Решение № 3735 от 09.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3735 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 6331 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 12636/2022 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, е признато за установено спрямо С.О., че дължи на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 368, 42 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-16-255438 поради настъпило на 08.12.2016 г. , около 19.50 ч. в гр. София, на „Околовръстен път“, на около 100 м. преди изхода на „Симеоновско шосе“ ПТП с увредено застраховано при ищеца МПС и 10 лв., представляващи ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано т датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 26.10.2021 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. д. № 1208/2021 г. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 455 лв. – разноски за исковото производство и 25 лв. – разноски за ч. гр. д. № 61208/2021 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника С.О., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че представеният по делото застрахователен договор не съдържа законоустановените реквизити – липсват подписи на страните, поради което не е налице валидно застрахователно правоотношение. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че договорът е действителен, с оглед действията на страните по него – плащане на застрахователна премия и плащане на застрахователно обезщетение. Този извод е приложим между страните по 1 договора, но е и спрямо трето за правоотношението лице. С оглед на това счита, че в пола на ищеца не е възникнало регресно вземане. С обжалваното решение съдът не е обсъдил разясненията, дадени от вещото лице, че водачът е имал възможност да избегне неравност на пътното платно, като я заобиколни или спре пред нея, дори да се е движил със скорост от 65 км/ч. и ако шофьорът с дължимото внимание е следял пътното платно непрекъснато, то ПТП нямало да настъпи. Водачът е декларирал пред ищеца, че за да избегне реализиране на ПТП с друг автомобил, е навлязъл в крайпътната канавка и са възникнали увредите по МПС. Счита, че пози начин е признал вината си, което не е съобразено от решаващия съд. Мои съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На основание чл.351, ал.3 КЗ застрахователното покритие започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията по делото е представено заверено копие на застрахователната полица по застраховка „Каско“ на МПС, издадено от информационната система на ищцовото дружество, както и сметки за платени вноски от застрахователната премия. Счита, че въз основа на съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение. Съгласно формираната съдебна практика саниращото действие по чл.293, ал.3 ТЗ се разпростира и спрямо трети лица за настъпилото ПТП е представен протокол за ПТП, който по своя характер представлява официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства, възпети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност и като такъв следва да бъде кредитиран напълно, в каквато насока са изводите на решаващия съд. От експертното заключение по приетата автотехническа експертиза се установява причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и щетите по застрахования при ищеца автомобил. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.410 КЗ. Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване назаповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 61208/2021 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, е постановена заповед за изпълнение срещу СО. Във връзка с депозирано от длъжника възражение предявява иск за установяване съществуването на вземането му. На 08.12.2016 г., в гр. София, на „Околовръстен път“, на около 100 м. преди изхода на „Симеоновско шосе“ водачът Д.М.С., при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 350, рег. № *******, нейна собственост, автомобилът попадна в необезопасена и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, с което реализира ПТП. От инцидента са причинени материални щети на посочения автомобил. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП Към момента на настъпване на 2 инцидента посоченият автомобил, собственост на Д.М.С., е застрахован по застраховка „Каско“ с ищеца със срок на действие от 09.02.2016 г. до 08.02.2017 г. Във връзка с процесния инцидент при ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 358, 42 лв. на 06.01.2017 г. Пътят, на който е настъпило ПТП, се стопаниса от ответника, който отговаря за организиране на движението по пътищата. На основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ е встъпил в правата на увредения с изплащане на застрахователното обезщетение. Изпратил регресна покана до ответника, който не е погасил задължението си към ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 368, 10 лв. – главница, ведно ссъ законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Излага съображения, че застрахователното обезщетение е платено от ищеца без правно основание за това. Счита, че по делото не става ясно по категоричен начин, че причина за ПТП е необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили материални щети на МПС. Представеният протокол за ПТП не е подписан от представител на СО, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти чието настъпване да е удостоверено с подписа на една от страните в процеса, съгласила се с констатациите.

Поддържа, че в протокола за ПТП се съдържат единствено субективните твърдения на водача на автомобила.

Липсва снимков материал към съставения протокол за ПТП. Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Преки доказателства за това не са ангажирани по делото. В уведомлението за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско“ на МПС от 08.12.2016 г. водачът на автомобила е декларирал, че не е попаднал в дупка, а е излязъл от пътното платно и е попаднал в крайпътната канавка.

Релевира възражение за съпричиняване от водача на застрахования при ищеца лек автомобил, който не се е движил със съобразена скорост. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, тъй като в представения по делото препис липсват подписите на страните. Счита, че ищецът не е представил необходимите документи, които да удостоверяват влизането в сила на застрахователната полица, поради което оспорва обстоятелството, че същата е в сила към датата на ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 26.10.2021 г. ЗК „Л.И.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.О. за сумата от 368, 42 лв. – главница, ведно със законна лихва от завеждане на делото до изплащане на вземането. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, като заявените в исковата молба.

С разпореждане от 03.11.2021 г. по ч. гр. д. № 61208/2021 г. на СРС, ГО, 46 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил разноски в размер на 25 лв. - заплатена държавна такса.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване 3 на вземането си по исков ред.

Видно от представения протокол за ПТП № 1655317 от 08.11.2016 от на същата дата, около 22.40 ч., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 350, рег. № *******, собственост на Д.М.С., управляван от същата. Като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че автомобилът се е движил в гр. София, па Околовръстен път към бул. „Симеоновско шосе“, като на около 100 м. преди последната превозното средство попада в необезопасена и несигнлизирана дупка на пътното платно. Съставена е схема на ПТП, като е посочено местоханхождението на дупката на пътното платно. Видимите увреждания по МПС са: два броя гуми с джанти и др. Протоколът е подписан от съставителя и водача на лекия автомобил.

Видно от представения препис от застрахователна полица № 993001610009870 от 08.02.2016 г. по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и „П. 1“ ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 350, рег. № *******.

Срокът на действие на договора е от 09.02.2016 г. до 08.02.2017 г.

Застрахователната сума възлиза на 10 000 лв., а застрахователната премия е в размер на 925, 75 лв., платима на 4 вноски. Преписът от застраховатената полица не е подписан от страните.

По делото са представени разписки за внесени от застрахования вноски от уговорената застрахователна премия.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 08.12.2016 г. Д.М.С. е уведомил ищеца на настъпилото на същата дата ПТП. Посочила е, че е управлявала автомобила по Околовръстен път, с посока „Торубляне“, където била засечена от автомобил и за да избегне ПТП, влязла в канавката.

Констатираните увреждания са: задна сяна джанта и джанта предна дясна.

Ищецът е съставил два броя опис – заключение, в което са описани констатираните щети по автомобила.

Съгласно изготвения доклад по щета № 0000-1261-16-255438 стойността на дължимото обезщетение възлиза на 368, 42 лв.

С платежно нареждане от 06.01.2017 г. ищецът е превел по банков път в полза на Д.М.С. сумата от 358, 42 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-16-255438.

На 27.10.2016 г. ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 1 002, 90 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1201-16-250937. Не са ангажирани доказателства относно връчване на регресната покана от ответника.

От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 08.12.2016 г., около 22.40 ч. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 350, рег. № ******* се движи по ул. „Околовръстен път“ с посока към ул. „Самоковско шосе“ и на около 100 м. преди последната превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Видимите щети по посочения автомобил са 2 броя губи с джанти отдясно.

Вещото лице приема, че щетите по посочения автомобил се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 08.12.2016 г. ПТП.

Стойността на ремонта на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 409, 49 лв.

4

При изслушването му вещото лице е пояснило, че при движение с 50 км/ч и липса на препятствие, което да е ограничавало видимостта към дупката и съответно дупката е била видима, тогава водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара, при движение със скорост до 64 км/ч., предвид опасната зона.