Решение № 282 от 29.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Несебър, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101190 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от „В******" *** за осъждане на ответниците И.Л.М. и О.В.М. да заплатят следните парични вземания: 1.) главница в размер на 60,95 (шесетдесет евро и деветдесет и пет цента) евро (всеки по 30,48 евро), представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 28.05.2022 г. до 02.11.2022 г. за абонатен № *****, за обект на потребление с адрес: гр. Н****, к.к. С****, кв. З****, к-с Т****, бл. **, ет. ***, ап.

** с идентификатор 5******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава в размер на 22,17 (двадесет и две евро и седемнадесет цента) евро (всеки по 10,08 евро) за периода от 26.012.2022 г. до датата на подаване на исковата молба-09.10.2025 г.

Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобиването правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени от ответниците в 30-дневен срок от издаването на фактурите. В тази връзка се твърди, че се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за уважаване на предявените искове за главница и лихви.

В законоустановения едномесечен срок особения представител на ответницата депозира писмен отговор. Оспорват се предявените искове. Навеждат се възражения, свързани с начина на отчитане на потребените количества ВиК услуги, вкл. начисленото количество „от разпределение“. Оспорват се наличието на забава и нейния начален момент.

1

Оспорва се истинността на съдържанието на справките-извлечения, както и на издадената фактура. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за отхвърлянето на исковите претенции.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище. Назначеният особен представител на ответниците не се явява о.с.з. депозира писмено становище и писмени бележки. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото няма спор, но и се установява от приетия по делото нотариален акт за собственост и справка от СВ-Несебър, че за периода от 03.11.2017 г. до 19.10.2023 г. ищците са собственици при равни квоти на СОС с идентификатор 5****** с адрес: гр. Н****, к.к.

С****, комплекс „Т****“, бл. ***, ет.***, ап. **** и че имотът е водоснабден от ищцовото дружество. В тази връзка, съдът приема за установено пълно и главно, че ответниците имат качеството „потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за процесния период от 28.05.2022 г. до 02.11.2022 г., като видно от справката-извлечение, обектът е с партиден абонатен № *****.

Отношенията между страните се уреждат от приетите и одобрени от КЕВР общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителките от ВиК оператор. Същите са приложени по делото, както и доказателства за обнородването им в централен всекидневник.

По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмени доказателства справка-извлечение от електронния карнет, касаеща потреблението по индивидуалния водомер в имота на ответниците, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата.

В справката-извлечение се посочват показанията на водомера на процесния СОС за процесния период, като е видно, че разликата в количеството вода между двата отчета е в размер на 24 куб.м. вода, а количеството от разпределение – 8.12 куб.м. Справкатаизвлечение следва да му й даде вяра, въпреки че изхожда от ищеца, тъй като отчетът на индивидуалните водомери за процесния период е от осигурен достъп до водомерите – индивидуален и централен, тъй като е със статус на отчитане „видян“.

С оглед това, съдът приема, че изразходеното количество вода, преминало през измервателните устройства в обекта за процесния период е 24 куб.м. вода, а количеството от разпределение – 8.12 куб.м. Съдът счита, че начисленото количество вода от „разпределение“, е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ОУ.

Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че стойността на начисленото количество вода е определена в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ.

По делото се установява, че е издадена една фактура от 25.11.2022 г. на стойност 119,23 лева с ДДС за процесния период от 28.05.2022 г. до 02.11.2022 г.

Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответника плащане на горепосочената сума, поради което искът за главница е основателен. Всеки ищец дължи по ½ част от предоставените ВиК услуги на стойност 119,23 лева, респ. 60,96 лева (31,17 евро).

Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

А съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа, тоест на първия ден след изтичане на 30-ия ден от 2 издаване на фактурата.

От анализа на горецитираната разпоредба на ал. 2 на чл. 33 от ОУ следва изводът, че началното на изискуемостта на вземането е поставено в зависимост от поведението на ВиК оператора – издаването от негова страна на ежемесечната фактура. По делото няма данни потребителят-ответникът да е бил уведомен за дата на фактуриране, липсват доказателства за връчване на фактурата на ответника. Следователно, не може да се приеме по презумция, че ответникът е знаел за точния момент, в който е издадена фактурата и съответно за крайната дата, до която следва да изпълни задължението си. Това е така, тъй като падежът не е точно фиксиран, а относително определен – началният момент е неопределен (издаване на месечна фактура), а крайния – определен (30-дневен срок от издаване на фактура). След като е неизвестно за потребителя кога и дали кредиторът ще издаде фактура, не е ясно за него и кога точно вземането ще стане изискуемо, от което следва извода, че не може да се заключи, че ответниците изпадат автоматично в забава с изтичане на 30 дни от датата на фактуриране. В случая липсват данни преди завеждане на делото ищецът да е уведомил/поканил ответниците да заплатят претендираното вземане за главница, поради което не може да се приеме, че ответниците са в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължат лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, искът за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 112,48 евро. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 евро.

Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И.Л.М., гражданин на И****, род. на ****** г. и О.В.М., гражданин на И*****, род. на ****** г., и двамата с адрес: гр. Н*****, к.к. С****, кв. З*****, к-с Т*****, бл.***, ет. ***, ап. **** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „В******" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б****, кв. „П******“, ул. Г*******“ № ***** главница в размер на 60,95 (шесетдесет евро и деветдесет и пет цента) евро (всеки по 30,48 евро), представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 28.05.2022 г. до 02.11.2022 г. за абонатен № *****, за обект на потребление с адрес: гр. Н****, к.к. С****, кв. З****, к-с Т****, бл. **, ет. ***, ап. ** с идентификатор 5******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на 22,17 (двадесет и две евро и седемнадесет цента) евро (всеки ответник да заплати по 10,08 евро) за периода от 26.12.2022 г. до датата на подаване на исковата молба-09.10.2025 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Л.М., гражданин на И****, род. на ****** г. и О.В.М., гражданин на И*****, род. на ****** г., и двамата с адрес: гр. Н*****, к.к. С****, кв. З*****, к-с Т*****, бл.***, ет. ***, ап. **** да заплатят на „В******" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б****, кв. „П******“, ул. Г*******“ № ***** сумата от 112,48 (сто и дванадесет евро и четиридесет и осем евроцента) евро, представляваща сторени от ищците разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4