преклузивния срок, при интерес от искането.

По същество на отправеното искане въззивният състав намира, че не са налице основания за преразглеждане на постановеното в решението досежно разноските за адв.възнаграждение в условията на чл.38 ЗАдв., доколкото в тези случаи именно съдът определя размера, а съдът е изложил подробни аргументи в мотивната част на съдебния си акт.

Съгласно установената съдебна практика на касационната инстанция по приложение на чл.38 ЗАдв., съобразно решението на СЕС по дело С-438/22, приетата в приложение на чл.36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г., не обвързва съда при определяне размер на адвокатското възнаграждение. Посочените минимални размери на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече характерът на спора, фактическата и правна сложност; обема на събраните доказателства и извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Акцентът на сезиращата молба с правно основание чл.248 ГПК е в посока несъответствие размерът на адвокатското възнаграждение с крайния резултат от първоинстанционното и въззивно разглеждане на спора през призмата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, както и посочените в Наредбата размери и уваженият материален интерес.

С въззивното решение съдът е аргументирал дължим на пълномощника на страната размер на възнаграждението за двете инстанции, определен съгласно чл.38 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв. В тази хипотеза, размерът на адв.възнаграждение не е право пропорционален на увеличения размер на присъдените обезщетения, т.е. не е пряко свързан с материалния интерес, а следва да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на спора и с извършените допълнителни процесуални действия по делото.

Независимо от изложеното, съдът намира молбата по чл.248 ГПК за частично основателна. При определяне на възнаграждението на адв.Н.Д. за въззивна инстанция съдът не е начислил претендираното като част от същото ДДС, поради което и на основание пар.2а от ДР на Наредба №1 за възнагражденията за адв.работа, дължимото на адвоката възнаграждение следва да бъде увеличено до размера от 1200 лева.

Намира за неоснователно искането за увеличаване размера на дължимото за първата инстанция адв.възнаграждение на адв.Н.Д., определено отново по реда на чл.38 от ЗАдв., съобразно резултата от въззивното обжалване, доколкото както бе посочено по-горе, материалният интерес не е водещ при остойностяване на оказаната безплатна правна помощ, а от друга страна страната не е упражнила правото си да иска изменение на разноските, присъдени й в първоинстанционното производство по реда на чл.38 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв.

Същевременно, съдът намира за основателна молбата по чл.248 ГПК досежно определения размер разноски на застрахователя за първоинстанционното производство, определени съобразно резултата от въззивното обжалване съгл. чл.78, ал.3 ГПК. С оглед 2 разпоредбата на чл.81 ГПК и уважения краен размер на исковете, съотв. отхвърлената им част, присъдените в полза на застрахователя разноски следва да бъдат намалени до размера от 4 686 лева, съобразно увеличения размер присъдени обезщетения във въззивното производство.

Съобразно изложеното, въззивният състав на основание чл.248 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение рег.№168/12.06.2025г., постановено по ВТД №189/2025г. по описа на Апелативен съд -Варна в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решение №12/30.01.2025г., постановено по гр.дело №100/2024г. по описа на ОС – Разград, в частта, в която Х. А. М. е осъдена да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД разноски за първа инстанция за разликата над 4 686 лева до присъдените 6 118 лева /-1432 лева/, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н. Н. Д. от АК -Шумен, сл.адрес в гр.София, в качеството му на пълномощник на Х. А. М. по ВТД №189/2025г. на АС-Варна, адвокатско възнаграждение в размер допълнително 200 лева над присъдените с въззивното решение 1 000 лева /до общо 1200 лева/, за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.пар.2а от Наредба на адв.възнаграждения и ЗДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на адв.Н. Н. Д., пълномощник на въззивника Х. А. М., за изменение на решение рег.№168/12.06.2025г., постановено по ВТД №189/2025г. в частта за разноските, присъдени за първоинстанционното производство по реда на чл.38 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3