Определение № 399 от 09.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Бургас, 09.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Ил. Лазарова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500319 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 4720/26.08.25г. на ЯОС от Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я., представляван от адв. М. А. от АК - Я., съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, кант. ***, против определение № 461/22.07.25г. по гр.д.№ 240/2025г. ЯОС, в частта, с която е отхвърлена молбата му с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за цялостно освобождаване от заплащане на държавна такса по заведеното от него съдебно производство. Твърди, че не е правилно и излага доводи за отмяната му. Твърди, че няма достатъчно доходи и се позовава на целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, а именно – осигуряване на гражданите на достъп до правосъдие. Моли да бъде изцяло освободен от заплащане на държавна такса. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Видно от преписката по гр.д.№ 240/2025г. по описа на ЯОС, частният 1 жалбоподател е депозирал искова молба против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр.София, с предявен иск с правно основание чл.432 КЗ с цена от 140 000лв., ведно с дължимата лихва от датата на уведомяване на Застрахователя – 06.06.2024г. до датата на завеждане на иска в размер 21 588.81лв. и със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото. С исковата молба е въвел искане за освобождаване от заплащане на д.такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В изпълнение на процедурата по чл. 83 ГПК съдът е изискал от доказателства за материалното му и гражданско състояние. С приложената по делото декларация частният жалбоподател декларирал доходите си и имотното си състояние.

При разрешаване на спора по съществото му настоящият състав приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и при приложение на разясненията по Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. ОСГТК на ВКС, обжалването на цитираното по-горе определение е при условията на пълен въззив.

Съгласно трайно установената съдебна практика, освобождаването от заплащане на държавна такса е изключение от общото правило, че по делата се дължи внасяне на държавна такса и за да бъде приложено изключението, съдът следва да прецени, че молителят не разполага със средства и е в невъзможност да си осигури ежемесечни доходи. Това е в онези случаи, в които освобождаването от заплащане на държавна такса става по преценка на съда.

Видно от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК законодателят предвижда и изключителни хипотези, в които не се дължи държавна такса. Една от тях е тази по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Видно от приложеното по гр.д.№ 240/2025г. на ЯОС одобрено от съда споразумение по НОХД № 181/23г. на ЯОС, причинените на частния жалбоподател вреди са резултат от престъпление, признато с влязло в сила споразумение, одобрено от съда, което има сила на влязла в сила присъда – чл.383 от НПК.

2

При гореизложеното Апелативен съд - Бургас приема, че по отношение на Р. Ж. Ж. е налице изключителната хипотеза на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и по силата на закона той не дължи заплащане на д.т. и разноски по производството по делото.

Така се налага заключение за постановяване на определение в горния смисъл и мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 461/22.07.25г. по гр.д.№ 240/2025г. ЯОС в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я. за цялостно освобождаване от заплащане на д.т. по гр.д. № 240/25г. на ЯОС.

ПОСТАНОВЯВА, че Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я. не дължи заплащане на държавна такса по предявения против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр. София, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Бургас, 09.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Ил. Лазарова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500319 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 4720/26.08.25г. на ЯОС от Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я., представляван от адв. М. А. от АК - Я., съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, кант. ***, против определение № 461/22.07.25г. по гр.д.№ 240/2025г. ЯОС, в частта, с която е отхвърлена молбата му с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за цялостно освобождаване от заплащане на държавна такса по заведеното от него съдебно производство. Твърди, че не е правилно и излага доводи за отмяната му. Твърди, че няма достатъчно доходи и се позовава на целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, а именно – осигуряване на гражданите на достъп до правосъдие. Моли да бъде изцяло освободен от заплащане на държавна такса. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Видно от преписката по гр.д.№ 240/2025г. по описа на ЯОС, частният 1 жалбоподател е депозирал искова молба против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр.София, с предявен иск с правно основание чл.432 КЗ с цена от 140 000лв., ведно с дължимата лихва от датата на уведомяване на Застрахователя – 06.06.2024г. до датата на завеждане на иска в размер 21 588.81лв. и със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото. С исковата молба е въвел искане за освобождаване от заплащане на д.такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В изпълнение на процедурата по чл. 83 ГПК съдът е изискал от доказателства за материалното му и гражданско състояние. С приложената по делото декларация частният жалбоподател декларирал доходите си и имотното си състояние.

При разрешаване на спора по съществото му настоящият състав приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и при приложение на разясненията по Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. ОСГТК на ВКС, обжалването на цитираното по-горе определение е при условията на пълен въззив.

Съгласно трайно установената съдебна практика, освобождаването от заплащане на държавна такса е изключение от общото правило, че по делата се дължи внасяне на държавна такса и за да бъде приложено изключението, съдът следва да прецени, че молителят не разполага със средства и е в невъзможност да си осигури ежемесечни доходи. Това е в онези случаи, в които освобождаването от заплащане на държавна такса става по преценка на съда.

Видно от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК законодателят предвижда и изключителни хипотези, в които не се дължи държавна такса. Една от тях е тази по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Видно от приложеното по гр.д.№ 240/2025г. на ЯОС одобрено от съда споразумение по НОХД № 181/23г. на ЯОС, причинените на частния жалбоподател вреди са резултат от престъпление, признато с влязло в сила споразумение, одобрено от съда, което има сила на влязла в сила присъда – чл.383 от НПК.

2

При гореизложеното Апелативен съд - Бургас приема, че по отношение на Р. Ж. Ж. е налице изключителната хипотеза на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и по силата на закона той не дължи заплащане на д.т. и разноски по производството по делото.

Така се налага заключение за постановяване на определение в горния смисъл и мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 461/22.07.25г. по гр.д.№ 240/2025г. ЯОС в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я. за цялостно освобождаване от заплащане на д.т. по гр.д. № 240/25г. на ЯОС.

ПОСТАНОВЯВА, че Р. Ж. Ж., ЕГН: ********** от гр. Я. не дължи заплащане на държавна такса по предявения против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр. София, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________