Решение № 47 от 30.01.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Дупница, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Д. при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №

20251510101097 по описа за 2025 година

К. Д. К., ЕГН **********, е предявил срещу С. К. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца върху ½ ид. ч. от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж; ½ ид. ч. от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и ½ ид. ч. от сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Яхиново, община Дупница, област Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Яхиново, общ. Дупница, ***-А. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че страните са собственици на основание наследство от К.А.Д., починал на 28.05.2011 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище осемдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и седем кадастрален район двеста и втори поземлен имот триста и пети/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Яхиново, община Дупница, област Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-58/05.08.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: с. Яхиново, общ. Дупница, ***-А /три-а/, с площ на целия имот от 969 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 234, квартал 38, парцел VIII, при съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***., както и на построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж; СГРАДА с идентификатор *** със застроена 1 площ от 31 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Приживе К.А.Д. продал на дъщеря си С. К. К. ½ ид. ч. от описания имот и от намиращата се в него лятна кухня с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том II, дело № 532/1984 година. С нотариален акт № 161, том II, рег. № 6680, дело № 324 от 27.08.2018 г. С. К. К. прехвърлила част от имота на своята дъщеря А.А. срещу задължение за гледане и издръжка.

Ищецът е придобил право на собственост върху ¼ ид. ч. от описания имот по право на заместване на своя баща Д. К. Д. – син на К.А.Д., починал на 07.07.1981 г. Ищецът твърди, че притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от процесните сгради.

От справка в Агенцията по вписванията ищецът разбрал, че С. К. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 173, том I, рег.№ 2710, дело № 158 от 10.04.2025 г. за процесните сгради.

Ищецът твърди, че ответницата не е демонстрирала пред него намерението да счита имота за свой. Той не се е дезинтересирал от имота, редовно заплащал данъците за него и по този начин през 2025 г. разбрал за описания нотариален акт.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес и процесуална легитимация, тъй като към датата на подаване на исковата молба ищецът не притежава право на собственост върху ПИ с идентификатор *** поради придобиването му от трето на спора лице – А.И.А.. Ответницата счита иска и за неоснователен, тъй като процесните сгради са нейна собственост по приращение и на основание придобивна давност. Тези сгради са построени от ответницата в частта от дворното място, ползвана от нея след придобиването на ½ ид. ч. от него и обособена с ограда. Сградите са владени от ответницата от 1986 г. до настоящия момент и собствеността върху тях е придобита от нея на основание придобивна давност, тъй като през посочения период ищецът не е имал достъп до имота и до сградите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Между страните не е спорно, че процесният имот е бил собственост на К.А.Д., починал на 28.05.2011 г., който през 1984 г. продал /с договор, оформен в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том II, дело № 532/1984 г./ на дъщеря си С. К. К. ½ ид. ч. от описания ПИ № *** и намиращата се в него лятна кухня - сграда с идентификатор ***.

Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищецът е наследник по закон на К.А.Д. по право на заместване на Д. К. Д. – син на К.А.Д., починал на 07.07.1981 г.

С нотариален акт № 173, том I, рег.№ 2710, дело № 158/2025 г. на нотариус Д. Г. на 10.04.2025 г. С. К. К. е призната за собственик на основание давностно владение на процесните сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Във връзка с твърдяната липса на намерение у ответницата да свои процесните сгради, по искане на ищеца е приложено гр. д. № 2396/2024 г. по описа на ДнРС.

Производството по него е образувано по иск от С. К. К. и А.И.А. срещу К. Д. К. за делба на процесния поземлен имот с идентификатор *** и сградите в него. Видно от исковата молба, С. К. К. изрично е посочила, че се счита за единствен собственик на процесните сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и на лятната кухня /сграда 2 с идентификатор ***/. Въз основа на молба от ищците Вх.№ 1282/31.01.2025 г. производството по делото е прекратено с протоколно определение от 25.03.2025 г., влязло в сила на 17.04.2025 г.

Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

От показанията на свидетелите се установява, че С. К. живее в една от сградите в дворното място – лятната кухня /сграда с идентификатор ***/. От период, подълъг от десет години /според свидетеля Й.Й. – от 15-16 години/, ищецът няма ключ за дворната врата и за къщата, няма достъп до гореописания имот и намиращите се в него сгради. Свидетелят Й.Й. изрично е уточнил, че ответницата разполага с ключ за дворната врата и за къщата и не дава ключ на ищеца, а двамата имат спорове във връзка с правата върху къщата. Свидетелката Д.Б. е уточнила, че ответницата живее в лятната кухня от 1986 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответницата е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. За процесуалната легитимация на ищеца при иск за собственост е достатъчно твърдението, че е собственик на процесните вещи, поради което исковете са допустими.

Предвид направеното възражение, в тежест на ответницата е да установи периода от време, в който е упражнявала фактическа власт върху процесните сгради.

Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.

Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Между страните не е спорно, че приживе К.А.Д. прехвърлил с гореописаната сделка правото на собственост върху ½ ид. част от ПИ с идентификатор *** и върху намиращата се в него лятна кухня - сграда с идентификатор ***, на ответницата.

От 1986 г. тя живее в имота, като обитава лятната кухня. Предвид описаната прехвърлителна сделка, основанието, на което е установена фактическата власт от нея, показва съвладение – започнала е да владее собствената си идеална част, но по отношение на идеалната част на другите съсобственици е била държател.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане 3 владението на останалите съсобственици.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели /особено категорични са показанията на свидетелите Б.В. и Й.Й., разпитани по инициатива на ищеца/, от около петнадесет години ищецът не разполага с ключ както за дворната врата, така и за къщата в процесния имот /старата къща, т.е. не лятната кухня, обитавана от ответницата/, като ответницата заключва и дворната врата, и вратата на къщата и го е лишила от достъп до имота и до сградите в него. Свидетелите не сочат впоследствие ищецът да е възстановил владението си върху процесния имот, въпреки несъгласието му с тези действия на ответницата.

Поради това съдът счита, че по делото са събрани доказателства за извършването на такива действия от ответницата, с които тя е престанала да държи идеалните части от вещта за ищеца и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на съсобственика – ищец в настоящото производство.

Не води до различен извод относно намерението на ответницата предявеният от нея иск за делба на процесния имот, предвид прекратяването на производството с влязло в сила определение.

Съгласно разпоредбата на чл.84 ЗС, относно придобивната давност се прилагат и разпоредбите на чл. 116 ЗЗД, касаещи прекъсването на давността. Според чл.116, б."б" ЗЗД течението на давностния срок се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Давността не се счита прекъсната, ако искът или възражението бъдат отхвърлени. Това правило следва да се приложи и при хипотеза на прекратено производство по делото, тъй като се обезсилват с обратна сила всички процесуални действия и давността не се счита прекъсната с предявяване на иска. С прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефектът на прекъсването на придобивната давност, т.е. придобивната давност не се счита за прекъсната - Решение № 554 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2010 г., II г. о., ГК.

В този смисъл е и Решение № 26 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5911/2007 г., IV г. о., ГК, според което с прекратяването всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването на давността.

Предвид отпадането на всички правни последици от предявяването на иска, по който е образувано гр. д. № 2396/2024 г. по описа на ДнРС, в настоящото производство не могат да се правят изводи относно намерението на С. К. К., проявено посредством завеждането на посоченото дело.

Фактическият състав на придобивната давност включва владение по смисъла на чл.68 от ЗС и изтичане на определен срок от време. Безспорно е, че в период от около 15 години ответницата е извършвала действия, чрез които открито, публично и явно е демонстрирала своенето на имота. Недопускането на ищеца в процесния имот през този период, включително и до момента, е възприето от разпитаните по негова инициатива свидетели.