Определение № 18887 от 27.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18887 гр. София, 27.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110107557 по описа за 2022 година

Предявен е иск от СТ. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.др бл.13, вх.А, ет.3, ап.7, чрез адв.Г., с адрес гр.София, булЦБ” № 81, вх.В, ет.6, студио 1, н асочен срещу „ПР" ЕООД, ЕИК11, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1517 р-н ПД, ж.к.

Сухата река, ул.”ВТ” бл.89, вх.Б, ет.3, ап.20, за осъждане на ответника да предаде ищцата в качеството й на собственик на 1/4 идеална част владението върху следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгл. Чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013г. от „ГК ЕООД, от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013г. на СГКК гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 1, ул.”ДД" № 2, целият с площ от 489 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на имота: ***, ***, 68134.4082. част от ***, ***, ***, която реална част по документи за възстановяване представлява част с площ 465 кв.м. от поземлен имот № 3732 от кадастрален план от 1939г., целият с площ от 878 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. София, местност „Дервишкото - Грънчаро", при граници по решение за възстановяване ЙЙМ, от две страни МИ и м. Грънчаро, попадащ съгласно ПУП на гр. София, ж.к. МЛ, одобрен със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл.архитект на София в УПИ IV, квартал 21, при съседи: от три страни улици, УПИ II- 357.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

С исковата молба са представени искова молба по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, Определение № 2017488/20.08.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, протокол от ОСЗ от 03.11.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, разпореждане № 42258/23.12.2021 г. по гр.д. № 20211110148890 , нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 61977 1 от 06.12.2013 г., акт № 24, том CL, дело 48651, комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 03.12.2013 г., решение от 24.03.2008г. по гр.д. 429/2007 г. по описа на СРС, 39 състав, Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗ-ОК , писмо от 08.11.201З г. от СОМладост до Нотариус ИН, скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013 г. на СГКК-София , заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. до Общинската поземлена комисия- София , заявлениедекларация до председателя на ТКЗС от МЛДГК, опис-декларация от МЛДГК, протокол от 25.08.1955 г. по дело 4384/1955 г. на Софийски народен съд , удостоверение от СО-район Младост, решение № 267/03.05.2010 г. на СГС, Административно отделение , Заповед № РД 09-50-642/29.06.2005 г., стокова разписка № 2874336/22.03.2012 г. за закупена мрежа и колове, нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и наследство, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 28756 от 19.09.2002 г., акт № 163, том LXLIV, скица на поземлен имот № 2400/06.08.2009 г. на СГКК-София , протокол № 10 на СО-район Младост, решение от 24.01.2002 г. по гр.д. 1218/2001г. по описа на СРС, 47 състав, скица-копие от 12.03.2001 г., жалба с вх. № 318/28.11.1997г. до Поземлена комисияСтудентска от МЛДГК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 63771 от 30.12.2009 г., акт № 198, том CLXXXIX, дело 72356.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск.

С искане за приемане като писмени доказателства представя нотариален акт № 190, том IV, нот.дело № 733/2007 година на нотариус peг.№ 030 от РНК, вписан в Служба по вписванията -София под акт № 22, том LLLIV, дело № 41878/2007 година; нотариален акт № 129, том IX, нот.дело № 1579 от 2005 г. на нотариус peг.№ 302 от РНК, поправен с нотариален акт № 8, том IV, нот.дело № 560/2007 година; нотариален акт № 90, том 1, дело № 79 от 2002 г. на нотариус № 303 от РНК; Акт за общинска собственост № 681 от 21.04.2000 г.; решение на СОС № 23 от 29.04.2002 г., отразено в Протокол № 37, заедно с Устав на „Софийски имоти” ЕАД; уведомление по вх. № 94-179/07.01.2010 г. и отказ на СГКК-София, ведно с преписка по заявление с вх.№ 94-179/07.01.2010 г.; квитанции за платени данъци за периода 2007 г. до 2021 г. включително.

Иска се да бъде снабден ищецът с 3 съдебни удостоверения, както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

С отговора се оспорва авторството на заявление-декларация до председателя на ТКЗС от МЛДГК и заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

На първо място, във връзка с направените от ответника оспорвания на представени от ищеца писмени доказателства, следва да се даде възможност на последния да заяви в първото по делото съдебно заседание дали ще се ползва от оспорените доказателства.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към 2 нея документи като относими към предмета на спора.

За изясняване на спора от фактическа страна следва да се допуснат до разпит на ответника двама свидетели при режим на довеждане, както и да му се издадат поисканите съдебни удостоверения.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от СТ. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.др бл.13, вх.А, ет.3, ап.7, чрез адв.Г., с адрес гр.София, булЦБ” № 81, вх.В, ет.6, студио 1, н асочен срещу „ПР" ЕООД, ЕИК11, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1517 р-н ПД, ж.к. Сухата река, ул.”ВТ” бл.89, вх.Б, ет.3, ап.20, за осъждане на ответника да предаде ищцата в качеството й на собственик на 1/4 идеална част владението върху следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгл. чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013г. от „ГК ЕООД, от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013г. на СГКК гр.София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 1, ул.”ДД" № 2, целият с площ от 489 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на имота: ***, ***, 68134.4082. част от ***,

***, ***, която реална част по документи за възстановяване представлява част с площ 465 кв.м. от поземлен имот № 3732 от кадастрален план от 1939г., целият с площ от 878 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. София, местност „Дервишкото - Грънчаро", при граници по решение за възстановяване ЙЙМ, от две страни МИ и м. Грънчаро, попадащ съгласно ПУП на гр. София, ж.к. МЛ, одобрен със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл.архитект на София в УПИ IV, квартал 21, при съседи: от три страни улици, УПИ II- 357.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата, заедно със СД Д, са собственици на реална част от процесния имот с идентификатор ***, а именно на 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгл. чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013г. от „ГК ЕООД. Поддържа се, че собствеността е придобита по наследство от МЛДГК, ЕГН **********, който е оставил за свои наследници дъщеря си СД и сина си ГД. Последният пък е очинал на 20.01.2011г. и оставил за наследници съпругата си СТ. Ф. Г. и сина си ДГ. Отбелязва се, че наследниците на ДГ са собственици по реституция на основание решение на ОСЗ ОК № 9576/20 от 09.02.2009 г., влязло в сила 23.02.2009 г., с което на наследниците на МЛДГК е възстановена в съществуващи (възстановими) стари реални нива от 0,878 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на др в местността „ДГ, част от имот № 3732 от кадастрален план изработен 1939г. при съседи по документ за собственост: ЙМ, от две страни МИ и м.

3

„Грънчаро", обозначен на скицата към СТЕ, изработена от инж. ВК, с оранжев контур и заключена в очертанията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.

Според ищеца, праводателят му МЛДГК е собственик на възстановената част от нива на основание протокол за съдебна делба от 25.08.1955 г. по гр.д. № 4384/1955г. на Софийския народен съд IV р., 3 уч., като страните по делото са извършили съдебна спогодба по силата на която в дял на МЛДГК (дял Ш-ти, т. 7) е отредена нива в местността „Грънчаро" от 3,5 дка, при съседи: ЙМ, от две страни МИ и м.Грънчаро.

Сочи се, че придобитият от ДГ имот е внесен от него в ТКЗС, за което се представя заявление - декларация и опис - декларация през 1958 г. Впоследствие, със заявление вх. № 20/17.09.1991 г., МЛДГК е отправил искане за възстановяване на внесени от него имоти в ТКЗС, между които е и нивата в местността „Грънчаро" от 3.5 дка. (т. 7 от Заявлението). От страна на ОЗС бил постановено по реда на ЗСПЗЗ решение № 9576/20 от 09.02.2009 г., влязло в законна сила на 23.02.2009 г., с което имотът е възстановен и част от което са спорните 465 кв.м. Отбелязва се, че на 06.12.2013 г. наследниците на ДГ са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота.

В условията на евентуалност, ако се установи, че ищцата не е собственик на основание реституция, тя претендира собственост върху 1/4 от процесния имот на основание придобивна давност. В тази насока се излагат съображения, че спрямо нея е изтекла както кратката 5- годишна давност във връзка с решение на ОСЗГ- ОК № 9576/20 и нотариален акт от 06.12.2013г., така и дългата 10-годишна придобивна давност.

Точният период на упражняване на давностното владение е заявен от 23.02.2009 г., на която дата е влязло в сила решението на ОСЗГ- ОК, до края на 2019 г. Сочи се, че преди 2009 г., поземлен имот с идентификатор *** е бил празен (неоградена поляна), като там са паркирали автомобили на живущи съседи и се е ползвал като свободен паркинг, на който е спирал всеки, който е намерил свободно място.

Твърди се, че след влизането в сила на Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г., през 2012 г., ищцата, заедно със СД е предприела действия по ограждане на имота, ангажирала е геодезист, който да трасира имота и е поставена ограда от колове с телена мрежа. Освен това се обяснява, че са извършвани и правни действия, с които ищцата и останалите съсобственици са манифестирали собствеността си, а именно предприети са действия по нанасяне на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри.

В исковата молба е посочено обаче, че в края на 2019г. на мястото на поставените от ищцата и съсобствениците й колове, се е появила нова телена мрежа. Ищцата предполага, че това е извършено от ответното дружество предвид заведеното от последното гр.д.№ 13750/2020 г. по описа на СРС, 90-ти състав с предмет процесния имот, което към настоящия момент е прекратено поради оттегляне на иска. С това се обосновава и правния интерес на ищцата от завеждане на настоящето дело.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск.

Ответното дружество оспорва иска, като твърди, че ищцата не е собственик на идеална част от процесния имот. В частност оспорва, че имотът е възстановен на наследниците на МЛДГК с решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗГ ”ОК”, тъй като според него същото не легитимира ищцата като собственик. С оглед на това оспорва е и издадения въз основа на това решение констативен нотариален акт. Ответникът навежда твърдения, че претендирания от ищцата имот е имал характер на земеделска земя към момента на обобществяването на същия, поради което по отношение на него не се прилага ЗСПЗЗ, както и реда за възстановяване, предвиден в него. Отделно от това оспорва декларацията, подадена до ТКЗС, да е подписана от МЛДГК и претендирания процесен имот да е внесен 4 от него в ТКЗС. Ответникът оспорва и наследодателят на ищцата-МЛДГК, да е подал заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ в предвидения от закона срок и в частност представеното с исковата молба заявление в тази насока да е подписано от МЛДГК. Ответникът сочи, че не са били налице предпоставките за възстановяване на процесния имот в полза на ищцата, тъй като за процесния имот са били налице пречките по смисъла на чл. 10б ал.7 от ЗСПЗЗ поради реализирано мероприятие.