Решение № 12 от 20.01.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Неделина Е. Маринова

Парашкевова при участието на секретаря Димитричка С. Илиева като разгледа докладваното от Неделина Е. Маринова Парашкевова Гражданско дело № 20203110111105 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявени от И. К. К., ЕГН **********, и С. Б. К., ЕГН **********, двамата с адрес: град ***, срещу З***, със седалище и адрес на управление: град ***, субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 4 435,28 лева /след допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на техния размер/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, преден капак, очиларка, лайсна преден капак – хром, лайсна хром предна броня – среда, калник преден десен, предна врата дясна, фар десен – ксенон, фар ляв – ксенон, радиатор воден, греда вертикална под преден десен рог, стойка - магаре, казанче течност за чистачки, подкалник PVC преден десен, подкалник PVC преден ляв, калник преден ляв, дифузьор пред радиатор десен, основа предна броня, основа предна броня долна PVC, буфер предна броня горен среден вътрешен, дюза фароумивател предна лява, дюза фароумивател предна дясна, клаксон – 2 броя, въздуховод пред радиатори, перка вентилатор, рамка радиатор, кора над радиатори, заключващ механизъм преден капак, водач предна броня десен, водач предна броня ляв, решетка десен халоген, решетка предна броня средна, капаче теглич в предна броня, водач предна броня към калник ляв, водач предна броня към калник десен, ел. букса фар десен, преден десен датчик въздушна възглавница на собствения на ищците лек автомобил марка и модел „***, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 07.05.2019 г., в град Варна, по вина на водача на лек автомобил марка „***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност 1 на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете – 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Твърди се в исковата молба, че на 07.05.2019 г., около 08:20 часа, в град Варна, на кръстовището между бул. *** управлявайки собствения си автомобил марка и модел „***, ищецът *** бил блъснат от лек автомобил марка „***, управляван от ***. Сочи се, че ищецът се движел по бул. *** в посока кварталите, а виновният водач се движел по ул. „*** в посока бул. ***, като при наличие на пътен знак Б2 не пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец, навлизайки в кръстовището и блъскайки в задната дясна част автомобила на последния.

Заявява се, че за претърпяното ПТП участниците попълнили двустранен констативен протокол, в който като виновен водач бил посочен ***, чийто лек автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, действаща към осъществяване на процесното ПТП.

Сочи се, че за ПТП е уведомен застрахователят на виновния водач, който извършил оглед и заснемане на автомобила и съставил Опис на щета № *** г., в който посочил увредените детайли. Поради голямото количество на същите, ответникът изискал разглобяване на автомобила и извършване на допълнителен оглед, като били посочени всички нанесени щети. Твърди се, че за осъществената допълнителна дейност ищците заплатили сумата от 240 лева, като ответното дружество изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 452,80 лева. Ищецът сочи, че заплатеното е много по-ниско от действителната стойност на автомобила от 8 846,74 лева.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа предявените искове. Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на исковите претенции. Сочи се, че ответното дружество е заплатило на ищците сумата от 2 452,80 лева, която е изцяло дължимата за претърпените имуществени вреди.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увредените лица – ищци в настоящото производство н е са съгласни с размера на определеното и изплатено 2 обезщетение по заведената от ответното дружество щета № *** г.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на превозното средство, за което е сключена застраховката, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди за ищеца, както и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В тяхна тежест е да установят също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията, включително че е платил на ищците обезщетение в дължимия за случая размер.

Безспорно между страните е, че към датата на реализираното ПТП – 07.05.2019 г. водачът **** е бил застрахован по договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. В този смисъл, ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собствениците и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.

Безспорно на следващо място е, че на 07.05.2019 г., в град Варна , е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм, както следва: на кръстовището между бул. *** управлявайки собствения си автомобил марка и модел „***, ищецът *** бил блъснат от лек автомобил марка „***, управляван от ***. Сочи се, че ищецът се движел по бул. *** в посока кварталите, а виновният водач се движел по ул. „*** в посока бул. ***, като при наличие на пътен знак Б2 не пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец, навлизайки в кръстовището и блъскайки в задната дясна част автомобила на последния. Така описаният механизъм се потвърждава и от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, съставен и подписан от участниците в произшествието, съдържанието на който не е оспорено от ответника, както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза . От този механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „***.

Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация Част I, собственици на увредения лек автомобил марка и модел „***, са ищците И. К. К. и С. Б. К. .

По отношение на вида на настъпилите имуществени вреди отново не е налице спор между страните. Същите са установени от експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и описани в съставените описи по щета № *** г. , както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като същите са, както следва: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, преден капак, очиларка, лайсна преден капак – хром, лайсна хром предна броня – среда, калник преден десен, предна врата дясна, фар десен – ксенон, фар ляв – ксенон, радиатор воден, греда вертикална под преден десен рог, стойка - магаре, казанче течност за чистачки, подкалник PVC преден десен, подкалник PVC преден ляв, калник преден ляв, дифузьор пред радиатор десен, основа предна броня, основа предна броня долна PVC, буфер предна броня горен среден вътрешен, 3 дюза фароумивател предна лява, дюза фароумивател предна дясна, клаксон – 2 броя, въздуховод пред радиатори, перка вентилатор, рамка радиатор, кора над радиатори, заключващ механизъм преден капак, водач предна броня десен, водач предна броня ляв, решетка десен халоген, решетка предна броня средна, капаче теглич в предна броня, водач предна броня към калник ляв, водач предна броня към калник десен, ел. букса фар десен, преден десен датчик въздушна възглавница.

Не се оспорва от ответника на следващо място, че посочените щети са настъпили в резултат от пътнотранспортното произшествие, поради което съдът намира за доказана и пряката причинно-следствената връзка между противоправното поведение на застрахования водач и претърпените имуществени вреди.

По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на ищците като увредени лица застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.

От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че щетите по автомобила възлизат в размер на сумата от 11 323,36 лева, включваща стойността на необходимия труд и материали, като същата е изчислена при отчитане на предлаганите цени в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество, както в и сервизи, притежаващи такъв сертификат.

Съдът намира, че именно тази цена на труда е релевантна, доколкото на пазара съществуват и двата типа сервизи, съответно действителната пазарната цена следва да бъде определена като средно аритметична стойност между паричния еквивалент на предлаганите услуги във всички сервизи. Така посочената сума от 11 323,36 лева съответства на пазарните условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, поради което и настоящият съдебен състав счита, че 4 съобразяването с посочения вариант от експертното заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди.