Определение № 776 от 27.05.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776

Габрово, 27.05.2026 г.

Административният съд - Габрово - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА като разгледа докладваното от съдията Даниела Гишина административно дело № 219/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Ц. Ю. Г. от [населено място], община Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб от Закона за движение по пътищата № GPAM-1345765 от 24.05.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 166 от АПК, мотивирано с това, че отнемането на СУМПС прегражда възможността за работа на жалбоподателя, а наложената с обжалваната от него заповед мярка, предвид липсата на повдигнато обвинение по посочено в жалбата досъдебно производство и задължителната за съда тълкувателна практика – ТР № 1 от 13.04.2023 година по т. д. № 1/2022 на ОСНК на ВКС, е вероятно незаконосъобразна.

Съдът съобрази следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб от Закона за движение по пътищата № GPAM-1345765 от 24.05.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, спрямо жалбоподателя Г. е наложена следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена от закона на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗДвП като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или трудно поправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 от АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, налага се изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В разглеждания случай данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, нормативната уредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, респ. същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

С оглед данните по делото, твърденията на оспорващия, които са бланкетни и не са подкрепени с доказателства, не доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Доводите, наведени по повод искането за спиране, са неоснователни. Евентуалните затруднения на адресата на акта във връзка с придвижването му и полагане на труд не представляват значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. На практика с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативните възможности за придвижване при нужда с обществен транспорт или друг допустим и подходящ начин. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок не повече от 3 месеца. След изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. „з“, бб от ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не се твърдят, респ. не се установяват.

Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата и това, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият съдебен състав намира, че процесното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. Законосъобразността на оспорения административен акт не може да бъде поставяна като преюдициален въпрос по отношение на действието на императивна законова норма, с която се допуска предварително изпълнение на административен акт с такъв предмет. Обратното становище противоречи на правната същност на предварителното изпълнение и на целта на законодателя при допускане на предварително изпълнение по силата на закона по отношение на определена категория административни актове. Доводите и съображенията, свързани със законосъобразността на оспорената пред съда заповед за прилагане на ПАМ, са неотносими в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Съдът дължи произнасяне по тези доводи в производството по същество, в което се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

В горния смисъл са мотивите на Определение № 12356 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2025 г., VII отделение, Определение № 1665 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2026 г., VII отделение и др.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Ю. Г. от [населено място], община Севлиево за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб от Закона за движение по пътищата № GPAM-1345765 от 24.05.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващия и на младши автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�