Решение № 35 от 28.08.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Гълъбово, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо А.ов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Христо А.ов Административно наказателно дело № 20235550200091 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-062 от 21.04.2023г. на Х.А.К. –и.д. Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив, съгласно Заповед № ЧР-81/07.04.2023г. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/ – към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище в гр.Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления съгласно Заповед № РД 09-406/01.04.2022г. на Министъра на земеделието, с което на В. С. Л. с ЕГН **********, на основание чл.88 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 1000 /хиляда/ лева - за извършено нарушение по чл.88 от ЗРА.

В жалбата си и в с.з., жалбоподателя – чрез пълномощник излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и контрол не се явява в с.з. и изразява писмено становище, че обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

По делото бяха събрани писмени доказателства: копие от административно – наказателната преписка на ИАРА, а именно: Наказателно постановление № 23-062 от 21.04.2023г. на Х.А.К. –и.д. Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив; копие на Протокол за 1 проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 17.02.2023г.: копие на плик с клеймо 05.05.2023г.; Известие за доставяне на НП; АУАН В ******/17.02.2023г.; Заповед № РД 09-406/01.04.2022г. на Министъра на земеделието – копие и копие на Докладна записка от 17.02.2023г. от РУГълъбово.

Бяха разпитани в качеството им на свидетели С. П. Т. - съставил АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, И.

К. П., К. Х. Т. и А. С. Л..

От фактическа страна:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № ****** от 17.02.2023г., е констатирано, че на същата дата в 21.10 часа, на язовир „Розов кладенец“, при канала на с.Обручище, лицето В. С. Л. е паркирал бус с рег. № ****** – до водата. След легитимация, г-н Л. е помолен да отвори буса си за проверка за наличие на забранени уреди за извършване на нерегламентиран риболов по ЗРА. В. Л. се качва със спътника си и тръгва с буса в посока с.Обручище. Поискано е съдействие от органите на МВР и буса е спрян за проверка от автопатрул на РУ-Гълъбово в с.Обручище. Там е установена самоличността на водача - В. Л.. С това си деяние В. С. Л. нарушава разпоредбите на чл.88 от ЗРА, като препятства проверка на органите на ИАРА.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 23-062 от 21.04.2023г. на Х.А.К. – и.д. Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал нарушението В. С. Л., като такова по чл.88 от ЗРА и на основание чл.88 от ЗРА е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 1000 /хиляда/ лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите - С. П. Т., И. К. П., К. Х. Т., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Показанията на свидетелите С. П. Т., И. К. П., К. Х. Т. са пълни, логични, непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля А. С. Л.. Същия е брат на жалбоподателя и е явно заинтересован от изхода на делото. Показанията му са нелогични и противоречиви. Свидетелят Л. заяви, че не е разбрал кой и защо е поискал личните им карти и затова са отказали и не са ги дали. Според св.Л. това е бил някакъв човек с кола, който ги е осветил с фенерче и те не разбрали кой е той и какво иска и затова си тръгнали. Това твърдение по никакъв начин не кореспондира с установените от останалите свидетели, обстоятелства, че след легитимицията на служител от ИАРА със служебна 2 карта, след като служебна кола с означения на ИАРА е спряла до техния микробус и служителите са поискали документи за самоличничност и да проверят автомобила за забранени уреди за риболов, те ясно са разбрали, че ще бъде извършена проверка. Нещо повече, неубедително звучат твърденията му, че той и жалбоподателят не били разбрали, че служители на ИАРА искат да им извършват проверка, след като служебният и обозначен със съответните знаци, автомобил ги е последвал и няколко километра е карал непосредствено след тях. Ето защо според настоящия състав показанията на св.А. Л. не следва да се кредитират с доверие.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

При издаването на АУАН и ПП не са налице нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити, съгл. чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице и в съответствие с административно производствените правила, установяващ изискуемите реквизити на чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано недвусмислено и по никакъв начин не се нарушава правото на защита на лицето. Същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ЗРА - Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Смисловото значение на глагола „препятствам“ е усложнявам, затруднявам дадена дейност или лице.

Достатъчно е създаване на пречка за осъществяване на проверка.

Препятстването на проверката (по смисъла на чл. 88 от ЗРА) извършена от 3 контролните органи (по чл. 54, ал. 1 и възложените им правомощия по чл. 54, ал. 2 от ЗРА и чл. 55, ал. 1 от ЗРА), в конкретния случай на извършено административно нарушение по чл. 88 от ЗРА, се състои в предприемане на такива действия от страна на нарушителя, с осъществяването на който нарушителят усложнява, затруднява осъществяването от страна на контролните органи на възложените им правомощия по ЗРА. С действията си жалбоподателят В.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 88 от ЗРА, тъй като след легитимиране на служителите от ИАРА е отказал да бъде проверено управляваното от него и се качил в автомобила си и потеглил без да им окаже никакво съдействие, като по този начин препятствал проверката на контролните органи. Наличните по делото доказателства дават конкретна представа, както е налице и пълно описание от обективна и субективна страна на извършеното „препятстване“ на проверка извършвана от контролните органи, които имат възложени правомощия по ЗРА, като осъществено от физическо лице изпълнително деяние на административно нарушение по чл.

88 от ЗРА, за което на нарушителя е наложена глоба в минималния размер от 1000 (хиляда) лева по чл. 88 от ЗРА. Нужна е била намесата на органите на МВР - РУ Гълъбово за да бъде проверено МПС с per. № ******, като целта на проверката е била установяване на забранени уреди за нерегламентиран риболов.

Ето защо настоящия състав счита, че на 17.02.2023г., на язовир „Розов кладенец“ , общ.Гълъбово, след като служители на ИАРА е разпоредили да представи документите си и да отвори превозното си средство - за извършване на проверка, жалбоподателя Л., вместо да остане на място за проверка на самоличността му и на управлявания от него автомобил самоволно е напуснал, потегляйки с колата си към с.Обручище, общ.Гълъбово. Настоящият състав приема, че с поведението си, изразяващо се в следното: след надлежно легитимиране от страна на контролния орган напускане на мястото, където е установен за проверка и бягството му от това място, В. Л. е осъществил изпълнителното деяние по смисъла на чл. 88 от ЗРА, а именно "препятстване на проверка от контролните органи" и в този смисъл същото се явява съставомерно по смисъла на тази разпоредба. От доказателствата събрани в производството пред съда се установи, че с поведението си жалбоподателят В.Л. е възпрепятствал контролните органи на ИАРА да осъществят контролните си правомощия си, като напуснал мястото на проверката. Тези действия от обективна и субективна страна представляват препятстване на контролните органи по смисъла на чл.88 ЗРА.

Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид тежестта на нарушението. Съдът, имайки предвид ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005 г. на НК на ВКС установява, че наказващия орган правилно е преценил, и че не се касае за "маловажен случай". С оглед обстоятелства на 4 нарушението и обществената значимост на защитените обществени отношения, показателна и от вида и размера на законово предвиденото административно наказание по чл. 88 от ЗРА , правилно административнонаказващия орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай. Не са налице правни и фактически основания и за изменение на НП, като настоящия състав намира, че АНО е извършил правилна преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и правилно е определил размера на административното наказание – в минималния предвиден размер от 1000 /хиляда/ лева.

-Относно наведените от жалбоподателя възражения за процесуални нарушения при съставяне на АУАН, свързани с непредявяването му на нарушителя, съдът не споделя същите. Видно от показанията на и на св.С.Т., и на св.К.Т., и св.И.П., АУАН е бил прочетен и предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на последния свидетел. В случая жалбоподателя, по данни от свидетелските показания се е запознал със съдържанието на АУАН, който му е бил прочетен и предявен, но същия категорично е отказал да го подпише и да получи препис от него. /Съгласно Решение 129 от 17.06.2020г. по КАНД 86/2020г. на Адм.Съд – Стара Загора: “ Подписването на акта и подписването на разписката са две различни действия на нарушителя, с които удостоверява, че е запознат със съдържанието /акта е предявен/ и е получил препис от него. Не връчването на екземпляр от акта е отрицателен факт, който се е състоял по причина на отказа на нарушителя да го подпише, поради което не следва да черпи права от собственото си виновно поведение.“./ -Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя по пункт 2 от жалбата му, че АНО е наложил наказание „глоба“, и е посочил като основание за това разпоредбата на чл.91, ал.4 от ЗРА, а посочената разпоредба не е санкционна.