Решение № 3642 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3642 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112848 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. К., ЕГН **********, против „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 1579.75 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № ***** - ********* от 19.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата в размер на 879.10 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.02.2012 г.; сумата от 300.37 л е в а - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2009 г. 01.03.2011 г.; сумата от 55.19 лева - разноски за заплатената държавна такса; сумата от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 15.03.2011 г. до изплащане на задължението, за които суми включително е издаден изпълнителен лист от 31.05.2011 г., въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3523/16.03.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 4816/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, срещу М.И.А. (наследодател на ищцата), издадени в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които вземания са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2011 г. , „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с молба от 02.10.2015 г. е образувало ********* № ***/*** г. по описа на К.П., с рег. № ****, с район на действие ОС - Пловдив. Твърди, че с ПДИ на 04.11.2021 г. до ищеца, **** я е уведомил за задълженията й по делото, конституирана е като длъжник по него и е наложен запор върху банковата й сметка на 30.08.2018 г.

Твърди, че на 05.07.2022 г. подала молба до **** П., делото да бъде прекратено, тъй като било образувано на 02.10.2015 г. срещу несъществуващ в правния мир субект М.И.А.

(********* на *********г.). Освен това, от издаването на изпълнителния лист на 31.05.2011 г. до налагането на запор върху банковата й сметка на 30.08.2018 г. не били предприети никакви процесуално изпълнителни действия и делото било прекратено, тъй като в продължение на повече от 2 години, не били осъществени никакви действия на 1 принудително изпълнение. Освен това, твърди, че е изтекла и предвидената в закона 5годишна погасителна давност на вземанията. Тъй като искането й за прекратяване на ********* било оставено без уважение от **** П., предявява настоящия иск.

По-конкретно сочи, че издадения изп. лист е срещу М.И.А. (нейна *********), която е ********* на ********* г., като нейни наследници по закон са ищцата и Б.Г.А. (***** на наследодателката), поради което двамата наследяват поравно и двамата са конституирани като длъжници по *********.

Твърди още, че процесният изп. лист от 31.05.2011 г., издаден срещу наследодателя й- М.И.А., е издаден за сумата в размер на 3159.50 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № ***** - ********* от 19.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата в размер на 1758.20 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.02.2012 г.; сумата от 600.74 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2009 г. - 01.03.2011 г.; сумата от 110.37 лева разноски за заплатената държавна такса; сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2011 г. до изплащане на задължението, издадени в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които вземания са били прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с цесия, впоследствие са били прехвърлени с цесия на ответното дружество „С.Г.Груп“ ЕАД.

Излага, че ищцата не дължи претендираните от нея по ********* суми (1/2 от вземанията по гореописания изп. лист), тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от издаване на изпълнителен лист на 31.05.2011 г. до 30.08.2018 г. не са предприети никакви процесуално изпълнителни действия. Поради това се твърди, че вземанията по изп. лист са погасени по давност.

Моли се за уважаване на иска и признаване недължимостта на сумите по отношение спрямо К. Г. К. и до размера на посочените вземания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

По същество - изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.

Твърди, че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор и М.И.А., в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № *****-*********/19.02.2009г.

По силата на Договор за цесия от 08.07.2014г. сключен между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, банката цедирала вземането си по сключения с М.И.А. договор за кредит. В полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД била издадена Заповед за изпълнение № 3523/16.03.2011г., ведно с изпълнителен лист от 31.05.2011г., въз основа на който е образувано изп.дело № ************** по описа на **** К.П., с рег.№ ****.

С нов договор за цесия „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД прехвърлило вземанията си по Договор за потребителски кредит № ***** - *********/19.02.2009г. в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД. С разпореждане на **** К.П. по изп.дело № **************, ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД бил конституиран като правоприемник на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Твърди, че към момента на образуване на изп.дело не били установени данни за настъпила ***** на лицето М.И.А.. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че делото е образувано срещу несъществуващ в правния мир субект.

Възразява, че вземането е погасено по давност. Сочи, че давността била прекъсната още с изтичане на срока за възражение, след връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Сочи, че в рамките на изпълнителното производство са налагани 2 запори и са били извършвани действия, които прекъсват давността. Счита,че дори и изп.дело да е било перемирано, непрекратяването и необразуването на новото искане в отделно дело нямало значение за прекъсване на давността.

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта:

Предмет на настоящото дело е претенция за недължимост на вземания, основана на погасителна давност, като ищецът има правен интерес да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист и по отношение на акцесорните права, в т.ч. възнаградителна лихва, обезщетение за забава, както и по отношение на присъдените разноски, съобразно наследствената й квота. Предявяването на установителен иск за всички суми по издадения изпълнителен лист е допустимо, съобразно наследствената й квота, доколкото ищецът не е длъжен да търпи продължаващо принудително изпълнение, след като твърди, че същото се провежда незаконосъобразно поради изтекла погасителна давност и не може да му се отрече правото на защита.

С уточняваща исковата молба от 31.10.2022 г. ищцата е оттеглила искането си за установяване на недължимост на останалите, посочени в исковата молба суми, посочени в ПДИ.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: е издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен лист от 31.05.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3523/16.03.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 4816/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу М.И.А. (наследодател на ищцата), въз основа на който е образувано ********* № ***/*** г. по описа на **** К.П., рег. № **** на К****, както и, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което дружество от своя страна го е прехвърлило с Договор за продажба и прехвърляне на вземания на „С.Г.Груп“ ЕАД /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2573/01.03.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден на 31.05.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4816/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу М.И.А., ЕГН ********** (наследодател на ищцата), за следните суми: сумата в размер на 3159.50 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № ***** - ********* от 19.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата в размер на 1758.20 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.02.2012 г.; сумата от 600.74 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.06.2009 г. - 01.03.2011 г.; сумата от 110.37 лева - разноски за заплатената държавна такса; сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2011 г. до изплащане на задължението.

Страните по делото не спорят, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

3

Страните по делото не спорят и, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е образувано ********* № ***/*** г. по описа на **** К.П., рег. № **** на К****, въз основа на приложен Договор за цесия от 08.07.2014 г. /л.97101/.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.