Определение № 2459 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110141205 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо, като на ищеца следва да бъде указано да завери същите за „вярно с оригинала“ в срок до о.с.з.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да изложи фактически твърдения относно претендираните вземания – дали по процесния договор за потребителски кредит № ********* от 16.10.2019 г. има постъпили плащания от ответника, а в случай, че има постъпили такива плащания – да посочи какви вземания са погасени с тях и в какъв размер.

Искането на ответника по чл. 183 ГПК за представяне на процесния договор за кредит и приложенията към него в оригинал, следва да бъде оставено без уважение, доколкото се касае за електронен документ, а искане по реда на чл. 184 ГПК не е направено от ответника.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 25.02.2026 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изложи фактически твърдения относно претендираните вземания – дали по процесния договор за потребителски кредит № ********* от 16.10.2019 г. има постъпили плащания от ответника, а в случай, че има постъпили такива плащания – да посочи какви вземания са погасени с тях и в какъв размер.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

1

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да завери приложените към исковата молба документи за „вярно с оригинала“.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, незаверените документи няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 49346/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок до о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. Г., ЕГН ********** за заплащане на сумите, както следва сумата от 1100 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ********* от 16.10.2019 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „С.

К.“ ООД в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 588, 21 лева, представляваща такси, съгласно „Тарифа за таксите събирани от „С. К.“ ООД, ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 767, 62 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 2 договора за заем, ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 188, 38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 325, 52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2020 г. до 02.08.2024 г .

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49346/2024 г. по описа на СРС, 119 състав за сумата от 1100 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ********* от 16.10.2019 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от „С. К.“ ООД в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД с Договор за 2 продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 188, 38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 325, 52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2020 г. до 02.08.2024 г . След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49346/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД твърди, че въз основа на сключен по реда на ЗПФУР договор за паричен заем № ********* от 16.10.2019 г., на ответника В.

И. Г. е предоставена сумата от 1100 лв., която е била усвоена изцяло от кредитополучателя и е следвало да бъде върната, ведно с договорната лихва на 10 месечни вноски. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за заем. Ищецът поддържа, че придобил процесните вземания срещу ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., сключен межди ищеца и „С. К.“ ООД, за което ответникът бил надлежно уведомен. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът В. И. Г. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че между нея и „С. К.“ ООД да е сключен договор за паричен заем № ********* от 16.10.2019 г., както и да е усвоила предоставената по договора в заем сума. Излага, че не дала съгласие за сключване на договора, както и че не са спазени изискванията на ЗПФУР, за което излага подробни доводи. Счита, че има качеството „потребител“, а договорът съдържа недействителни клаузи по смисъла на ЗПК, във връзка с което излага подробни съображения. Счита отделни клаузи от договора, както и целият договор, за нищожни. Оспорва вземането да е надлежно прехвърлено на ищеца, както и да е уведомена за цесията. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че 1/ между цедента „С. К.“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем с твърдяното съдържание в т.ч. валидно уговорена клауза за заплащане на възнаградителна лихва, 2/ сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), 3/ клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание 4/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, 5/ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер, 6/ както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на 3 валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, 7/ спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за 1/ сключен договор за заем с твърдяното съдържание чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, 2/ длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, 3/ че вземанията са прехвърлени на ищеца, 4/ спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4