Определение № 5307 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5307 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито засеД.е на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002102030 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д., чрез адвокат П. К., срещу онази част от Решение № 31/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 357/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в която, като е потвърдено Решение № 143/28.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1226/2023 г. по описа на РС – Монтана, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Д., родено на ...... г., е предоставено на майката В. К. Д., като е определен следният режим на лични отношения на бащата Д. Д., роден на .. г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: ФРГ, 76437, [населено място], „Л.“ ..., с малолетното дете Д. Д.: 1. бащата ще има право да взема детето при себе си от дома на майката - по местоживеенето на детето, и след срещите да го връща отново там всяка първа седмица от месеца - от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя; за тридесет поредни дни през лятото (от м. юни до м. август на съответната година), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година - за официално обявените Великденски празници, Нова година, както и за своя рожден ден; всяка нечетна година - за официално обявените Коледни празници и за рождения ден на детето; 2. бащата ще има право да вижда детето и по местоживеенето му при майката: всяка трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. и за двата дни; 3. бащата ще има право на лични контакти с детето и чрез телефонна и/или интернет комуникационна връзка – всеки вторник и четвъртък от седмицата за времето от 18:00 ч. до 20:00 ч. и за двата дни, като майката е задължена да оказва нужното съдействие за безпрепятственото осъществяване на тези контакти.

Въззивното решение се обжалва и в частта, в която е отменено първоинстационното решение по иска за издръжка на малолетното дете, както и в частта относно произнасянето на окръжния съд по определeните от районния съд привременни мерки.

1

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, евентуално недопустимо или неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на вероятна нищожност, евентуално на недопустимост или очевидна неправилност на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба В. К. Д. е подала отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.

2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в частта относно родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, с детето и неговата издръжка, поради което е допустима. Определението на Окръжен съд – Монтана относно привременните мерки е изключено от съдебен контрол по реда на чл. 274 ГПК (в този смисъл Определение № 4164/19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3173/2024 г., IV ГО, и цитираните в него Определение № 536/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4480/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, Определение № 413/29.06.2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 203/25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 513/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО). Ето защо в тази част касационната жалба с характер на частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е приел за установено, че страните са сключили граждански брак на 14.09.2016 г., но в началото на 2018 г. се разделили. С решение на Районен съд - Ращат, Брачна колегия, дело № 16 342/2018, бракът им бил прекратен с развод. На 08.03.2018 г. те сключили споразумение роденото по време на брака им на 11.04.2017 г. момче да живее и да се отглежда при бащата. С решение на съда в [населено място] местоживеенето на детето в рамките на Федерална Република Германия било определено при майката. С последващо решение на Висш регионален съд на Щ., Граждански сенат - С. сенат, местоживеенето на детето Д. било определено при майката, като било разрешено същото да напусне страната и да се премести заедно с нея в България.

Между страните липсвал спор, че към датата на подаване на исковата молба детето Д. живеело в България със своята майка.

Въззивният съд е посочил, че с съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е длъжен служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Позовавайки се на постановките на ППВС № 1/1974 г. по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, окръжният съд е цитирал, че при охраняване интереса на детето водещи са критериите, свързани с притежаваните родителски качества и проявата им. Допълнил е, че привързаността на децата е от съществено значение, когато 2 чувствата им са се развили поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Приел е, че в случая от съществено значение е налице ли са изменение на обстоятелствата, при които първоначално са определени родителските права и дължимата издръжка за малолетното дете Д.. Установил е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че към настоящия момент детето живее в България, в [населено място], където ходи и на училище. Майката полагала адекватни и всеобхватни грижи за него и то се чувствало спокойно, справяло се с учебния процес и бил щастливо. Установило било своя социална среда. Тези факти окръжният съд приел за доказани от показанията на свидетелите И. А., М. К. и Й. М., които имали непосредствени впечатления от живота на детето Д. в България и свидетелствали, че детето се адаптирало бързо към настъпилата промяна в местоживеенето му, създало много приятелства и растяло щастливо. Недоказано останало твърдението на касатора, че майката злоупотребява с алкохол. От свидетелските показания съдът установил, че тя е грижовна и отговорна майка, подсигурила нормални условия за живот и обучение на своя син, с който изградила и поддържала хармонични отношения.

Въззивният съд e обсъдил изготвения по делото социален доклад, според данните от който и двамата родители притежавали необходимите възпитателски качества и изразявали желание да отглеждат и възпитават детето. И двамата родители били в трудови правоотношения.

От заключението към изслушаната в първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза въззивният съд установил, че изградената „зона на комфорт“ в българска езикова среда е в основата на желанието на детето да продължи да живее при своята майката.

Споделяйки мотивите на районния съд, въззивният съд e посочил, че макар и двамата родители да притежавали необходимите качества и желание да отглеждат детето, по-добри възможности за това съществували при майката с оглед трайното фактическо положение и изградена приспособеност на малолетния Д. в България. Допълнил, че не била установена промяна - социална, битова, психологическа, която да налага изменение на режима на родителските права, предоставен по-рано на майката от съдилищата в Германия. Същата била грижовна, полагала всички необходими грижи за отглеждането на детето, което било привързано към нея и се чувствало добре в съществуващата среда и режим, които били благоприятни за неговото развитие. Не били налице данни за отчуждение на детето към неговия баща или злонамерена манипулация от страна на майката. Режимът на лични контакти между бащата и детето първоинстанционният съд определил подробно и прецизно, поради което въззивният съд възприел това разрешение.

При произнасяне по издръжката на малолетното дете въззивният съд установил, че към настоящия момент е налице влязло в сила решение на Районен съд - Тутлинген по дело № 3F649/2021 г., с което касаторът е задължен да заплаща на детето Д. Д. чрез съответния законен представител, считано от 01.01.2022 г., месечна издръжка в размер на 286, 50 евро, а насрещен иск за изменение на издръжка майката не била предявила. Допълнил, че страните не ангажирали доказателства да са налице условия за изменение на тази издръжка. Приел е, 3 че, като е присъдил издръжка в по-нисък размер от горната, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който по реда на въззивното обжалване следвало да бъде отменен, а в тази част исковата претенция - отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Нищожно ли е решението, доколкото съдържа противоречие между диспозитива и мотивите, както и между самите мотиви, и волята на съда не е ясна?“;

2. „Нищожно ли е решение, от което не става ясно дали се разглежда спор за родителски права за първи път или се иска изменение на мерките, както и дали привременните мерки, постановени по делото са отменени или не?“;

3. „Незаконосъобразно ли е определянето на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК при промяна на обстоятелствата и конкректно на обичайното местопребиваване на детето в друга държава-членка и по отношение на него няма сключено споразумение между родителите за родителски права?“

4. „Следва ли спорът за родителки права и издръжка да се решават чрез иск по чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК наново или следва да се приеме за искане за изменение на мерките на основание чл. 59, ал. 9 СК в случай, че майката е променила обичайното местопребиваване на детето от ФР Германия в България и има влязло в сила решение на друга държава- членка на ЕС (конкретно ФР Германия) за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете съвместно от двамата родители и липсва сключено споразумение между родителите за режим на лични контакти, изпълнимо на територията на Република България, поради това че съгласно последното съдебно споразумение между родителите от 08.07.2022 г. относно режима на лични контакти на детето с бащата е посочено, че важи само за територията на Република Германия?“;

5. „Представлява ли съществено процесуално нарушение, ако съдът не е изискал и събрал служебно доказателства относно това дали са решени въпросите относно родителските права, режима на лични контакти с детето и издръжката в другата държава-членка и да даде указания на ищеца за поправяне на редовността на исковата молба в тази връзка?“;

6. „Недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, с което се отменя като недопустимо решението на първа инстанция в частта, с което бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си, въпреки наличието на искане за произнасяне от съда по въпросите по чл.127, ал.2 от СК, както и отправяне на искане от майката за определяне на издръжка на бащата?“;

7. „Следва ли съдът по новото обичайно местоживеене на детето служебно да реши въпроса относно издръжката на детето при очевидна промяна в обстоятелствата и промяна в нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, доколкото има постановено решение на съд в друга държава-членка?“

8. „Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните, както и доказателствата, представени и от двете страни или следва да посочи само тези, на които основава решението си?“

9. „Следва ли въззивният съд да формира решението си на базата на цялостен анализ на 4 събраните доказателства по делото в своята съвкупност?“;