Решение № 15691 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15691 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110109593 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ****, срещу „Н.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***** и „К Г БГ“ ООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление:

*****, с която са предявени кумулативно и пасивно субективно съединени искове, както следва:

1. по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу „Н.“ ООД за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и ответника договор за потребителски кредит № ******************* от 29.02.2024 г., поради противоречие със закона;

2. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Н.“ ООД да заплати на ищеца сумата от 428 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит № ******************* от 29.02.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

3. по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД срещу „К Г БГ“ ООД за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и ответника договор за предоставяне на гаранция № *********** от 29.02.2024 г. поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 29.02.2024 г. между ищеца и ответника „Н.“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ******************* по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 400 лв. при ГЛП от 36,79 % и ГПР от 43,67 %. Ищецът от своя страна се задължил да върне посочената 1 сума, ведно с договорна лихва, на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 74 лв. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранции по кредита, съгласно ред и условия, предвидени в ОУ по договора, а в чл. 6, ал. 1 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 384 лв. Във връзка с изискването по чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, на 29.02.2024 г. между ищеца и ответника „К Г БГ“ ООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция при дължимо възнаграждение на гаранта в размер на 372 лв., платимо разсрочено на вноски от по 62 лв. Така общия размер на дължимите суми по кредита нараснали на 816 лв. Ищецът извършил няколко плащания в полза на ответника „Н.“ ООД в общ размер на 828 лв. Ищецът твърди, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор за потребителски кредит и на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона.

Излага доводи, че предвид изискванията относно вида обезпечение и краткия срок за предоставянето му, действителната цел на кредитодателя била да получи допълнително плащане чрез начисляване на оспорената неустойка, а не да получи реално обезпечение по кредита. По този начин неустойката излизала извън присъщите й функции и водела единствено до оскъпяване на кредита и увеличаване на печалбата на кредитора, поради което същата била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Освен това не била предвидена възможност договорът за кредит да бъде обезпечен чрез поръчител, а обезпечение чрез банкова гаранция предвид краткия срок за изпълнение на задължението на практика било невъзможно. По този начин единствената възможност била договорът да бъде обезпечен чрез гаранция от небанкова финансова институция, което създавало значително неравновесие в правата на страните по договора. С клаузата за предоставяне на обезпечение се нарушавало изискването на чл. 16 ЗПК кредиторът да извърши предварителна оценка за платежоспособността на длъжника, тъй като с нея рискът от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка се прехвърлял върху длъжника и същата водела до допълнително увеличаване на задълженията му по договора.

По изложените съображения счита, че с оспорената е налице заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. На следващо място излага подробни доводи, че дължимото възнаграждение на гаранта представлявало общ разход по договора за кредит, поради което следвало да бъде включено при формирането на ГПР по кредита, което в случая не било сторено, в това число, защото съдружници в двете ответни дружества били едни и същи лица, то същите били свързани лица по смисъла на ТЗ. Твърди, че със сключването на договор за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а с уговарянето на възнаграждение за гарант в отделен договор се цели получаване на допълнително възнаграждение извън договорната лихва и заобикаляне на изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното счита, че в договора за кредит не бил обявен действителният размер на ГПР, което било самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, а доколкото се касае за 2 договори, сключени със свързани лица – и на договора за предоставяне на гаранция. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.“ е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Д.Д, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност на целия договор, респ. на отделни негови клаузи. Признава, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит със соченото в искова молба съдържание, че ищецът усвоил главницата по договора в размер на 400 лв., както и че възнаграждението на гаранта не е включено при формирането на посочения в договора за кредит ГПР. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора за кредит в цялост, респ. на отделни нейни клаузи. Във връзка с твърдението за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК излага доводи, че възнаграждението на гаранта не следва да се включва при формирането на ГПР по договора за кредит, защото обезпечаването на договора за кредит не било задължително условие за неговото сключване, а освен това ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към който момент разходът за възнаграждение на гаранта не съществувало. В случая ГПР не надвишавал максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а евентуалното наличие на превишение счита, че би довело до недействителност единствено на клаузата на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, но не и на целия договор. Твърди, че ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 16 ЗПК, както и че не е получавало обезпечение по процесния договор за кредит.

Оспорва твърдението, че ищецът е надплатил суми по договора за кредит поради начисляване на възнаграждение за гарант. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К Г БГ“ ООД е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. П.П, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между страните не е сключен договор за гаранция от 29.02.2024 г., гаранция не е предоставена, както и че възнаграждение по договора не е плащано. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

По установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и наличието на пороци, водещи до неговата нищожност в цялост на твърдяното основание – противоречие със закона. В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, а именно, че договорът съответства на изискванията 3 на закона, включително, че съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника, респ. последния е получил парична сума в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за получаване, респ. задържане на претендираната сума, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът и ответникът „Н.“ ООД са сключили договор за потребителски кредит № *******************/29.02.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание; както и че при формирането на посочения в договора за кредит ГПР не са включени неустойката по чл. 19, ал. 2 от договора за кредит и разходите за възнаграждение за гарант. Освен безспорния им характер посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

От предметното съдържание на приложения по делото договор за потребителски кредит № ******************* от 29.02.2024 г., ведно с инкорпорирания в него погасителен план, се установява, че същият е сключен между ответника „Н.“ ООД, като кредитодател, и ищеца, като кредитополучател, по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 400 лв. при ГЛП от 36,79 % и ГПР от 43,67 %. Ищецът от своя страна се задължил да върне посочената сума, ведно с договорна лихва, на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 74 лв., и общата дължима сума по кредита в размер на 444 лв. – чл. 11, ал. ал. 2 и ал. 5 от договора.

В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранции по кредита, съгласно ред и условия, предвидени в ОУ по договора, а в чл. 6, ал. 1 е предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 384 лв.

Съгласно чл. 3.2.1.от приложимите Общи условия към договорите за потребителски кредит на „Н.“ ООД в срок до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на кредитодателя гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) двама поръчители.

Съгласно чл. 3.2.2. от ОУ банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Н.” ООД всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на „Н.” ООД.

4

Съгласно чл. 3.2.3. и чл. 3.2.4. от ОУ поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 лв. брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1. (до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит) поръчителите следва да се явят лично в офис на „Н.” ООД и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност.

Разпечатката съдържа 28 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5548f93d-8ef2-441e-bccb-a79286405b21