Решение № 854 от 28.10.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 386/2024
- Вид
- Решение № 854
- Подписан
- 28.10.2025
- Състав
- Минчо Калоянов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл.537 ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14 ал.1 т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §46 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28а ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 854 гр. гр. Хасково, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640100386 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени при условията на пасивно субективно съединение иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, от Н. В. П., ЕГН ********** от ********** и 2 и А. В. П., ЕГН ********** от ****** с адрес за призоваване:
****** чрез процесуалния представител адвокат И.И. от АК-Хасково против С. А. Б., ЕГН ********** от ********.
Ищците твърдят, че са собственици на по 1/2 /една втора/ ид. част от Поземлен Имот / ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р. "Куба-1", с площ от 1071 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 102, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, като са придобили собствеността му по силата на Заповед № УТ - 166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в Служба по вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№ 3145, дв.вх.рег. № 3137 д.
1671. В момента имотът им се владеел и ползвал на отпаднало правно основание от ответницата по иска, притежаваща за него констативен акт за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по 1 давност № 176, том І, рег.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт № 50, том VІI, дело № 1517, парт.книга том 23462. Ищците твърдят, че се свързали с ответницата - първо лично, а после и чрез изрична писмена покана, за да освободи имота, но същата отказвала да стори това, твърдейки че е собственик на имота. Според ищците това не било така. Ответницата се легитимирала като собственик на ПИ *** единствено и само на заявена пред нотариус придобивна давност, установена чрез посочения погоре нотариален акт, но НА не бил съобразен с факта, че въпросният недвижим имот подлежал на реституция и по отношение на него не течала придобивна давност. Освен това, в недвижимия имот се намирала и сграда, описана в констативния нотариален акт като „жилищна“ с идентификатор *** с площ от 120 кв.метра на един етаж, а по скица представлявала „Вилна сграда“ с идентификатор *** с площ от 37 кв.метра на един етаж. В действителност, сградата била на 2 етажа, с неустановена квадратура, и за нея нямало издадени строителни книжа - строителни планове и разрешение за ползване, съобразно изискванията на ЗУТ. По смисъла на закона сградата била незаконна и не можела да бъде предмет на настоящия спор, тъй като следвало да бъде премахната. Ищците поддържат, че тъй като ПИ *** влизал в Плана на новообразуваните имоти за ж.р."Куба-1", землище на гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 год. на Областен управител на област Хасково и им бил възстановен на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998год., то техният титул за собственост се явявал с конститутивно действие и ги правел собственици, докато правното основание на ответницата вече било отпаднало и следвало нотариалният й акт за собственост, както и правата й върху имота, да се обявят за недействителни.
Поддържат, че придобивна давност не може да им бъде противопоставена, тъй като съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и константната съдебна практика до момента на легитимното вписване на техния титул за собственост - 15.05.2023 год., тази давност не била текла в полза на ответницата, а от 15.05.2023г. до сега не била налице необходимата такава по закон. Предвид изложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, местност - ж.р. "Куба-1", с площ от 1071 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 102, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, както и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението и освободи 2 горепосочения имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК се иска отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 176, том І, рег.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт № 50, том VІI, дело № 1517, парт. книга том 23462. Претендират присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото. Представят писмени доказателства и правят искане за изискване от нотариус Владилена Сиртова на нот.дело №168/2007г. по нейния опис.
Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва ищците да са собственици на посочения в исковата молба недвижим имот. По отношение на приложения от ищците титул за собственост - Заповед № УТ166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково възразява, че поради неприлагане на посочените в него скици, същият не бил представен в пълнота и не можело графически да се установи идентичността на имота. Освен това, противно на отразеното в заповедта, същата не била влязла в сила, тъй като не била съобщавана на ответницата в качеството й на заинтересовано от административния акт лице. Тя поддържа, че ищците не биха могли да придобият правото на собственост върху процесния имот, тъй като то вече било придобито от нея и обективирано в оспорения нотариален акт. Като довод в тази насока на първо място посочва, че ответницата завладяла имота с намерение да го свои на 10.06.1989г. на основание сключен предварителен договор от същата дата за покупко-продажба на терена и постройките в него, с прехвърлител А.А.Х., ползвател на имота по силата на чл.9 от ПМС№21/31.01.1963г. Независимо, че не бил годен да прехвърли правото на собственост, този договор бил с достоверна дата, носел нотариална заверка на подписите на страните по него и съдържал тяхното изявление, че със сключването му ответницата встъпвала във владение на имота. Тя твърди, че от тази дата, до подаване на исковата молба и до настоящия момент тя владеела имота като свой и в нейна полза, в качеството й на недобросъвестен владелец, била изтекла 10-годишната придобивна давност. Поддържа, че издаденият административен акт, с който на наследниците на В.Х. било възстановено правото на собственост не можел да породи права за лица, които изначално не били техни носители и моли това да бъде установено по реда на косвения съдебен контрол. Ответницата поддържа, че към началния момент на завладяване на процесния имот, неговият статут бил държавен, а малко след това - частен общински. Тогава действал ЗС в редакцията му в ДВ бр.38/1989г., в която в чл.86 била въведена забрана за придобиване на имоти по давност, които са държавна и общинска собственост, като след няколко изменения, съставляващи пречка за придобиване на имота по давност, с 3 редакцията на текста в ДВ бр.33/19.04.1996г. законодателят уредил възможността от тогава да могат да се придбиват по давност частни общински имоти. Междувременно ответницата завела иск срещу Община Хасково с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./,с който искала да установи правото си на собственост. По горните съображения, съдът отхвърлил иска й, като приел, че от момента на възникналата правна възможност да свои имота 1996г. до датата на предявяване на иска - 2001г. не бил изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок, а само част от него. След изтичането му, ответницата се снабдила с посочения по-горе нотариален акт, обективиращ това й право. Ето защо, ответницата моли съдът да приеме, че се намира в имота на годно правно основание и да отхвърли предявения срещу нея иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото Заповед №УТ-166/31.03.2023г.на Община Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ се установява, че ищците са собственици на по ½ идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор ***, като административната процедура за възстановяване на собствеността е проведена от Община Хасково и е извършена със Заповед № УТ - 166/ 31.03.2023г. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в СВп гр.Хасково на 15.06.2023 г. под № 25, том Х, peг.№ 3145, дв.вх.рег.№ 3137, д.
1671, на двамата ищци по делото.
Видно от удостоверение за наследници на В.П.Х. се установява, че е починал на 20.11.1980г. и оставил като свои наследници син и дъщеря – именно ищците Н. В. П. и А. В. П..
По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 176, том I, peг.№ 2232, дело № 168 от 2007 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 16.04.2007 год. вх.рег.№ 2553, акт № 50 том VІІ, дело № 1517, парт. книга том 23462 за придобиване по давност на процесния поземлен имот.
По делото е приета и Скица №4601/15.03.2023г. на новообразуван имот №*** от Община Хасково; Скица №4602/15.03.2023г. на новообразуван имот №*** от Община Хасково.
Приобщен по делото е препис от Решение №894/24.07.2003г. по описа на ХРС.
Приет по делото е и Нотариален акт №626 от 1920г. – при Хасковски окръжен съд.
4
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно изготвено, се установява, че Ищцата по делото Н. В. П., като наследник на В.П.Х. е подала пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), заявление с вх.№ 51620/13.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост върху три ниви, една от които е нива с площ 4.300 дка, находяща се в местност „Ючки лозя". За доказване за собственосrга преди образуване на ТКЗС е предоставен Договор за делба от 07.08.1959 г. (лист 59). С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие, по преписка с вх.№ 51620/13.02.1992 г. (лист 54), на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на В.П.Х., върху три ниви, една от които е нива с площ 4.300 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местност „Ючки лозя", като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.б от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти на ж.р. „Куба 1. Според ,,помощния план" (Приложение 3), използван за основа на изработване на ПНИ, имот с пл.№ 102 от кадастралния план одобрен със Заповед № 969/09.10.1988 год., е част от бивш имот № 5-51620, с площ 4.716 дка, заявен за реституция от наследниците на В.П.Х.. В плана на новообразуваните имоти, имотът е отразен с идентификатор ***, с площ 1071 кв.м. В регистъра към плана на новообразуваните имоти (лист 48), няма вписано име на ползвател, за правоимащ стар собственик е изписан В.П.Х..
Със Заповед № УТ-166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост, при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на В.П.Х., върху поземлен имот с идентификатор ***, ж.р. „Куба", гр. Хасково, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти.
Разпечатката съдържа 23 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55458886-8079-4f8d-b4c1-ac3a30defa94