Решение № 16884 от 16.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16884 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110109187 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Л. В. срещу М. Л.

И. и Р. В. И..

Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 20.05.1992 г. сестра й – ответницата М. И., и съпругът на сестра й – ответникът Р. И., закупили от родителите им – Л.П.И и Р.М.И, следните имоти: жилищен апартамент, заемащ целия II /втори/ етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София-Владая, ******, състояща се от две стаи, дневна, кухня-трапезария, коридор, баня с тоалетна и складово помещение, застроен на 118,90 кв.м., заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XXII-1376, в кв. 70 от РП на с. Владая. На същата дата, на родителите на ищцата - Л.П.И и Р.М.И, й дарили жилищен апартамент, заемащ целия I /първи/ етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София-Владая, ******, състояща се от две стаи, дневна, кухня с бокс, столова, антре, дрешник, баня с тоалетна и складово помещение, заедно с южното и западно мазе на приземния етаж на сградата, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XXII-1376, в кв. 70 от РП на с. Владая.

Ищцата твърди, че баща й Л. и ответника Р. построили два гаража, сауна, навес и беседка с идеята тя и семейството на сестра й – ответницата М. И., да ги ползват заедно, като същите били без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж, без протокол за строителна линия и ниво и без каквито и да било други необходими строителни документи.

Сочи, че от южната страна на жилищната сграда в двора били изградени следните постройки: гараж с идентификатор *****.****.****.* със застроена площ от 26 кв.м., заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м. Гаражът бил 1 непосредствено залепен до сградата, същият бил с височина от 3 кв.м., като пред него бил разположен втори гараж, също с височина около 3 метра, чието дъно било плътно залепено за първия гараж. Изграден бил и гараж с идентификатор *****.****.****.* с площ от 16 кв.м., заедно с навес, разположен от задната му страна с площ от 12 кв.м; този гараж бил разположен успоредно на къщата, като разстоянието между него и къщата било около 2,5 метра.

Ищцата твърди, че така описаните гаражи са в непосредствена близост до южната страна на сградата, точно до прозорците на мазето й, което било нейна собственост. Създадено било едно изкуствено „пе“-образно затворено пространство между къщата и двата гаража, в което редовно ответниците паркирали колите си, като по този начин прозорците на мазето на ищцата, разположено в приземния етаж, били лишени от нормална светлина, а стаите й, намиращи се непосредствено над приземния етаж, били задимени от изпаренията на колите. Ищцата била лишена от чист въздух в жилището си, както и от възможност да ползва дворното място. Ищцата сочи също така, че в северната част на имота, в близост до входа на къщата имало изградена незаконна беседка от 4 кв.м., която смущавала правото й на собственост като съсобственик, лишавала двора от слънце, лишавали я от възможността да ползва дворното място.

Така описаните сгради се ползвали само от семейството на ответницата, като ищцата в качеството й на собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху дворното място, била с накърнено право на свободно упражняване в пълен обем върху дворното място. Незаконните постройки имали пряко и косвено неоснователно въздействие, като същите представлявали посегателство върху правото на собственост на ищцата. Посочените сгради правели достъпа до имота й невъзможен.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственост върху дворното място, като премахнат следните сгради: гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м., гараж с идентификатор *****.****.****.*., заедно с навес, разположена на задната му страна, както и беседка с площ от 4 кв.м., всичките построени в имот с идентификатор *****-****-***. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Сочат, че производството по предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС следва да бъде спряно до приключване на производството по гр.д. № *****/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, което има за предмет предявен от ответницата М. И. и Р.И (майка на страните и наследник на дарителя Л.И) срещу ищцата в настоящото производство Ц. В., иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване дарението в полза на Ц. Л. В., обективирано в нотариален акт №175, том №35 от 1992 г., както и за допускане до делба на имота, дарен на ищцата по настоящото дело.

По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС заявяват становище за неоснователност на същия, доколкото наличието на незаконен строеж било само една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Другата предпоставка 2 изисквала доказване от ищцата, че строежите й пречат да упражнява правото си на собственост, което в случая не било налице. Сочат, че двата гаража представляват търпими строежи и този им статут бил в процес на установяване в административна преписка в район „Витоша“, образувано по жалба на ищцата. Сочат, че гаражът с идентификатор *****.****.****.* бил построен в периода 1988-1989 г. с изричното съгласие на собствениците на дворното място към онова време. Този гараж бил изграден само със средства и труд на ответниците. Съзнателно било избрано мястото на построяване на гаража, за да може да бъде изграден до него и гараж за другата дъщеря на собствениците – ищцата Ц.. През 1992 г. Л. и Р.И, се разпоредили със своята собственост - жилищната сграда и дворното място, но си запазили правото на ползване на цялото мазе. Това мазе всъщност представлявало полусутеренен етаж и в голямата си част било над земята и представлява жилище. След смъртта на Л.И на 28.05.2023 г., майката на страните Р.И продължавала да живее в сутерена. Твърдят, че приложените от ищцата към исковата молба снимки с гледка през прозорец, всъщност представлявали гледка от стая в сутерена, за което родителите на ищцата имали запазено право на ползване.

Ответниците твърдят, че вторият гараж с идентификатор *****.****.****.* бил построен през 1998 г. с изричното искане на Л.И и по изричното съгласие на вече станалите собственици на дворното място – дъщерите му Ц. и М.. Целта била този гараж да се ползва от бащата Л.И, а един ден да се ползва от ищцата. До смъртта на бащата, същият бил ползвал гаража без каквото и да било противопоставяне от страна на ищцата. Приложената снимка, на която се виждала лека кола с рег. №СА****РР, била направена приживе на бащата. След смъртта му тази кола била прехвърлена на дъщерята на ответниците – М.Р.И., която я паркирала извън дворното място.

Сочат, че така изградените гаражи не пречели на ищцата да упражнява правата си върху дворното място, още повече, че ищцата и съпруга й паркирали автомобилите си в дворното място.

По отношение на изградената в дворното място сауна, сочат, че децата и внуците на ищцата многократно са я ползвали по предназначение, поради което не можело да се приеме, че същата пречи на упражняване правото на собственост на ищцата.

Същите твърдения се навеждат и по отношение на изградената в дворното място беседка. Сочат, че изградения в имота навес също не пречи на ищцата да ползва дворното място, а всъщност представлява удобство за нея. По изложените съображения молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

С определение от 31.01.2025 г. съдът е спрял производството по предявения от ищцата иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС до приключване с влязъл в сила акт на произоводството по гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 123 състав. Доколкото съдът е намерил, че разглеждането на иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ще затрудни развитието на настоящото производство, с определение от 18.06.2025 г. е разпоредил да се отделят материалите по предявения иск с правно основание чл. 32, 3 ал. 2 ЗС, като делото се докладва на заместник-председателя на Софийски районен съд за образуване на ново дело.

В настоящото производство е останал за разглеждане иска с правно основание чл.

109 ЗС.

Между страните е безспорно, а и това се установява от представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/20.05.1992 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №175/20.05.1992 г., че ищцата и ответниците заедно, в режим на съпружеска имуществена общност, са собственици на по ½ идеална част от УПИ XXII-1376, представляващо имот с идентификатор *****-*******, находящ се в с. Владая, община Столична.

Като доказателство по делото е приобщено писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, според което в техническия архив на Направление „Архитектура и градоустройство“ не се намират издадени разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво, както и други строителни книжа за гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно със залепена до него сауна с площ от 5 кв.м. и гараж с идентификатор *****.****.****.*, заедно с навес, разположен от западната му страна.

Към делото е са приобщени и констативен акт №****-**/18.12.2024 г., съставен от служители на Столична община, район „Витоша“, в който са описани следните констатации: строежът представлява гараж – 26 кв.м., едноетажна постройка със стени изпълнени от тухлена зидария и покрив, стоманобетонова плоча, с монтирани метална врата и прозорец, сауна – 5 кв.м., едноетажна постройка със стени изпълнени от тухлена зидария и покрив – дървена конструкция покрита с ЛТ-ламарина. Посочено е, че строежите са изпълнение в периода 1989 г. – 1990 г. от Р. В. И..

Като доказателство по делото е представен и констативен акт №***-**/18.12.2024 г., съставен от служители на Столична община, район „Витоша“, в който са описани следните констатации: строежът представлява гараж - 16 кв.м., едноетажна постройка със стени тухлена зидария и покрив стоманобетонова плоча с метална врата. Посочено е, че строежите са изпълнение в периода 1989 г. – 1990 г. от Р. В. И..

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че в имот с идентификатор *****-****-*** са изградени следните сгради: многофамилна 4-етажна жилищна сграда с идентификатор *****-****-***.1, гараж с идентификатор *****.****.****.*, гараж с идентификатор *****.****.****.*, като регулационната линия със съседния имот с идентификатор *** минава през сграда с идентификатор *****.****.****.*. От измерване и оглед на място, вещото лице установява, че гараж с идентификатор *****.****.****.*. е с размер от 26,04 кв.м., като до него е залепена постройка, ползвана като сауна. Сградата представлява паянтова стопанска постройка с външна изолация, дървена покривна конструкция, покрита с ламарина. Вътре сградата е облицована с дървена ламперия на стените и тавана. Постройката е със застроена площ от 4,85 кв.м., като същата не е нанесена в кадастралната карта.

Съгласно заключението, гараж с идентификатор *****.****.****.* представлява 4 паянтова постройка, изградена с тухлени стени, дървена покривна конструкция, покрита с П-образна ламарина. В северната страна на този гараж, до имотната граница със съседния имот и югоизточната страна на гаража с идентификатор *****.****.****.* е направен навес от дървена констркция, покрив с ламарина с площ от около 8 кв.м. Разстоянието между жилищната сграда и гаража, успореден на къщата е малко, около 2,5 м. Колите, паркирани непосредствено до сградата, са на разстояние по-малко от 70 см. Вещото лице сочи, че постройките на допълващото застрояване в имота са изградени без строителни книжа, в нарушение на законовите изисквания и същите не са въведени в експлоатация. Съгласно заключението на вещото лице, разходите, необходими за премахване на гаражите, сауната и навеса, са в размер на 6179,60 лева без ДДС и 7415,52 лева с ДДС.