Решение № 294 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511193 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена на „ТОПЛФИКАЦИЯ“ЕАД срещу решение № 20027208/04.04.2002г. по гр.д. № 9849/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 165 състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу С. Г. С., че дължи заплащането на сума в общ размер 1018,38 лв., от които:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 855,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. - 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2021г. до окончателното изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 152,48 лв. – лихва за забава върху главницата от 855,22 лв. за периода от 15.09.2018г. до 27.01.2021г..;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,66 лв. - главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2021г. до окончателното изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,93 лв. – лихва за забава върху главницата от 8,66 лв., за периода от 02.03.2018г. – 27.01.2021г.,

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото същото несъмнено се установява от събраните по делото доказателства, доколкото от представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ответника за процесния период е собственик на процесния топлоснабден имот и е материално легитимиран да отговаря по предявените искове, които са доказани и по размер от писмените доказателства, експертните заключения.

1

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и уважи исковете в пълния им предявен размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна С. Г. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава писмен отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

В хода на въззивното производство въззиваемата страна С. Г. С. е починала, като по реда на чл.227 от ГПК като страна по делото е конституиран нейния низходящ наследник по закон – син Г. Д. С..

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД спрямо ответника С. Г. С. и наследниците на Д.С. С., като още в исковата молба е посочено, че от ответника С. Г. С. се претендират ½ част от сумите по предявените искове – за незаплатена цена на топлинна енергия, мораторна лихва, цена за услуга дялово разпределение и мораторна лихва, а останалата ½ част се претендира от наследниците на Д.С. С..

За да отхвърли предявените искове срещу ответника С. Г. С., първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, че същата е наследник на Д. С. и че е единствен такъв, поради което и е приел, че исковете са недоказани и което не може да се преодолее по реда на чл.162 от ГПК и е отхвърлил исковете.

Настоящият състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд са неправилни поради следните съображения:

Поради неизпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовностите на исковата молба – посочване на лицата, които са наследници на Д.С. С. и съответно спрямо всеки един от тях каква сума се претендира, исковата молба е върната и производството по делото прекратено – в частта, относно претенциите спрямо наследниците на Д.С. С. – влязло в сила определение № 20084525/01.4.2021г. – л.38 от делото на СРС.

С молба от 07.04.2021г. ищецът изрично е уточнил петитума на предявените искове срещу ответника С. Г. С. – л.42 от делото, като първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна, разгледал същата в открити съдебни заседания, след което е постановил обжалваното решение.

Видно от изложените фактически обстоятелства както в първоначалната искова молба /която в частта относно заявените претенции спрямо ответника С. С. е редовна/ от същата се претендира като съсобственик на процесния топлоснабден имот ½ част от неплатените суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна лихва за съответния процесен период. В първоначалната искова молба, както и в уточнената такава, 2 ищецът не е правил твърдения, че претендира ангажиране отговорността на ответника С. С. не като наследник на Д.С. С., а като потребител на топлинна енергия на лично основание.

Т.е. следва да бъде преценено дали ищецът е ангажирал доказателства, че за процесния период С. С. има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период, а не дали същата е наследник на Д. С..

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.12.1990г. се установява, че ответника С. Г. С. и Д.С. С. са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот, представляващ ап.70, находящ се в гр.

София, ж.к. *******.

Доколкото изрично друго не е посочено в цитирания договор, то с оглед разпоредбата на мчл.30 ал.3 от ЗС следва да се приеме, че двамата са придобили собствеността върху процесния апартамент при квоти по ½ идеална част.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. Не са ангажирани доказателства, че ответникът С. С. е извършила 3 разпоредителни сделки с правото на собственост върху процесния имот, нито че е учредявала вещно право на ползване в полза на трето лице.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответникът С. С. се легитимират като носител на вещно право на собственост върху процесния имот за ½ идеална част, като същата след смъртта си се наследява от единствения й законен наследник – въззиваемия Г.

Д.а С..

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не твърдят, нито се установява да са упражнили това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че между ответника С. в качеството им на собственик на процесния топлоснабден имот и ищеца за исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот./отделно от горното същата е подала декларация, саморъчно подписана, с неоспорена автентичност и материална доказателствена сила спрямо нея за откриване на нейно име на партидата на топлоснабдения имот – л.16-17 от делото на СРС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се 4 разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.