Решение № 155 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300501728 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез проц.представител юрк. Н. Т. против Решение №1433/27.03.2025г., постановено по гр.д.№11382/2024г. по описа на Районен съдПловдив, VIII гр.състав, с което е отхвърлен като неоснвоателен и недоказан предявеният по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК иск от жалбоподателя срещу В. Я. Д. за признаване за установено в отношешнията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 359.10 лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем №***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Я. Д.; сумата от 1 062.81 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.04.2021г. до 21.09.2022г.; сумата от 776.81 лв. – мораторна лихва за периода от 22.09.2022г. до 24.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението в съда – 01.12.2023г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №170/09.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№30/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.състав.

Оспорва се извода на Районния съд, че не се установявало правоприемството между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в която връзка се твърди, че жалбоподателят изобщо не въвеждал подобни твърдения в процеса, поради което и не били представени доказателства в тази насока. Уточнява се, че ищцовото дружество придобило вземанията по договора с ответника не от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а от „Файненшъл България“ ЕООД, което се установявало от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2020г. и приложение № 1/04.10.2022г. към договора за цесия. В тази връзка се сочи, че уведомяването на длъжника за извършената между дружествата цесия нямало отношение към действието на договора за прехвърляне на вземанията, съответно не 1 влияело на прехвърлянето на вземането към новия кредитор, а имало значение единствено по отношение на това към кого трябва да престира длъжникът. Твърди се, че в изпълнение на чл. 4 от договора за кредит ответникът сключил договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, който влизал в сила при неизпълнение на задължението по кредита. Предвид неизпълнение на задължението по кредита от длъжника, кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изискал изпълнение от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, който изпълнил и погасил изцяло задължението, по който начин встъпил в правата на кредитодателя. Впоследствие вземането било прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на жалбоподателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по силата на посочения по-горе договор за цесия и приложение към него. Искането е за отмяна обжалваното Решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от В. Я. Д., чрез адв. В. К., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че по делото липсвали доказателства, от които да се установявало правоприемството между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Не се установявало, че между двете дружества бил сключен договор за поръчителство. Не били представени доказателства, че „Файненшъл България“ ЕООД е придобило вземанията по договора за заем, респ. че тези вземания били прехвърлени на ищеца. Излагат се съображения за нищожност на договора за паричен заем. На следващо място ответникът не бил и надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Искането е за потвърждаване атакуваното решение. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против В. Я. Я. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 5198.72 лв., от които: 3 359.10 лв., представляваща главница; сумата от 1 062.81 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.04.2021г. до 21.09.2022г.; сумата от 776.81 лв. – мораторна лихва за периода от 22.09.2022г. до 24.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението в съда – 01.12.2023г., до окончателното плащане на вземането. Изложени са твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Я. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** по силата на който дружеството предоставило на заемателя сума в размер от 3400 лв., предоставена на последния при подписване на договора.

Договорена била възнаградителна лихва в размер на 1176.14 лв., като общият размер на кредита възлизал на 4576.14 лв. В размера на ГПР се включвала единствено възнаградителната лихва. Сочи се, че в изпълнение на чл. 4 от процесния договор за кредит, на 30.03.2021г. между В. Я. и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения на последния пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно Договор за кредит № **** Така на 03.10.2022г., след отправено искане от заемодателя, поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД заплатило в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в размер на 4677.42 лв., в изпълнение на процесния договор за кредит. Така поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Вземането на „Файненшъл България“ ЕООД било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.10.2022г. Сочи се, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

В срок е постъпил отговор от В. Я. Д., чрез адв. В. К., с който се взема становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното Решение Районният съд е приел, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата В. Я. Д. е бил сключен Договор за паричен заем № *** от 30.03.2021г., но ищцовото дружество не представило по делото 2 доказателства, от които да се установявало, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД му прехвърлило вземанията си срещу ответницата по процесния договор за кредит.

Представеният рамков договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020г. и приложение № 1 от 04.10.2022г. били сключени между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, но не се доказвало, че „Файненшъл България“ ЕООД било правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за вземанията по кредита. По тези съображения искът се явявал неоснователен и като такъв бил отхвърлен.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Не е спорно по делото, а и това се установява от представените доказателства, че между ответника В. Я. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 30.03.2021г., от който е видно, че на ответника, в качеството си на заемополучтел, е предоставена заемна сума в размер от 3400 лв. В договора е уговорен срок на заема от 18 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от по 254.23 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и ГПР в размер на 49.03 %.

Като обща дължима сума е посочена 4567.14 лв. В чл. 4 е предвидено задължение за заемателя, в срок до три дни от датата на сключване на договора, да предостави в полза на кредитодателя обезпечение, изразяващо се в: 1) две физически лица поръчители, които следва да отговарят на конкретно посочени условия; 2) банкова гаранция; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител.

Въз основа на така уговореното в чл. 4 и на датата на сключване на договора за потребителски кредит – 30.03.2021г., с оглед обезпечаване задълженията на потребителя по заема, между „Файненшъл България“ ЕООД и В. Я. Я. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4104144, като „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред кредитодателя за задълженията по Договора за паричен заем. Предвидено е, че този Договор с № ** влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задълженията си по Договора за заем или пък не предостави обезпечение в съответните срокове по чл. 4. Уговорено е и възнаграждение за поръчителя в размер на 2191.86 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 121.77 лв.

Съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит „договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане..“, а ал. 3 на същата разпоредба прогласява, че „потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. От изложеното по-горе следва извод, че между „Изи Асет Мениджмънт“ и В. Я. Д. е сключен договор за потребителски кредит и приложение намират правилата, уредени в ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби – чл. 10, ал.1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. От своя страна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК въвежда изискването договорът за потребителски кредит да съдържа лихвения процент по кредита и условията за 3 прилагането му, а съгласно т. 10 в договора следва да се съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В тази връзка ще се посочи, че процесният договор за кредит формално отговаря на изложените изисквания, доколкото в него е налице посочване на лихвения процент, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, но размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Това е така, тъй като уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение, респективно да заплаща възнаграждение на вноски за това, които видно от приложения погасителен план са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем, неправилно не е било включено в ГПР, предвиден по договора. Действително възнаграждението за предоставяне на поръчителство не възниква от самия договор за потребителски кредит, а е предвидено в допълнително сключен Договор за поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и потребителя. Настоящият състав обаче намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка с нарочно предвиденото в чл. 4 задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за поръчителство, при тълкуване разпоредбите в процесния договор за кредит, касаещи „обезпечението“, се явява разход по кредита, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски кредит разходи и лихва и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън посочения в договора ГПР. Възнаграждението за предоставеното поръчителство е пряко свързано с договора за кредит, тъй като същото се заплаща за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на самия заем, съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор. То е допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Независимо, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи на друго лице, формално различно от кредитодателя, то доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Невключването на възнаграждението в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Поради невключването на този разход, посоченият ГПР не съответства на действителния такъв. Изложеното до момента води до обоснования извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК договорът следва да се прогласи за недействителен.