Решение № 260053 от 24.11.2020, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 265/2019
- Вид
- Решение № 260053
- Подписан
- 24.11.2020
- В сила
- 09.02.2022
- Състав
- СТЕЛА ДЯНКОВА БЪЧВАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.39, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260053 гр.Свищов,
24.11.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 26.06.2020година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА при секретаря Василка
Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№265по описа за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че ищцовото дружество “С.“ ЕАД е собственик на производствен обект в Западна индустриална зона в гр.Свищов и извършва дейността си на територията на бившия комбинат “С“. Освен обектите свързани с основната дейност, дружеството било собственик и на следните електрически уредби и съоръжения: вътрешна разпределителна мрежа, представляваща разпределителни подстанции /РП-І-5/, кабелни трасета и табла на средно и ниско напрежение /6,3, 0,4кВ/, както и подстанция „С“ 110/6,3 кV, заводска електрическа централа с инсталирана мощност 8,8 МW, всички разположени на площадка на бившия комбинат „С.“. Заводската електрическа централа представлявала Промишлена сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***. По отношение на сградата било учредено от „С.“ ЕАД на „Т“ ЕООД понастоящем „Т-“ ЕООД право на ползване, без прехвърляне на собствеността, под условие, което условие не се е сбъднало. Твърди се, че „Т“ ЕООД е можел да ползва централата от свое име и за своя сметка, след получаване на лиценз за производство на електрическа енергия от ДКЕВР. Понеже „Т“ ЕООД не е получил такъв лиценз, „С. “ЕАД е продължил да използва централата за собствена сметка и нужди, още повече, че горивото за генератора се осигурявало от ищеца „С. “ЕАД и е отпадъчна суровина от неговото производство.
Твърди се, че доставката на електрическа енергия за нуждите на ищцовото дружество се доставяла от ответното дружество като се отчита под партиден №********** и системен номер 00017027. За предоставените мрежови услуги „С“ заплащало на ответното дружество „Е.С.О.“ ЕАД (за краткост „ЕСО“ ЕАД) цена, която се формира на базата на количеството доставена електроенергия по съоръженията на ответника. Тази цена има два компонента - достъп и пренос. Твърди се, че основание за заплащане на тази цена е факта, че ответника, за да достави енергията на „С.“ ЕАД използва собствени електрически електропровод, уредби и съоръжения, които търпят амортизация. Заявява, че ищцовото дружество потребявало и собствена електроенергия, като за тази цел не използвало мрежата на „ЕСО“ ЕАД, а енергията се пренасяла по вътрешната му мрежа. Произведената от завода енергия се смесвала с тази, доставена от ответното дружество в подстанция „С“110/6.3 кV и след това като общ поток се отчитала със СТИ и се консумирала от „С.“ ЕАД. За да се отдели количеството произведена от ищцовото дружество електроенергия и това доставено от „ЕСО“ ЕАД, било извършвано измерване на произведената от заводската централа енергия от СТИ с диспечерско наименование „Т“, което е с търговски клас на точност и е монтирано на подстанция „С“110/6.3 кV. Произведената енергия от собствената заводска централа се транспортирала по собствена мрежа и се смесвала с доставената от „ЕСО“ЕАД енергия в собствена подстанция, където реално се извършвало замерването на доставяната на ищеца електрическа енергия. Целия процес от производството на собствена енергия до консумация на енергията ставало по съоръжения на ищеца. Това обаче не било отчетено от ответното дружество. Така за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. ответника е фактурирал, а ищецът заплатил мрежови услуги - пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и достъп до електропреносната мрежа, за което били издадени фактури, приложени по делото. Заявява, че ответното дружество не е имало основание, но въпреки това е начислило цена за достъп и пренос на част от ел. енергията, т.к. такава не е преминавала през съоръженията на ответника. Твърди, че липсата на основание се извежда от обстоятелството, че тази енергия е произведена от ищцовото дружество. Тя е произведена от собствена на ищеца заводска електрическа централа и преминава през съоръжения, които не са на ответника. Последното се извеждало от разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗЕЕЕ и чл.28 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, според които границата на собственост се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване. В конкретния случай техническото решение било такова, че давало възможност собствено произведената енергия да се измерва отделно от доставената от ответника, както и да се пренася по собствена мрежа. Твърди, че за процесния период ответното дружество е издало два броя фактури – за пренос на енергия в размер на 7851,579 MWh и за достъп до електропреносната мрежа в същия размер. Заявява, че от това количество енергия, доставената от ответното дружество е в размер на 5096,643 MWh, а останалото количество електроенергия (2754,936 MWh) е произведена енергия от собствения на дружеството генератор и е преминало през негови собствени съоръжения. Стойността на преноса на 2754,936 MWH електроенергия е равна на 20166,13 лв. сума, с която ответника се е обогатил неоснователно. Твърди, че от посочената стойност електроенергия ответното дружество неоснователно е начислило посоченото количество електроенергия цена за достъп. Стойността на достъпа за 2754,936 MWH електроенергия е равна на 3113,08 лв., сума с която ответника се е обогатил неоснователно.
Моли съда да осъди ответното дружество „Е.С.О.“ ЕАД/„ЕСО“ ЕАД/ с ЕИК * да заплати на ищцовото дружество „С.“ ЕАД с ЕИК ** сумата частично 19900 от 20166,13 лв. представляваща част от неоснователно платена, цена за пренос на ел. енергия за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата претенция.
Моли съда да осъди ответното дружество „Е.С.О.“ ЕАД/„ЕСО“ ЕАД/ с ЕИК * да заплати на ищцовото дружество „С.“ ЕАД с ЕИК ** сумата от 3113,08 лв. представляваща неоснователно платена, цена за достъп за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът „Е.С.О.“
ЕАД с ЕИК * в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че „ЕСО“ ЕАД е енергийно предприятие, което осъществява дейността си въз основа на лицензия №Л-419-04/18.12.2013г., издадена на основание чл.39, ал.1, т.2 от ЗЕ.
Според ответното дружество между няколко ЮЛ, сред които и ищцовото дружество бил сключен договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г. за присъединяване към електропреносната мрежа при условията и реда на Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи. Съгласно сключения договор подстанция 110/6.3 kV и присъединителни електропроводи 110 kV се прехвърлят от клиентите в собственост на ответника, ведно с вещните права като цена за присъединяване по договора. На 29.09.2016 г. е сключено допълнително споразумение № 1 към цитирания договор, съгласно което договора се прекратява по отношение на пет от юридическите лица, като всички предвидени задължения в договора се поемат от страна на ищеца „С.“ ЕАД.
Твърди, че налице бил договор от 30.01.2014г. между ищцовото дружество и „Т“ ЕООД, според който ищецът бил предоставил на това трето ЮЛ за възмездно ползване турбогенератор и содорегенерационен котел, които ще се ползват от „Т“ ЕООД за производство на електрическа и топлинна енергия. Твърди, че това ЮЛ е предприело и необходимите правни и фактически действия за присъединяването на обекта към ЕПМ на „ЕСО“ ЕАД.
Така, в процесния период били налице два отделни правни субекта, които били в процес на присъединяване към ЕПМ в различни качества – клиент и производител.
Това следвало от сключения между ищцовото дружество, ответното и „Т“ ЕООД споразумение № 130-ЦУ/04.11.2016 г., според което до 10.01.2017г. „С.“ ЕАД се задължава да прехвърли в собственост на „ЕСО“ ЕАД съоръженията за присъединяване по т.3.2 от договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г., в това число подстанция 110/6,3кV, правото на собственост върху земята, върху която са изградени съоръженията, ведно със сервитутни и вещни права, а „Т“ ЕООД се задължава да изпълни условието по т.3.1.1 и т.3.1.2 от договор №ДГ-ПТ-20-123/17.12.2015г. и да прехвърли в собственост на „ЕСО“ ЕАД съоръженията за присъединяване по т.3.2, както и да предостави на „ЕСО“ ЕАД лицензия за дейността производство на електрическа и топлинна енергия.
Заявява, че в 7.2 от цитирания договор (№ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г.) страните са се договорили границата на търговско мерене да е до границата на собственост, съгласно чл.6 от договора, в съответствие с Наредба №6 – мястото на присъединяване на проводниците на новите кабелни електропороводи 6.3 kV, собственост на клиентите към електрическите съоръжения в разпределителна уредба 6,3 kV на новата подстанция 110/6,3 kV “С.“, впоследствие получила диспечерското наименование “С“ на основание допълнително споразумение от 04.11.2016г. към договора, бъдеща собственост на ЕСО ЕАД. Заявява, че и по идентичен начин било уредено в чл.7.1 от договор №ДГ-ПТ-20-123/17.12.2015г. мястото на търговско мерене в обекта на “Т“ ЕООД. В изпълнение на сключените договори и на основание чл.37, ал.2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ изд. от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г., бр.90 от 20.11.2015r.) ответника е издал Протоколи № ********** и № ********** за измерената електрическа енергия за процесния период на “С.“ ЕАД и Протоколи № ********** и № ********** за измерената електрическа енергия за процесния период на “Т“ ЕООД. В чл.4 от договора бил разписан и редът за въвеждане в експлоатация на съоръженията. В съответствие с това бил сключен Договор за балансиране №BAL- 032/30.09.2016г. за компенсиране разликата между количествата реално използвана електрическа енергия и количествата по график за доставка на електрическа енергия за периода на провеждане на 72 часовите проби при експлоатационни условия до завършване на техническите изпитвания. По силата на сключения договор за балансиране ответника изготвя обобщени извлечения за сетълмент за всеки отчетен период , представляващ 1 календарен месец и ги изпраща на ищеца. На база на извлеченията за сетълмент ответникът издава и изпраща фактура на другата страна по договора за реализиран енергиен недостиг или получава фактура за реализирания енергиен излишък. В случая ищецът е заявил прогнозни количества електроенергия, които са сходни с потребеното от него количество електроенергия в процесния период.
Заявява, че “Т“ ЕООД също е подало заявление за достъп до електропреносната мрежа и последваща регистрация на пазара на балансирана енергия във връзка със започване на комплексни изпитвания на турбогенераторната установка. На това основание посоченото дружество е сключило с ответното също Договор за балансиране №BAL- 038/14.11.2016г. за периода на провеждане на тестови проби след основен ремонт на трурбогенераторната установка до завършване на техническите изпитвания. Заявява, че на основание декларация, подписана от управителя на „Т“
ЕООД, дружеството е прехвърлило отговорносттта за балансирането на своя обект на координатор на балансиращата група „Ритъм 4 ТБ“, считано от 01.11.2016г., като реално обектът е започнал 72-часовите проби по-късно, на 08.11.2016г., когато е отчетено производство от обекта, съгласно средствата за търговско измерване. Освен това произведената от „Т“ ЕООД енергия от турбогенераторната установка е постъпила в електропреносната мрежа и е реализирана на пазара, което доказвало неоснователността на твърдението, че ищцовото дружество е произвело електроенергия. Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/554b0298-809b-45cf-8256-86861a4dfb45