Определение № 263 от 25.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20255001000393 по описа за 2025 година Производство по чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение № 979/30.06.2025г., постановено по т.д. № 154/25 г. на Пловдивски окръжен съд, се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 51424/09.05.2025 г., подадена от Х. Т. и А. Б., за спиране изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев.

Частна жалба против горното определение е подадена от Х. Т. с оплаквания за незаконосъобразност. Иска се определението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се спре изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев, като се предлага да се определи гаранция от 80 000 лв. или друга подходяща сума.

Постъпил е отговор от насрещната страна М-Груп корпорейшън“ ЕООД, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, като се излагат подробни съображения по отношение конкретните доводи на жалбоподателя. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

А. Б. Т.а и „Смарт Прайс“ ЕООД изразяват становище за основателност на частната жалба, като се присъединяват към изразените оплаквания.

Пловдивски апелативен съд като прецени правилността на обжалваното определение и във връзка с наведените в частната жалба доводи намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за спиране на изпълнително дело по чл. 420 от ГПК, като е приел същата за неоснователна със съображения, че нито един от изложените доводи за спиране не се 1 обхваща от изчерпателно изброените в закона хипотези.

Този извод изцяло се споделя от настоящия въззивен състав.

Съгласно чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът спира изпълнението, когато длъжникът предостави надлежно обезпечение на вземането по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД /когато длъжникът е потребител, обезпечението е до една трета от вземането/ - ал.1 или без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Основанията по чл. 420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението без обезпечение са изчерпателно изброени от правната норма и самията жалбоподател не оспорва тяхната липса. Не попадат в тези хипотези и изложените доводи в отговора на А. Т.а и „Смарт Прайс“ ЕООД за прекомерност на изпълнителните действия, процесуални нарушения, извършени в хода на производството от страна на ЧСИ Петко Илиев, заниженост на оценката, възможност за настъпване на сериозни и необратими вреди от загубата на недвижимия имот при порочна публична продан. Касае е за доводи за незаконосъобразност на изпълнителни действия, които са неотносими към хипотезите на чл. 420, ал.2 от ГПК. В настоящето производство съдът няма компетенции да се произнася по въпросите за законосъобразността на изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело въз основа на заповедта за изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно без обезпечение единствено при наличие на някоя от изброените предпоставки по чл. 420, ал.2 от ГПК, за които не са налице писмени доказателства, нито пък жалбоподателят се позовава на такива.

В частната жалба се развиват доводи единствено за това, че било предлагано обезпечение и с предишни молби, като със самата частна жалба се предлага съдът да определи гаранция в размер на 80 000 лева, с която да бъде спряно изпълнението до приключване на спора, или друга разумна сума.

В тази връзка следва да се посочи, че чл. 420, ал.1 от ГПК препраща към чл. 180 и 181 от ЗЗД относно предоставянето на обезпечение,според които обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавна ценни книжа или учредена ипотека на недвижим имот. Ако се касае за залог на парична сума, за каквато се говори в частната жалба, съгласно чл.181 от ГПК, същият се учредява чрез влагане на сумата в банка.

Т.е. предпоставка да се спре изпълнението по чл. 420, ал.1 от ГПК е обезпечението да е предоставено от молителя чрез влагане на надлежната сума в банка, какъвто залог в случая не е учреден. Неоснователно е искането съдът да определя „разумно обезпечение“, тъй като правилата за допускане на обезпечение и евентуално определяне на гаранция са неприложими спирането на изпълнението по чл. 420 от ГПК не се развива по тези правила.

Нормата на чл. 420, ал.1 от ГПК препраща към условията на чл. 180 и 181 от ЗЗД, които в случая не са налице.

Ето защо въззивният състав на ПАС намира частната жалба за 2 неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 979/30.06.2025 г., постановено по т.д. № 154/25 г. на Пловдивски окръжен съд, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 51424/09.05.2025 г., подадена от Х. Т. и А. Б., за спиране изпълнението по изп.д. № 20258210400008 на ЧСИ П. Илиев.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3